forum.uni-sofia.bg

Ивелине, ти си абсурден. Хем имаш някакъв колосален когнитивен дисонанс и още няколко други разстройства, които не знам как се наричат, хем имаш бахти високия уиздъм.

Приеми го като комплимент това, не като обида. Щото е по-скоро първото.

Smoking Mirror написа:Ивелине, ти си абсурден. Хем имаш някакъв колосален когнитивен дисонанс и още няколко други разстройства, които не знам как се наричат, хем имаш бахти високия уиздъм.

Двете не могат да съществуват заедно - или спри вече с тоя дисонанс, дето си си го навил на пръста, или не ми прави "комплименти", егати. И стига с тоя Ивелин във форума, някой ще реши, че наистина така се казвам - даже в първото мнение от темата, като ме е представяла, Цветята е сложила Ивелин преди Иван, лол.

Не го приемай като обида, просто си те храня.

Георги, учи си за изпита, брато, трябват ми връзки в съдебната власт.

Jamesmagno написа:Ще бъда новият PR на НБУ.

Какво в репутацията на НБУ смяташ, че трябва да се промени? Смяташ ли, че НБУ има реалния потенциал да се издигне в класацията на университетите и дори да надмине СУ, както Дарко претендира, че ще се случи скоро?

Jamesmagno написа: Кога, на каква възраст са, къде?

Първата или втората събота след Великден, на различна възраст са - от 5-6 до 18, на час от София.

научих се да свиря на бръмбъзък (morchang)

И аз си имам такова - от Сицилия си го домъкнах. Нещо не ми се получава свиренето обаче...

Pisobella написа:

научих се да свиря на бръмбъзък (morchang)

И аз си имам такова - от Сицилия си го домъкнах. Нещо не ми се получава свиренето обаче...

Ше те науча

"ако силата е с теб, ще я използваш ли и за какво?"

обясни феномена, че някакви луди мацки те преследват с разнородни предложения, а ти все им бягаш и се измъкваш.. защооо го правишшш?!

поставяш ли си сам лимити?
ако да, дай примери )

Самокритикуваш ли се? Колко често, в какви ситуации?
Смяташ ли, че имаш абсолютно вярна представа за себе си?
Има ли моменти, в които се съгласяваш с мнението на околните? Често ли се случва?
Признаваш ли грешките си?
Знаеш ли какво е външен локус на контрола? Мислиш ли, че го практикуваш?
Самодостатъчен ли си?

Бръкни си в пупата и напиши какво си почувствал?

Стегни се

Хм, Иво... Рядко задавам тоя въпрос на мъже в темата, но би ли описал важните за теб жени с песни? Без подробности, които не би искал да разкриваш, просто условието е към днешна дата, мислейки си за съответната дама (без значение от естеството на връзката й с теб) да си кажеш: "Да, важно е да/че я имам/х в живота си."

И още нещо - разкажи ни, моля те, за човек, който те вдъхновява. Не хипотетичен, а реално съществуващ такъв - какъв е, що е, с какво се занимава, защо те вдъхновява, за какво се бори... Ей такива неща.

Благодаря ти!

Самодоволен ли си?
А самомнителен?

Край на въпросите. Темата остава отключена само за отговори.

Пак Мър

"ако силата е с теб, ще я използваш ли и за какво?"
Силата си е с мен, резултатът от използването й е досегашният ми живот и моментното ми състояние. Надвам се да се науча да я използвам още по-добре.

