Жив ли е футболът в Казанлък (репортаж)
Публикувано на: 29 Авг 2007, 00:51
В Казанлък карат на спомени
Със своите 72 000 жители Казанлък е най-големият необластен град в България. Разположен е в сърцето на Казанлъшката котловина и в географския център на страната. По-известен е като Града на розите. Не случайно и футболният отбор се казва Розова долина.
Още с влизането в Казанлък разбирам, че цар Футбол е на почит в града - често се срещат хора с фланелки на местния отбор. Макар и позападнал, из нискоразредните дивизии, Розова долина се радва на обич и подкрепа. Това се вижда и от десетките разлепени афиши за предстоящото дерби с Левски (Карлово). Именно заради него съм в града и аз. Влизам в най-близкото заведение, а вътре е настанало оживление. Около една от масите се чете "7 дни спорт". Веднага разбирам, че това са фенове на Розова долина. Личи си по разпалените коментари около срещата с Карлово. Няма как да не поприказвам с тях и да се докосна до магията на казанлъшкия футбол. Поздравявам ги и сядам на кафе час преди дербито. Обясняват ми, че в града "7 дни спорт" свършва още в ранни зори и затова се събират на групи в следобедните часове, за да го четат. Още от първите впечатления усещам, че хората таят голяма носталгия по отбора.
Те помнят славните години на Розова долина в такива детайли, сякаш мачовете са били вчера. Става ти някак мъчно, че такъв футболен град сега едва крета по "В" групите. И в същото време с наслада слушаш емоционалните разкази на местните. Запознавам се с Живко Христов, Валентин Доневски и Красимир Иванов. Всички те играят за здраве в отбора на близкото село Ягода - ФК Тунджа 2007. Дори барманката на заведението Донка Иванова не крие пристрастията си към Розова долина.
- Кметът Стефан Дамянов има амбиции да вкара Розите в "Б" група. Имаме добър състав и отличен нов треньор - Стоян Филипов - започва Живко.
Очите му видимо светват, но не от изпитата бира, а от искрицата надежда в думите.
- Казанлък е футболен град. Ако имаме професионален отбор, на мачовете ще идват по 15 хиляди души. Ето и сега тече ремонт на стадион "Севастополис", обновяват се съблекалните, трибуните, подменя се тревата. Дано и общината отпусне някой лев. Момчетата работят по 8 часа на ден, как да играят после - обясняват феновете.
Разговорът все повече върви към темата за мизерното състояние на школата и безпаричието. За всички е ясно какви са причините за сегашното състояние на Розова долина.
- Децата ни няма къде да играят. Не разполагаме дори с една зала в града, впрочем има една, но цялата е протекла и не се отоплява през зимата.
Често юношите ритат на асфалта - споделят с болка казанлъчани, показвайки съседното училищно дворче, обрасло с бурени.
Набързо разбирам каква е действителността в града. Улисани в разговори, времето за дербото неусетно идва. Потегляме към стадион "Арсенал", където ще се играят мачовете, докато тече ремонтът на "Севастополис". Атмосферата те пренася 20 години назад. Стадионът се намира във военна зона на територията на оръжейния завод "Арсенал". Прави впечатление, че е ограден с висок зид и бодлива тел. И пиле трудно би прехвръкнало. Местните разказват, че навремето тук е бил един обособен малък град - има детска градина, болница, пожарна, басейн, тенис корт.
Заводът давал хляб на над 15 хиляди души
Сега обаче почти всичко е занемарено и обрасло с гъста растителност. Единствено стадиончето все още има някакъв вид. За мача с Левски (Карлово) идват 500 души. Розова долина обаче губи 0:1 и всички си тръгват разочаровани. С надеждата, че някой ден ще видят един силен казанлъшки отбор.
На тръгване ме спира възрастен дядо, очевидно врял и кипял в цялата история на Розова долина. Разбрал, че съм от София и идвам специално за мача.
- Тук вече нямаме футбол, бре момче. Всичко замря преди години - оплаква се старецът.
Опитвам се да му вдъхна кураж.
- Има дядо, има! Футболът е жив в сърцата ви. В Казанлък футболът не може да умре.
Казвам го, но дори аз не съм убеден в думите си. Защото в съвремениня футбол всичко се измерва в пари.
