forum.uni-sofia.bg

Митко, Миткооооооооооооооооооооо... Митко.

Aйди, ве, Митко...






P.S. За който се чуди - линкчи

Ама някой да му пише, че е на разпит, щото момчето учи за изпити.

Митьо, малко остана. В тази връзка, в нова светлина задавам стари въпроси, подчертавам - всички се отнасят до правото:

1. Защо Право?
2. Какво се промени?
3. На какво се надяваш?
4. От какво те е страх?
5. За какво се радваш?
6. Кога са последните мъки a.k.a. кога шъ са наливаме?

Данке!

Утре!

Както партизан за бой се стяга и студент на тройка се надява...

Ако няма да станеш цветар, каква алтернатива на правото би си избрал?

Ама някой да му пише, че е на разпит, щото момчето учи за изпити.
И взе, че го взе.

1. Защо Право?
Tолкоз ми бил акълът. По-сериозно. Първо, исках професия, която да изисква постоянно интелектуално усилие, необходимост да мислиш и да анализираш. На второ място, исках динамично ежедневие, в което да ми се налага да се срещам с хора и да съм активен. Първото човек може да постигне в някоя лаборатория, второто - като продавач в бакалия. Правото изглеждаше като добро съчетание на двете.

2. Какво се промени?
Както мъдро отбелязват Сергей Станишев и Стефан Данаилов - "Не е като едно време, но мечтите и идеите си останаха все такива." (специално изгледах рекламата, за да е по-точен цитатът )

Промени се това, че придобих опит, поработих. Видях, че много неща са както очаквах да бъдат, но много не бяха. Огромното количество бумажщина например беше нещо сртяскащо. Не че не съм я очквал, но никога не съм си представял, че е Толкова много. Разбрах също, че от юридическа работа до юридическа работа има не Балкан, ами цяла Дунавска равнина разлика.

3. На какво се надяваш?
На световно господство.

4. От какво те е страх?
Виждал съм хора, които си мразят работата с хипоталамуса, но продължават да я вършат и дори не мислят за други възможности, защото са сигурни, че такива няма. Това е тъжен живот. Не го искам за себе си.

5. За какво се радваш?
Радвам се, че има адвокати, които не го правят само заради парите. Че в професията има много честни хора, които работят за идеали и в интерес на всички нас. Това ми дава надежда.

6. Кога са последните мъки a.k.a. кога шъ са наливаме?
Кога я?

Данке!
Бите-мите!

Ако няма да станеш цветар, каква алтернатива на правото би си избрал?

Рок звезда! Как е възможно човек да не иска това? Но съм си мислел и за работи като маркетинг, пи-ар, бизнес развитие, изобщо такъв род неща.

Защо Йосарян?

Параграф 22 е най-якото нещо, което съм чел през живота си. Светът, който книгата опсива, е мрачен. Властва законът на джунглата, защото параграф 22 е именно законът на джунглата, но в прилични одежди: "They have a right to do anything we cannot stop them from doing". Йосарян е единственият, който хем осъзнава, че хората с власт и пари искат само още повече власт и пари, хем не е морално деградирал като тях, хем има достатъчно кураж да не им се подчинява. Определено най-якото описание на "човекът срещу системата", което може да има.

Има и други неща, но ми е трудно да обясня във форумен пост онова, което е индиректно внушено в роман от 500 страници. Една част от диалога между Йосарян и военния псхолог кратко и сравнително точно описва същността на Йосаряновия образ:

Джоузеф Хелър написа:"You have deep-seated survival anxieties. And you don't like bigots, bullies, snobs, or hypocrites. Subconsciously there are many people you hate."

"Consciously, sir, consciously," Yossarian corrected in an effort to help. "I hate them consciously."

"You're antagonistic to the idea of being robbed, exploited, degraded, humiliated, or deceived. Misery depresses you. Ignorance depresses you. Persecution depresses you. Violence depresses you. Corruption depresses you. You know, it wouldn't surprise me if you're a manic-depressive!"

"Yes, sir. Perhaps I am."

"Don't try to deny it."

Разкажи, моля те, за мястото на "човекът срещу системата" в твоя живот

10х.

хеелоу..

мед даде ли?

Защо напусна мястото, където работеше?

Разкажи, моля те, за мястото на "човекът срещу системата" в твоя живот
Не съм твърде антисистемен. Не съм почитател на разни шефски пози от рода на "аз следвам само моите си правила, а вие сте овце", нито се моля за смъртта на изедническите корпорации, които били управлявали света по ционистически начин. Но не съм съвсем go-with-the-flow тип.

Системата сме всички ние: като общност, като колективно съзнание, като институции... Тъй като е част от нея, човек не може изцяло да бъде срещу системата, без да се обезличи съвсем, но може да се опитва да я променя там, където трябва. Мисля, че всеки човек е длъжен да държи очите си отворени и да знае какво в системата ни гние и кой се опитва да ни манипулира и използва. Ако повече хора бяха правили това през последните 20 години, България щеше да изглежда далеч по-цветущо. Но е трудно, защото манипулациите са много, хората се доверяват лесно, малко се прави разлика между добро и зло. Така че "човекът срещу системата" преди всичко друго трябва да знае как стоят нещата. Едва след това - да действа, ако трябва. Та така го виждам тоя човек срещу системата и гледам да има отредено място до мен в живота ми. Понякога сме съвсем близки, понякога не чак толкова. И така.