обясни феномена, че някакви луди мацки те преследват с разнородни предложения, а ти все им бягаш и се измъкваш.. защооо го правишшш?!
Ти пък. Не знам какво е това схващане, че мъжът трябва да прави секс при всяка възможност. Защо? Ужасно много се дразня, когато някой каже: "Да, все едно ще я върнеш, ако ти дойде!" - ми ще я върна, да. Не мога да разбера, в кой момент точно ще дойде времето да надраснем останалите животни и да почнем да мислим за други неща, освен за секс и ядене? Ролята на мъжа е отговорна - жената е деликатно, чувствително нещо, което може лесно да бъде наранено и е много кофти ти да си причината за това. Друго си е да мелиш няк'ви мъже - ние си го заслужаваме, като първобитни сме, не е лошо някой да ни раздруса отвътре отвреме-навреме. Ама, сега, да знаеш, че не изпитваш нищо, да знаеш, че момичето иска нещо повече от секс, да знаеш, че не можеш да му го дадеш и все пак да се възползваш, ми тъпичко е. Особено като се познавам - ми не ми е интересно! Няк'ви девойки, които съм виждал три пъти ми дават егати сигналите, все едно участвам в реалити за търсене на съпруги. Давам шанс, де - допускам ги до себе си, пробвам да общувам по-отблизо с тях и разбирам, че нямам желание за нищо повече. Само че обикновено вече е късно, защото по-дружелюбното ми поведение се тълкува като "ок, аре, кефиш ме, станаха нещата" и почва още по-голямо досаждане. Нямам нищо против да си общувам с тези момичета, симпатични са ми, но не и ако сто процента от комуникацията ни е съсредоточена върху това, те да ми (по)казват, че ме харесват и да ме чакат да им отвърна. Няма да им отвърна. Моята вина със сигурност е, че не мога да бъда груб и не изпращам достатъчно недвусмислени сигнали, но никога не съм можел да "режа" хладнокръвно.

И покрай тия феномени се носи схващането, че Иво, разбираш ли (друго си е да говориш за себе си в трето лице), има някакъв харем от седемстотин хиляди жени и всяка вечер е с различна. И не може да има приятелка, с която не спи. егати грозната история. После как да комуникирам нормално с жени, като всички си мислят, че искам да ги изтаковам и да си ходя? Има момичета, които са ми безкрайно симпатични, но не искам нищо от тях, освен да си говорим. Искам да ги поканя да се видим, но не мога, защото или отказват с тъпи оправдания, понеже мислят, че ги каня на "среща" и се чувстват застрашени от страховитото ми женкарство, или приемат и решават, че и двамата искаме нещо един от друг и поканата е сигурно доказателство за интимния ми интерес. Не е!!!!!

Във всеки случай предпочитам да си стоя самотен, с някоя малка телесна авантюра от време на време, отколкото да вършея наред и да оставям дори и малко наранени женски сърца след себе си. Или да започвам обречени връзки, само защото някой е показал открит интерес към мен, с момичета, които не познавам изобщо, камо ли да обичам, за да се чудя на третия ден как изобщо съм се съгласил да се набутам в такава тъпа ситуация и да се мъча да измисля възможно най-безболезнен и деликатен начин да прекратя нещата, за които съм знаел съвсем ясно, че няма да просъществуват. Просто първо, връзки с жени, към които нямам никакви чувства, не ми носят абсолютно никакво удовлетворение и второ, не искам да наранявам съзнателно, ако мога да не го правя.

поставяш ли си сам лимити?
Да, свързани с горното, но иначе нещата вървят толкова автоматично при мен, че изобщо не се замислям. Просто се познавам добре и имам пълно доверие на преценката си - знам за какво ще съжалявам и за какво няма. Не искам да правя нещата, за които знам, че ще съжалявам. Затова не правя нещата, които не искам и като резултат не съжалявам за нищо.
ако да, дай примери )
Комбинирай последните два отговора и принципът е ясен, а идентични примери бол.

Защо си решил, че всички жени искат от теб връзка и интимност, а не просто здравословен секс? Не ми се вижда реалистично всяка да се влюбва в теб и да иска да живеете в спретната къщурка с две липи отпред.

Плазмодий написа:Защо си решил, че всички жени искат от теб връзка и интимност, а не просто здравословен секс? Не ми се вижда реалистично всяка да се влюбва в теб и да иска да живеете в спретната къщурка с две липи отпред.