Добромир Добрев
Със своите 72 000 жители Казанлък е най-големият необластен град в България. Разположен е в сърцето на Казанлъшката котловина и в географския център на страната. По-известен е като Града на розите. Не случайно и футболният отбор се казва Розова долина.
Още с влизането в Казанлък разбирам, че цар Футбол е на почит в града - често се срещат хора с фланелки на местния отбор. Макар и позападнал, из нискоразредните дивизии, Розова долина се радва на обич и подкрепа. Това се вижда и от десетките разлепени афиши за предстоящото дерби с Левски (Карлово). Именно заради него съм в града и аз. Влизам в най-близкото заведение, а вътре е настанало оживление. Около една от масите се чете "7 дни спорт". Веднага разбирам, че това са фенове на Розова долина. Личи си по разпалените коментари около срещата с Карлово. Няма как да не поприказвам с тях и да се докосна до магията на казанлъшкия футбол. Поздравявам ги и сядам на кафе час преди дербито. Обясняват ми, че в града "7 дни спорт" свършва още в ранни зори и затова се събират на групи в следобедните часове, за да го четат. Още от първите впечатления усещам, че хората таят голяма носталгия по отбора.
Те помнят славните години на Розова долина в такива детайли, сякаш мачовете са били вчера. Става ти някак мъчно, че такъв футболен град сега едва крета по "В" групите. И в същото време с наслада слушаш емоционалните разкази на местните. Запознавам се с Живко Христов, Валентин Доневски и Красимир Иванов. Всички те играят за здраве в отбора на близкото село Ягода - ФК Тунджа 2007. Дори барманката на заведението Донка Иванова не крие пристрастията си към Розова долина.
- Кметът Стефан Дамянов има амбиции да вкара Розите в "Б" група. Имаме добър състав и отличен нов треньор - Стоян Филипов - започва Живко.
Очите му видимо светват, но не от изпитата бира, а от искрицата надежда в думите.
- Казанлък е футболен град. Ако имаме професионален отбор, на мачовете ще идват по 15 хиляди души. Ето и сега тече ремонт на стадион "Севастополис", обновяват се съблекалните, трибуните, подменя се тревата. Дано и общината отпусне някой лев. Момчетата работят по 8 часа на ден, как да играят после - обясняват феновете.
Разговорът все повече върви към темата за мизерното състояние на школата и безпаричието. За всички е ясно какви са причините за сегашното състояние на Розова долина.
- Децата ни няма къде да играят. Не разполагаме дори с една зала в града, впрочем има една, но цялата е протекла и не се отоплява през зимата.
Често юношите ритат на асфалта - споделят с болка казанлъчани, показвайки съседното училищно дворче, обрасло с бурени.
Набързо разбирам каква е действителността в града. Улисани в разговори, времето за дербото неусетно идва. Потегляме към стадион "Арсенал", където ще се играят мачовете, докато тече ремонтът на "Севастополис". Атмосферата те пренася 20 години назад. Стадионът се намира във военна зона на територията на оръжейния завод "Арсенал". Прави впечатление, че е ограден с висок зид и бодлива тел. И пиле трудно би прехвръкнало. Местните разказват, че навремето тук е бил един обособен малък град - има детска градина, болница, пожарна, басейн, тенис корт.
Заводът давал хляб на над 15 хиляди души
Сега обаче почти всичко е занемарено и обрасло с гъста растителност. Единствено стадиончето все още има някакъв вид. За мача с Левски (Карлово) идват 500 души. Розова долина обаче губи 0:1 и всички си тръгват разочаровани. С надеждата, че някой ден ще видят един силен казанлъшки отбор.
На тръгване ме спира възрастен дядо, очевидно врял и кипял в цялата история на Розова долина. Разбрал, че съм от София и идвам специално за мача.
- Тук вече нямаме футбол, бре момче. Всичко замря преди години - оплаква се старецът.
Опитвам се да му вдъхна кураж.
- Има дядо, има! Футболът е жив в сърцата ви. В Казанлък футболът не може да умре.
Казвам го, но дори аз не съм убеден в думите си. Защото в съвремениня футбол всичко се измерва в пари.
Добромир Добрев
