Страница 1 от 3

За ревността

Публикувано на: 29 Сеп 2007, 20:38
от ellli
Отдавна се чудя дали да пусна тази тема (надявам се да не се мотая вече нещо подобно из форума!!!), но накрая все пак се реших.. Та.. става въпрос за ревността - мой наболял напоследък проблем. Смятате ли, че тя е нормална част от всяка връзка като индикатор на чувтвата или точно обратното - че показва липсата на доверие? И изобщо.. какво смятате по въпроса за ревността?:)

Публикувано на: 29 Сеп 2007, 20:42
от hypnosssa
Според мен е нормално когато обичаш някого да ти трепери под лъжичката,когато някоя мацка/пич се лигави на твоя човек/твойто момиче , още повече ако е пред теб....но всичко в границите си...защото когато те се прескочат,ревността може да стане опасна

Публикувано на: 29 Сеп 2007, 20:59
от ellli
А не ти ли се е случвало да ревнуваш без да имаш някакъв повод (имам предвид без някой да се сваля с половинката ти)? Аз просто съм ужасна и непрекъснато ревнувам приятеля ми (не поради липса на доверие), а и аз не знам защо... Мисля си, че не е нормално, защото повече от всичко ценя свободата си и въпреки, че се опитвам да се спра, не става... :roll:

Публикувано на: 29 Сеп 2007, 22:38
от Mira
оууу,аз лично съм голям Дзвер :lol: направо съм непоносима,ревнувала съм и с повод и без повод,ама и мен така ме ревнуват,тъй че нека му е,да види на мен какво ми е като ме обвинява в пълни глупости :twisted:
в интерес на истината може би имам прекалено развито чувство за собственост и само някоя прокраднала се неканена мисъл или представа е готова да ме изкара извън кожата ми от гняв :? абе кофти е да си толкова ревнив,защото излишно си тровиш нервите,но като ти е в кръвта малко трудно можеш да успееш да се овладееш :roll: аз поне трудно гоня "лошите" мисли от главата си,даже понякога проявявам и мазохизъм и целенасочено се измъчвам за глупости...знам ли,сигурно не съм добре сама да си причинявам страданията,понякога дори да си ги измислям,ама ко да се прави :lol: теле съм си :P

Публикувано на: 29 Сеп 2007, 23:20
от Jamesmagno
Ревността е много забавно нещо. Преди мислех и винаги съм твърдял, че съм много ревнив. Оказа се, че не съм. Няма нищо лошо в ревността, стига да не е натрапчива. Глупаво е да не мога да се срещна с приятелка, защото приятелят й ще ревнува. Ако има доверие между партньорите, ревността би трябвало от само себе си да затихне. Ако я има все пак е интересно, показателно е за някаква тръпка :wink:

Публикувано на: 30 Сеп 2007, 08:47
от Mo'Nique
аз също не съм, но гаджето е :roll: Писнало ми е да ми се държи сметка с кого излизам и какво правя :evil:

Публикувано на: 30 Сеп 2007, 10:38
от feichka
Аз ревнувам най-добрата ми приятелка... :oops: Ама...то...си има обяснение, ама е лично...

Публикувано на: 30 Сеп 2007, 12:42
от Marmelada
Аз мисля че съм прилично ревнива,моето по-скоро недоверие в мене си и недоверие в другите.Ясно ми е че приятелят ми няма да ми изневери,но не ми е ясно че да кажем някоя овца няма да го открадне :lol: Но не обичам мен да ме обвиняват и да ме ревнуват така сякаш бих отвърнала,искам доверие в мен и аз имам доверие в него и някакви такива работи :shock: Приятелки от женския вид не ревнувам,много е лесбийско,мразех като ме ревнуваше една,направо все ендо съм и гадже,та за това и получи ритник. :)

Публикувано на: 30 Сеп 2007, 13:17
от Kleo
Винаги съм живяла в заблудата, че съм прекалено ревнива, но приятелят ми направо ме нокаутира. Няма толкова силна ревност, когато му кажа, че ще излизам с приятели (без приятелки) - като че ли е повече от ясно, че едва ли не харесвам и ме харесват всички и някой от тях ще ме открадне. Абсурдно е, но пък как ли щях да се чувствам, ако изобщо не ревнуваше?! :roll: Ох, телешка му работа. :oops:

Публикувано на: 30 Сеп 2007, 16:37
от Kuln
Моят приятел за 2години и половина веднъж не ми е дал повод за ревност. Не бих казала, че съм ревнива. Случва се съвсем рядко и то не от даден човек, а примерно от нещо, което той иска да прави и няма как да се видим :)

Публикувано на: 30 Сеп 2007, 17:36
от renesanz
"ревността е крайна форма на егоистичния стремеж към притежание,при който се очаква единия да дава любовта си само и единствено на другия без каквито и да било отклонения от установените норми на поведение."

истинската обич не признава егоизъм.

Публикувано на: 30 Сеп 2007, 17:37
от renesanz
"ревността е крайна форма на егоистичния стремеж към притежание,при който се очаква единия да дава любовта си само и единствено на другия без каквито и да било отклонения от установените норми на поведение."

истинската обич не признава егоизъм.

Публикувано на: 30 Сеп 2007, 22:03
от ellli
Хмммм, има различни видове любов... но естествено, че очаквам от него само мен да обича по този начин :P (при нас не става въпрос за отворена връзка все пак)... Нима това значи, че съм ревнива?!

Публикувано на: 30 Сеп 2007, 22:29
от Mira
renesanz написа:"ревността е крайна форма на егоистичния стремеж към притежание,при който се очаква единия да дава любовта си само и единствено на другия без каквито и да било отклонения от установените норми на поведение."
е то остава да я даде и на някой друг.... :evil:

Публикувано на: 01 Окт 2007, 09:02
от Crematory
Преди 2-3 години бях зверски ревнива. Не съм съвсем сигурна, но в голяма степен това беше нещото, което провали връзката ми с първата ми любов. Сега вече си избих от главата подобни глупости. :roll: Няма къде да намери друго такова невероятно същество като мен :twisted: