Внимание!!! АДСКИ КОН (Hellhorse)
Публикувано на: 16 Сеп 2008, 18:20
Пиша тези изпълнени с потрес слова, за да ви предпазя - всички вас, които някога бихте се объркали да пристъпите през прага на магазин "Hellhorse", метъл шопа на Петте кьошета. За бога, братя и сестри, недейте!!! Ако искате да не преживеете истинска среща с тежка форма на психично заболяване, гарнирано с агресия.
Ето какво ми се случи на мен...
В края на миналата седмица моите прекрасни колеги ми подариха за изпращане тениска с образа на Кърт Кобейн. Изненадата ме трогна много, но малкият проблем беше, че са ми избрали тениска размер М, а аз съм малко големичък по принцип... Попитах ги откъде са я купили и те ми казаха - "Хелхорс". Посъветваха ме да отида и да я сменя за по-голяма - били се разбрали с продавача, че може.
Отивам аз след работа и пристъпвам съвсем учтиво през прага с идеята да бъда любезен и мил: "Добър ден! Идвам тук за една тениска - колежките ми са я взели от тук, но са взели малък размер, та ако може да я сменим за по-голяма. Ето я - не е обличана дори". Адският кон, който работи като продавач в едноименния магазин, ме погледна с видимо раздразнение, но се изправи и се обърна с намерението да посегне за друга тениска. В следващият миг онази лабилна връзка, която все пак от време на време крепи болното му съзнание и го въздържа от буйства, се скъса. Колеги психолози могат да изследват случая ако искат... Та въпросният адски кон буквално започна да ми крещи и да ми ръкомаха, сякаш в предния момент бях блъснал баба му на пешеходна пътека - "Аз им казах тогава да вземат Хикс-Ел! Казах им! Защо не ме слушат?". Въпросното изречение го повтори около 10 пъти на висок тон. Отговорих съвсем любезно, че не знам как стои въпроса, явно колежките са мислели, че ще ми стане, но няма значение, моля да ми я смени за по-голяма. Той избесня още повече. Очите му станаха изцъклени, огромни, налудничави - започна да ми крещи: "Аз сега ще те накарам да си купиш още една тениска! това са евтини тениски, как ще ти я сменям? Аз съм продавач само, не съм собственик!". Започна да ми става противно. Отговорих му малко по-рязко: "Не ми крещете ако обичате, не съм ненормален!". Но той беше. О, и още как... Продължи с номера, че им бил казал. И пак го повтаряше, ръсейки слюнка наоколо. Предприех друга стратегия: Докато крещеше, започнах да му викам и аз: "Смени ми тениската! Смени ми тениската! Смени ми тениската, бе!". Той съвсем се отвинти. Започна да крещи вече истерично: "Не ми говори на бе, бе! Писнало ми е от такива като тебе! Нищо няма да ти сменя!".
Преглътнах един внезапен порив, който ме караше да му избия зъбите и да му счупя очилата в мръсната муцуна. Прибрах си тениската и тръгнах към изхода. На прага се обърнах и му изкрещях: "Майната ти, нещастник такъв! Тъпанар!!!". Тогава вече млъкна. Мислех, че ще ме гони да се саморазправя, но уви - не се и опита.
Това е една автентична история. Хора с болни мозъци ходят свободно по улиците, продават в магазините, карат автобуси, работят като контрольори и т.н. Не им позволявайте да се гаврят! Не купувайте дори скапана значка от магазин "Хел Хорс". Такива дзверове трябва да стоят с усмирителни ризи...
Ето какво ми се случи на мен...
В края на миналата седмица моите прекрасни колеги ми подариха за изпращане тениска с образа на Кърт Кобейн. Изненадата ме трогна много, но малкият проблем беше, че са ми избрали тениска размер М, а аз съм малко големичък по принцип... Попитах ги откъде са я купили и те ми казаха - "Хелхорс". Посъветваха ме да отида и да я сменя за по-голяма - били се разбрали с продавача, че може.
Отивам аз след работа и пристъпвам съвсем учтиво през прага с идеята да бъда любезен и мил: "Добър ден! Идвам тук за една тениска - колежките ми са я взели от тук, но са взели малък размер, та ако може да я сменим за по-голяма. Ето я - не е обличана дори". Адският кон, който работи като продавач в едноименния магазин, ме погледна с видимо раздразнение, но се изправи и се обърна с намерението да посегне за друга тениска. В следващият миг онази лабилна връзка, която все пак от време на време крепи болното му съзнание и го въздържа от буйства, се скъса. Колеги психолози могат да изследват случая ако искат... Та въпросният адски кон буквално започна да ми крещи и да ми ръкомаха, сякаш в предния момент бях блъснал баба му на пешеходна пътека - "Аз им казах тогава да вземат Хикс-Ел! Казах им! Защо не ме слушат?". Въпросното изречение го повтори около 10 пъти на висок тон. Отговорих съвсем любезно, че не знам как стои въпроса, явно колежките са мислели, че ще ми стане, но няма значение, моля да ми я смени за по-голяма. Той избесня още повече. Очите му станаха изцъклени, огромни, налудничави - започна да ми крещи: "Аз сега ще те накарам да си купиш още една тениска! това са евтини тениски, как ще ти я сменям? Аз съм продавач само, не съм собственик!". Започна да ми става противно. Отговорих му малко по-рязко: "Не ми крещете ако обичате, не съм ненормален!". Но той беше. О, и още как... Продължи с номера, че им бил казал. И пак го повтаряше, ръсейки слюнка наоколо. Предприех друга стратегия: Докато крещеше, започнах да му викам и аз: "Смени ми тениската! Смени ми тениската! Смени ми тениската, бе!". Той съвсем се отвинти. Започна да крещи вече истерично: "Не ми говори на бе, бе! Писнало ми е от такива като тебе! Нищо няма да ти сменя!".
Преглътнах един внезапен порив, който ме караше да му избия зъбите и да му счупя очилата в мръсната муцуна. Прибрах си тениската и тръгнах към изхода. На прага се обърнах и му изкрещях: "Майната ти, нещастник такъв! Тъпанар!!!". Тогава вече млъкна. Мислех, че ще ме гони да се саморазправя, но уви - не се и опита.
Това е една автентична история. Хора с болни мозъци ходят свободно по улиците, продават в магазините, карат автобуси, работят като контрольори и т.н. Не им позволявайте да се гаврят! Не купувайте дори скапана значка от магазин "Хел Хорс". Такива дзверове трябва да стоят с усмирителни ризи...