Защото твърде често се оказва така, дори първоначалното желание да е било по-просто. А и както казах, просто не ме задоволява емоционално.

Ефо

Самокритикуваш ли се? Колко често, в какви ситуации?
Не ми се налага - не съм хазартна личност. Обикновено се справям с всичко, което правя - не защото съм всесилен, а защото знам какво и колко мога и съответно какво не мога. Имам не толкова критичен, колкото аналитичен поглед върху себе си. Не се критикувам, защото не се взимам насериозно а и нямам навика да цикля върху отминали събития. Просто преценявам ситуацията, виждам къде съм, решавам как да действам и го правя.

Смяташ ли, че имаш абсолютно вярна представа за себе си?
Доста абстрактен въпрос. Смятам, да, доколкото съм ограничил представата си за себе си до това, което знам, че знам. Допускам, че не се познавам напълно и не претендирам да мога да предвидя реакцията си и резултата от действията си в сто процента от възможните случаи. В този смисъл това, което знам, че познавам от себе си, го познавам добре и на този етап ми е достатъчно, чувствам се спокоен.

Има ли моменти, в които се съгласяваш с мнението на околните? Често ли се случва?
Има. Не мога да коментирам честотата - условна е. Често ме обвиняват, че не мога да споря, хора, които в средата на разговора спират да дискутират даден проблем с оправданието "с теб не може да се спори". Кое е вярно - не може да се спори с човек, който продължава да излага аргументи, защото е убеден в мнението си или с човек, който спира да излага аргументи, казва ти, че си тъп и приключва разговора? Съжалявам, тук никога няма да се убедя, ако ще цял живот да спорим. Твърдя го със сигурност, защото имам достатъчно непредубедени познати, които подхождат към спора като към нормален разговор, в които случаи често ми се случва на второто изречение да кажа: "О, да, не се бях замислил/не знаех, прав си" - и край на дискусията. Когато обаче отсрещната страна подхожда с мисълта, че аз непременно греша и ще кажа каквото и да е, само да не приема чуждата позиция, спорът е обречен, преди да е започнал. Георги е най-добрият пример - той най-много обича да ме обвинява и винаги прекратява спора на средата с лични обиди или многозначително мълчание, което казва: "Ясно, пак почва спор с теб, по-добре да не си губя времето." Ужасно грозно е, особено когато го внушава на други хора и обрича комуникацията ми с тях на тъпа предубеденост. Ама Георги, к'во да правиш.

Признаваш ли грешките си?
Ако видя, че съм пропуснал запетайка някъде, няма да споря, че там няма нужда от такава - очевидно съм допуснал грешка. В живота е по-различно - там няма правила, за да има грешки. Има причини и следствия. Няма грешки, има уроци. Има нова ситуация, действаш според нея, това е всичко.

Знаеш ли какво е външен локус на контрола? Мислиш ли, че го практикуваш?
Вече знам. Със сигурност всеки го практикува, но не мисля, че го правя повече от други. Дори напротив, претендирайки, че имам добра представа за себе си, съм и наясно кога личните ми решения и качества оказват повече влияние върху събитията, отколкото външни фактори. Не се самообвинявам, обаче - и отговорът на предишния въпрос би трябвало да обяснява защо. Това, мисля, ме различава от доста хора, които биха се самообвинявали, ако признаят грешките си пред себе си, но не го правят, защото има достатъчно хора, които могат да обвиняват за развоя на дадени събития. Много добър пример за това са административните работници, чиновниците, които работят по утвърден канален ред и зависят пряко от работата на други хора по веригата. Мисля, че всеки е виждал такива и знае какво имам предвид. Изобщо като цяло българинът май практикува доста силно външния локус на контрол - не случайно казваме, че "все някой друг ни е виновен." Тъй че не, не мисля, че е типично за мен.

