forum.uni-sofia.bg

Според вас доколко е възможно такова нещо?
Аз съм оптимист и предполагам, че е възможно, въпреки че личния ми опит клони към обратното.

Разбира се, че е възможно

Аз май се изразих неправилно... ясно, че всичко е възможно попринцип. По-скоро се надявах да се заформи дискусия около личните ни опити.

Всичко зависи от хората. За мен си е съвсем нормално ако нещата не са приключили с нещо лошо, да остане приятелство. Като вече според личните ми теории, за приятелството не е задължително поддържането на постоянен или дори редовен контакт. Защото все пак да си обчиал някого и да го гледаш после през ден с друг човек не е чак толкова приятно.
Но наистина зависи от хората. Някои се обвързват заради едното таковата. С други пък после няма какво толкова да си кажеш. С тях няма какво приятелство да остава.
Колкото до личния опит - с бившата ми приятелка (мда, само една е) сме се виждали веднъж-дваж годишно по концерти и сме си бъбрили там. И сме се чували да си честитим големи празници, рождени и именни дни. Разбира се, и двамата си знаем, че ако единия има нужда от съвет, мнение, помощ (примерно първия път като си поплъвах данъчната декларация ) или нещо такова, другият ще помага. И това е. За мен си е напълно в реда на нещата и няма какво повече да искам.

Ммм, последно мнение за вечерта, след което се отдавам на нещо вълшебно и се превръщам в ужасно добър, чист и прекрасен човек. Жалко, че не можете да ме видите.

Моят опит с "бивши" е повече от скромен - точно един "бивш" в колекцията. Не се и опитахме да оставаме приятели след края, защото онова, което ми попречи да продължа връзката с него, ми пречеше да го виждам и като възможен приятел, а у него чувствата (каквито и да са били по време на самата връзка) се обърнаха в горчивина - и това е единственото нещо, за което съжалявам относно края на онази връзка. Искаше ми се да ме бе разбрал по-правилно тогава - но невъзможността му да го стори ми доказа още веднъж, че никак не съм сбъркала с решението си.

Като обобщение - от конкретния ми опит, не. По принцип - вярвам, че е възможно да се запазят повече от прилични отношения, но за това се иска да не е имало особено силни чувства и двамата да могат някак да махнат с ръка. И, най-вече, да са на едно и също мнение по въпроса. Ако чувствата (пак казвам, каквито и да са били - любовта не е единственото нещо в една връзка) са били твърде силни, знакът от + става - и се трупа жлъч, яд, горчивина, безсилие, болка - зависи от човека. Нещото се чупи и нататък става трудно да се лепи. Не безсмислено, не невъзможно. Трудно.

С моята сме приятели, възможно е, но наистина зависи от хората

Една от най-добрите ми приятелки ми е бивша. Но с нея нещата приключиха добре. Имам опит и с горчивия завършек... В единия случай поддържаме добри приятелски отношения, в другия също, но и клонящи към... никакви. Овен до сега споменатите фактори, има значение също дали въобще ще ви останат допирни точки, за да продължите да имате някакви отношения.

абе зависи какви отношения сте имали с бившия. аз вече от 5г имам такова "приятелство" и мисля,че ако не сте се наранили взаимно и не се мразите няма причина да не бъдете приятели. такова приятелство е много ценно понякога

Такова приятелство е много трудно и някакси винаги съшествува едно напрежение. Супер неловко е, когато вече не е същото.

Не би могло да се каже,че сме приятели. По скоро си пращаме поздравителни СМС-и за празниците. И до тук. Винаги съм искала да сме приятели в пълния смисъл на думата,но поради една или друга причина не се е получавало,а не съм от този тип хора, които се бутат за нечие внимание. Така че..

може, стига да не сте било много луди един по друг, да не сте се разделили заради изневяра или нещо от този род и да сте били в малко по-отворени и неангажиращи отношения

Аз съм в положението на Търговеца. С моя бивш (да, и при мен е само един ) не сме се чували от февруари. Нещата приключиха по особено неприятен начин, след като той много се издъни в отношението си към мен, което не можах да преглътна и си вдихнаг гълъбите. После той се прави на важен, мислейки си, че ще се върна сама, като видя накъде отиват работите почна да ме моли да се върна... в края на краищата така се озлоби, че започна да ме кълне, да ме псува, да ме нарича каква ли не... Аз исках да останем в добри отношения. 4-годишна връзка, приключила по такъв начин не може да остави истинско приятелство, но поне някакви добри взаимоотношения... Ами не стана. При все, че аз бях обидената и трябваше да го зарежа да си чупи главата и да не искам да го чуя повече, мен ме беше грижа. За което получих доста обиди и още болка. Въобще, лоша работа. Последното, което ми каза, е да не го търся, освен ако не искам да се върна при него. Е, не съм го търсила. При тези условия, няма и да го направя. Но е тъпо, че така се получават нещата в живота.

При мен не се получава и без да сме се карали и обиждали.. В добри отношения сме.. чуваме се от време на време, но за истинско приятелство не може да се говори. Не знам дали проблемът е в мен, защото за приключването на връзката ни, аз бях виновна. Най-вероятно е в мен причината. Иначе имам един приятел, който е много близък с бившата си съпруга.. така че явно е възможно