Приятелство с бившия/та

[Дъждът върху лицето]

Според вас доколко е възможно такова нещо?
Аз съм оптимист и предполагам, че е възможно, въпреки че личния ми опит клони към обратното.

[Methuselah]

Разбира се, че е възможно

[Дъждът върху лицето]

Аз май се изразих неправилно... ясно, че всичко е възможно попринцип. По-скоро се надявах да се заформи дискусия около личните ни опити.

[Лорд Носферату]

Всичко зависи от хората. За мен си е съвсем нормално ако нещата не са приключили с нещо лошо, да остане приятелство. Като вече според личните ми теории, за приятелството не е задължително поддържането на постоянен или дори редовен контакт. Защото все пак да си обчиал някого и да го гледаш после през ден с друг човек не е чак толкова приятно.
Но наистина зависи от хората. Някои се обвързват заради едното таковата. С други пък после няма какво толкова да си кажеш. С тях няма какво приятелство да остава.
Колкото до личния опит - с бившата ми приятелка (мда, само една е) сме се виждали веднъж-дваж годишно по концерти и сме си бъбрили там. И сме се чували да си честитим големи празници, рождени и именни дни. Разбира се, и двамата си знаем, че ако единия има нужда от съвет, мнение, помощ (примерно първия път като си поплъвах данъчната декларация ) или нещо такова, другият ще помага. И това е. За мен си е напълно в реда на нещата и няма какво повече да искам.

[Търговецът на кристал]

Ммм, последно мнение за вечерта, след което се отдавам на нещо вълшебно и се превръщам в ужасно добър, чист и прекрасен човек. Жалко, че не можете да ме видите.

Моят опит с "бивши" е повече от скромен - точно един "бивш" в колекцията. Не се и опитахме да оставаме приятели след края, защото онова, което ми попречи да продължа връзката с него, ми пречеше да го виждам и като възможен приятел, а у него чувствата (каквито и да са били по време на самата връзка) се обърнаха в горчивина - и това е единственото нещо, за което съжалявам относно края на онази връзка. Искаше ми се да ме бе разбрал по-правилно тогава - но невъзможността му да го стори ми доказа още веднъж, че никак не съм сбъркала с решението си.

Като обобщение - от конкретния ми опит, не. По принцип - вярвам, че е възможно да се запазят повече от прилични отношения, но за това се иска да не е имало особено силни чувства и двамата да могат някак да махнат с ръка. И, най-вече, да са на едно и също мнение по въпроса. Ако чувствата (пак казвам, каквито и да са били - любовта не е единственото нещо в една връзка) са били твърде силни, знакът от + става - и се трупа жлъч, яд, горчивина, безсилие, болка - зависи от човека. Нещото се чупи и нататък става трудно да се лепи. Не безсмислено, не невъзможно. Трудно.

[gogigagagagigo]

С моята сме приятели, възможно е, но наистина зависи от хората

[castelo]

Една от най-добрите ми приятелки ми е бивша. Но с нея нещата приключиха добре. Имам опит и с горчивия завършек... В единия случай поддържаме добри приятелски отношения, в другия също, но и клонящи към... никакви. Овен до сега споменатите фактори, има значение също дали въобще ще ви останат допирни точки, за да продължите да имате някакви отношения.

[renesanz]

абе зависи какви отношения сте имали с бившия. аз вече от 5г имам такова "приятелство" и мисля,че ако не сте се наранили взаимно и не се мразите няма причина да не бъдете приятели. такова приятелство е много ценно понякога

[ники]

Такова приятелство е много трудно и някакси винаги съшествува едно напрежение. Супер неловко е, когато вече не е същото.

[rachence]

Не би могло да се каже,че сме приятели. По скоро си пращаме поздравителни СМС-и за празниците. И до тук. Винаги съм искала да сме приятели в пълния смисъл на думата,но поради една или друга причина не се е получавало,а не съм от този тип хора, които се бутат за нечие внимание. Така че..

[sientelo]

Хмм, и аз едно време доста се чудих над този житейски въпрос, дори и сега продължавам да го правя в известен смисъл. Личният ми опит показва, че в единия случай не останахме приятели, въпреки че аз исках, но другия се отдръпна и така и до днес........ , а в другия случай останахме приятели, но аз определям границите на това приятелство.
Иначе мисля, че каквото и да е породило раздялата, колкото и болка да има, ако има желание за приятелство и добри отношения, е постижимо, но ако се проявява егоизъм, егоцентризъм или знам ли аз какво точно, просто жалко за всичко преживяно, но уви , такава е реалността

[rueva]

може, стига да не сте било много луди един по друг, да не сте се разделили заради изневяра или нещо от този род и да сте били в малко по-отворени и неангажиращи отношения

[Catherine]

Аз съм в положението на Търговеца. С моя бивш (да, и при мен е само един ) не сме се чували от февруари. Нещата приключиха по особено неприятен начин, след като той много се издъни в отношението си към мен, което не можах да преглътна и си вдихнаг гълъбите. После той се прави на важен, мислейки си, че ще се върна сама, като видя накъде отиват работите почна да ме моли да се върна... в края на краищата така се озлоби, че започна да ме кълне, да ме псува, да ме нарича каква ли не... Аз исках да останем в добри отношения. 4-годишна връзка, приключила по такъв начин не може да остави истинско приятелство, но поне някакви добри взаимоотношения... Ами не стана. При все, че аз бях обидената и трябваше да го зарежа да си чупи главата и да не искам да го чуя повече, мен ме беше грижа. За което получих доста обиди и още болка. Въобще, лоша работа. Последното, което ми каза, е да не го търся, освен ако не искам да се върна при него. Е, не съм го търсила. При тези условия, няма и да го направя. Но е тъпо, че така се получават нещата в живота.

[Дъждът върху лицето]

При мен не се получава и без да сме се карали и обиждали.. В добри отношения сме.. чуваме се от време на време, но за истинско приятелство не може да се говори. Не знам дали проблемът е в мен, защото за приключването на връзката ни, аз бях виновна. Най-вероятно е в мен причината. Иначе имам един приятел, който е много близък с бившата си съпруга.. така че явно е възможно

[peterdi]

При мен не се получава. Може би така е по-добре (въпреки че отстрани сигурно звучи странно). Особено, когато човек осъзнае, че всъщност не е съвсем наясно със себе си. Когато усетя, че вътрешно се разцепвам, се стремя да изляза за малко от играта и да набера нови сили, с които да продължа напред. А това винаги (поне при мен) се съпровожда с промяна в живота. Най-малкото защото светът около мен вече няма да е същия.