Самодостатъчен ли си?
Няма как, човекът е социално животно, а аз съм човек.

Бръкни си в пупата и напиши какво си почувствал?
Готово - необичайно, топло усещане. Някой път ще ти дам да ми бръкнеш в пупата, ако искаш и да провериш.
Стегни се

Jamesmagno написа: Има ли моменти, в които се съгласяваш с мнението на околните? Често ли се случва?
Има. Не мога да коментирам честотата - условна е. Често ме обвиняват, че не мога да споря, хора, които в средата на разговора спират да дискутират даден проблем с оправданието "с теб не може да се спори". Кое е вярно - не може да се спори с човек, който продължава да излага аргументи, защото е убеден в мнението си или с човек, който спира да излага аргументи, казва ти, че си тъп и приключва разговора? Съжалявам, тук никога няма да се убедя, ако ще цял живот да спорим. Твърдя го със сигурност, защото имам достатъчно непредубедени познати, които подхождат към спора като към нормален разговор, в които случаи често ми се случва на второто изречение да кажа: "О, да, не се бях замислил/не знаех, прав си" - и край на дискусията. Когато обаче отсрещната страна подхожда с мисълта, че аз непременно греша и ще кажа каквото и да е, само да не приема чуждата позиция, спорът е обречен, преди да е започнал. Георги е най-добрият пример - той най-много обича да ме обвинява и винаги прекратява спора на средата с лични обиди или многозначително мълчание, което казва: "Ясно, пак почва спор с теб, по-добре да не си губя времето." Ужасно грозно е, особено когато го внушава на други хора и обрича комуникацията ми с тях на тъпа предубеденост. Ама Георги, к'во да правиш.

Ивке, кога пък съм прекратявал спор с лични обиди? Ти знаеш ли какво са лични обиди? Лични обиди са да ти кажа, че майка ти е курва или пък че ти си педерас или че си кух като лейка или нещо такова. Спорове с тебе отдавна не водя, защото ценя нервите си и времето си повече от имагинерното удоволствие да ме признаеш за прав. Правотата така или иначе е обективна и си съществува.

Колко пъти си приключвал спор по някоя от важните за теб теми по посечения от теб начин? Тютюнопушене? Бездомни кучета? Политически пристрастия? Нов Български Университет? Има и още 2-3, по които си водил епични спорове, не само с мен, но тях няма да ги пишем тук.

Колко пък влияя и внушавам на другите хора, че с теб не може да се спори? В общия случай ги предупреждавам, но дори и това правя рядко. Не е като да печатам листовки и да ги хвърлям над София с бомбардировачи... И колко пък тия хора са склонни да ми се поддават на влиянието? Ваня? Евтим? Смятам, че всеки от тях сам е стигнал до този извод, защото всеки от тях е стигнал до него по различно време. Ако им го бях внушавал със Силата щеше да го решат едновременно, нали


Още ли гордо носиш табелата, че си тъмносин? Как е възможно някой да се е вкопчил толкова яростно в една идея
("тъмно") и да твърди, че с него може да се спори и той може да бъде убеден в обратното? Не е ли крайно наивно, непродуктивно, немъдро да си краен? Защо си краен тогава? Как може сам да афишираш фанатичната си вярност към една идея, след което да казваш, че при подходящите контрааргументи би могъл и да се отречеш от нея? Тия двете неща стоят странно дори в едно изречение...

Междудругото всичко това е писано с леко задна дата. Последните спорове, които желаех да провеждам с тебе, бяха някакво известно време преди да заминеш за Естония. Ако оттогава си помъдрял (междудругото както те наблюдавам намирам, че си доста помъдрял, макар че, в някои отношения имаш още да мъдрееш) е възможно тия работи да не са съвсем верни. Не знам, не съм спорил с теб. Ама като гледам отговорите дето си ги писал на Евтим май май не е съвсем така.