хеелоу..
Мараба.

мед даде ли?
Много!

Защо напусна мястото, където работеше?
Първото място, на което работех - за да се готвя за кандидат-студентски изпити. Второто място, на което работех - защото започна първата ми учебна година в СУ и трябваше да замина за София.

Ти визираш третото ми работно място. Научих много там, но един студент по Право научава най-важните неща чрез системна подготовка за семестриални изпити. Време за това обаче почти не ми оставаше, а не бях готов да правя компромиси с образованието си.

На четвъртото място ме наеха, за да се занимавам с единствения клиент на фирмата, който се интересуваше от България. Беше ясно, че ще работя за тях само докато му свършим работата, както и стана.

Здрасти, Митко

Първо искам да ти кажа, че ме вдъхнови да прочета Параграф 22. Винаги съм знаела, че е от задължителните книги, но сега си го поставих за цел.

Та така...

Каква друга литература четеш за удоволствие (освен Параграфа )?
Каква музика харесваш?
Какви филми харесваш и кой е любимият ти филм?
Обичаш ли да ходиш на театър/опера?
Имаш ли нетипично хоби?
Имаш ли някаква странна мания?
Коя зодия си?
Имаш ли си приятелка? Ако да, от колко време сте заедно? Ако не, защо според теб?
С кого от форума си най-близък?
Кого от форума не харесваш?
Ще дойдеш ли на форумната среща на 20ти?

Здрасти, Митко
Здравей!

Първо искам да ти кажа, че ме вдъхнови да прочета Параграф 22. Винаги съм знаела, че е от задължителните книги, но сега си го поставих за цел.
Оле! Но ако можеш да си я намериш на английски, ще е най-добре. Преводът, макар и добър, убива част от удоволствието.

Каква друга литература четеш за удоволствие (освен Параграфа )?
Всеяден съм. Хващам каквато художествена книга ми попадне и я довършвам, ако ми хареса. Ако съм останал особено впечатлен, може да потърся нещо друго от същия автор. Например сега довършвам Танц с дракони от Песен за огън и лед, преди това бях на Фондациите на Айзимов, а още преди това - на Задочни репортажи за България.

От авторите, които съм чел повече, мога да откроя Стайнбек, Селинджър, Оруел и Фицджералд, а като отделни много любими книги - Кланица номер 5, Фондация, Хиперион, Престъпление и наказание, Южени Гранде... Има и други, но сега за това се сещам.

Каква музика харесваш?
Доста уважавам рока и групи като Pink Floyd, Led Zeppelin, Doors, CCR, Beatles, Alan Parsons Project и не само. Метъл също - от рода на Metallica, Nightwishи Blind Guardian. Последните две групи ми бяха особено любими през недалечното ми юношество, но и сега си ги пускам от време на време. Има и разни нови работи, които ми допадат. Например Адел успя да ме грабне, като нашумя. Същото се отнася и за тази песен. О, и Ян Тиерсен. Да не забравя класиката, джазаи нещата, които нямам представа как се класифицират.

И Queen! Но те някак се подразбират. Кой не обича Фреди?

Какви филми харесваш и кой е любимият ти филм?
Харесват ми филми с увличащ сюжет и пълнокръвни герои. Това е причината, поради която последните няколко години (!) съм харесал само един един по-нов филм (вторият Батман). Целта на киното е да разкаже една история с помощта на картинки, но напоследък създателите на кино наблягат повече на качеството на картинките и забравят да измислят хубава история.

Нямам любим филм, но ако трябва да отлича един, първо се сещам за "12 разгневени мъже".

Обичаш ли да ходиш на театър/опера?
Харесва ми да ходя на театър. На опера не съм бил през осъзнатия си живот, но съм сигурен, че ще ми допадне. Доста харесвам балет и танцови спектакли.

Имаш ли нетипично хоби?
Свиря на класическа китара, но това май не е много нетипично напоследък.

Имаш ли някаква странна мания?
Само стандартни.

Коя зодия си?
Таз.

С кого от форума си най-близък?
Имам близки приятели във форума и съм много щастлив, че познавам тези хора. Ако дойдеш на няколко форумни, бързо ще усетиш кой с кого е близък.

Кого от форума не харесваш?
Дразня се на троловете, но напоследък почти не засичам такива. Не мога да посоча конкретен ник, защото те и без това не се задържат дълго наоколо.

Ще дойдеш ли на форумната среща на 20ти?
Да.

Lord написа:първо се сещам за "12 разгневени мъже".

Впечатлена съм. Вече бях изгубила надежда, че някой е гледал този страхотен филм!

Благодаря за изчерпателните отговори.