forum.uni-sofia.bg

Убий го в себе си, докато той не те е убил.

Ми според мен не е възможно Т.е. винаги е реципрочно. Ако ти си неговата принцеса, той е твоят принц. Ако се разминавате, значи просто някъде другаде чака Истинският принц.
Тва от личен опит

Тип ъф дъ дей: да не си посмяла повече да си помислиш нещо от рода на "той е твърде добър за мен" или "аз не съм достатъчно добра" - оттам идват повечето проблеми

Глуууупости. Самонавиваш се, че той е твоят "принц". След някой и друг месец някой друг "принц" ще ти завърти главата и този ще го забравиш. Хубави момчета, каквито само в сънищата имаш, има бол. Този не е единствен. Всички сме имали несподелени... привличания (любов няма да казвам), на всички ни е било гадно. Минава. Споко. И не си единствената, която си мисли, че е срещнала Дъ Уан, че други като него/нея няма да намери, ама всъщност не е така.

Е, тва исках и аз да кажа, ма май малко по-меко го дадох
Щото и аз си имах един принц. Буквално умирах за него. Когато се разделихме, плаках 2 седмици почти нон-стоп, отказвах да ям, дерях се с нокти без да се усещам...и кво...година и два месеца по-късно се омъжих за друг Който, хм, досега не ме е разочаровал и май наистина си ми е Принц

Тип ъф дъ дей: да не си посмяла повече да си помислиш нещо от рода на "той е твърде добър за мен" или "аз не съм достатъчно добра" - оттам идват повечето проблеми

Вярно е. Мъжете не обичат половинките им да ги идеализират. Още по-малко пък жената до тях да се чувства малоценна.

И не само мъжете Не познавам нормален човек, който да иска до себе си някой,който няма никаква увереност. Да звучи гадно, но е така.

MERCES_LETIFER, не се депресирай, че си изпуснала щастието, защото никога не знаеш какво те чака И никога няма да разбереш, ако не пробваш

MERCES_LETIFER написа:Докато не осъзнах...
... по дяволите, аз не съм перфектната за него. Не съм дори добра. Какво като той е моя Принц. