forum.uni-sofia.bg

Един прекрасен ден аз бях решил да си нося ПиЦи-то у един приятел, да го бодна на неговия нет за да свалям mp3-ки (на мен не ми отваряше mm.gen.wazzzup.net). Компа под мишница, кабелите и клавиатурата (неогвата беше с друг накрайник) - в мешката). Решавам, че пътьом ще мина през СУ да видя едно-две резултатчета от изпити. Влизам си като пич откъм спирката на 280 и се разхождам по целия ректорат, нарамил щайга. Решавам да изляза оттам, откъдето влязох... и шоуто почна. Почти на вратата един охранчо (65+) повиква нещо нечленоразделно, но се сещам, че става въпрос за мен и решавам да се позабавлявам. Спирам и се обръщам към него. Той с изражение, подобаващо само на старец без чене, ми се пули и сочи ПЦ-то около 10 секунди. Успява да съчини "Какво е това". Стискам зъби да не се разхиля, поглеждам го и улужливо отговарям "Компютър". Още десет секунди пулене и жестове, изразяващи неспособност за разбиране на причината за наличието на този обект в мен.
- Не може да се изнася...
- Какво!?! Аз см си го внесъл, аз ще си го изнеса - поех аз ролята на обиден и несправедливо обвинен студент, в последствие намеквайки, че той е виновен.
- От къде го внесохте?
- Ами ей от тази врата, която Вие (ама съм и учтив) наблюдавате...
Уцелих с тази реплика. Човекът се обърка тотално и потърси помощ
- Я елате да се обадя на колегите.
Звъни той на охраната на входа при "Яйцето".
- Тук едно момче... компютър.... какво...
към мен:
- Идете на изхода (!) при колегата.
- Кой изход!! (не, не изрекох въпросителни)
- Елате.. тръгва да ме води през двора, но аз нарочно забързах дотолкова, че едвам да подтичва зад мен (гадинка съм, а?). Когато стигнахме "разклонението" за входа за колите, се обърнах:
- Там или там!!
- тамтамтамтамтам - притесни се той да не би да побягна с университетското имущество.
Влизам аз и гледам - охрана няма. Правя няколко изнервени курса около кабинката и аха да излеза да се навикам на първия охранчо, дойде другия... реши да се прави на страшен, ама филолог ли ще надприказва. Обясних му как не са ме видели да влизам, той извади някаква тетрадка да впише станалото в графа "събитие" (хаха) и ми посика паспорт. Давам. Ама там съм с пусната коса.
- Ама това е на някаква жена.
Кипна ми та почти му креснах:
- Айде бе!!?!! А това какво е? - извъртам глава и му подмятам опашката си... млъкна.... седна да вписва... нови цайси му трябват, да знаете. Написа "На едикояси дата, почва да ми пише името... (за протокола - Борислав Бориславов Стефанов) Сте(доесщах се какво ще направи)фан Бориславов...
- НЕ!! СтефанОВ ми е фамилията! Борислав ми е първото име!
Смутено и нервно шаване с химикалката а ла "чакай.. какво каза.... а... аха.... ей сега чакай да измисля как да го поправя", продължило 3-4 секунди. Поправи се накрая. Продължи "с ЕГН...." Пули се срещу картата ми, химикалката му трепери след буквите "ЕГН"...
- 85! 10! 05!... -помогнах му аз, с услужливо "бавна" скорост. Стигна до номера на картата... и застана гледайки към нея, но все пак очаквайки да му дикутвам. Да, ама не! След някокло секунди се реши да го запише сам.... Продължи с "внесе и изнесе компютър... " като прочетох "внесе" вече знаех, че дори и да го бях откраднал, ако се подпишем под тази дума, той си е мой... Точно тогава идват две учителки, водещи двама младежи, явно правили нещо, което те двете не са одобрили. И започва едната (приказлива беше) да обяснява на охранчо как тези "не били студенти, пипали кабелите за интернет.. тя си работела накомпютъра, ама изгаснал (от липсата на нет ще да е било, мда), излязла да провери и ги видяла да крадат изолацията (!) и ги довела тук." Ядосана беше. Единия от пичвете каза, че били студенти, тя почна даги пита кой факултет... тук Охранчо Бързоумний най-сетне превключи от моят случай на нейния (изписа се на очите му). При което аз започвам да й обяснявам, как тя може дапочака, защото мен ме разкарват от 20 минути вече и нямам намерение. Тя се пошашна малко, но реши да ме пренабрегне. Не ми отговори, но дядото се възползва от разсейването й и довърши доклада за моя комп.
- Подпишете се тук! - опит за възстановявване на самочувствието и авторитета пред учителките.
- Разбира се - най-мило отговорих аз, подписах се и си тръгнах.

А, пропуснах да спомена, че постоянно подканях охраната да включим компа някъде, да докажа, че е мой, като в поканите си умишлено използвах термини, които със сигурност не знаят, имайки предивд възрастта им. Не че аз съм наясно с всичките думи, които изрекох, де. Ако някой разбиращ ме беше чул, щеше да се смее.
Освен това на два пъти поисках инвентарен списък на компютрите в университета. Не, че имаше нужда, ама се шашнаха хората, усещайки се, че не разполага с такова чудо, каквото очевидно трябваше да имат, съдейки по тона и думите ми.


Така не се бях забавлявал от месеци! Жалко, че всичко отне не повече от 5-6 минути...

Хохох, и аз веднъж си имах разговор с охраната. Нещо не ми вярваха,че съм студентка, а аз не си носех ни книжка , ни оная жълта карта. И той ме пита какво и аз викам - френска филология. "Кажете името на някой преподавател" ...А сега де, как да кажа, като не се бях вясвала поне от месец, пък и не им помня и без това имената...Оцъклям се аз и почвам..."мииии, г-жа Драганова" - просветна ми - по историческа граматика, на която съм присъствала 3 пъти И той "аааа, Драганова...." и започва да ми говори на френски И си забравих моя френски от шашване...Ама се разбрахме, де, пусна ме. Ама повече не си уреждам срещи в Ректората след 5
А...и една друга разправия си имах...Понеже от време на време като ме хване депресията и гледам на кръв ...Веднъж в едно такова състояние влизам в Ректората, със слушалките в ушите, надула депресарската музика, която на мен ми влияе отдепресиращо, и с качулка на главата, разсулени дънки и косата напред, така че почти нищо не виждам и не чувам.И изведнъж в крайна сметка чувам,че някой вика след мене и се обръщам, гледам го горкият дядо тичал след мен от входа (на 280, а аз съм вече до 233) и ми вика "Госпожице!" (пък на мен рядко ми викат така) и аз като първа невъзпитана депресарка :"Кво?!" и той се стресна и почва да ми обяснява как да съм махнела качулката, щото било неуважение спрямо образователната институция и бла-бла. При което аз казах,че като започне образователната институция и в частност хората, които я представляват, да уважават МЕН като личност - ей тогава и аз няма да нося качулка в Ректората. И той милият остана зяпнал, а аз си сложих пак слушалките и си продължих най-нагло напред.... Лоша съм

Олеле, оптимист... ще го пробвам някой път това - ще си сложа блузона на Боргир, ще си нахлупя качулката, ще навлека коженото палто (същи Булчу от филма Контрол, ако някой го е гледал) и А да ми каже нещо... Ще го накарам да ми извади всичките заповеди и наредби, където го пише това нещо. Ако пък вярно ги извади, ще му обясня как след като не съм се подписал под нищо такова, няма как да ме обвини в неспазването му.
Веднъж с две познати бяхме седнали на по биричка долу при "Гусин Сандвич" или там както се казваше онова до стола. Тръгнахме си след като ония спуснаха всички решетки, но никой от охраната не ни спря. А двете дами не бяха студентки тук.
Хе, когато дойдох рано по тъмно за испит по Общество и култура на Великобритания, подранил с 2-3 часа, охраната ме спря на входа да ме пита "Къде така?". Като им казах, че съм за изпит, почнаха да се ровят из някакви листчета и ме питаха за името напреподавателката... еми не им го казах, защото така и не я запомних. Знам само, че прилича по всички параграфи на една от най-злобните даскалки в техникума.
Вече знам как да ги накарам дядовците да се попритенсят и да се разбързат. С леко подразнено изражение заставам в поза, подсказваще, че ще чакам колкото искат, обикновено подпирайки се някъде. Наистина по-бързо действат така, защото са мааалко по-малко уверени..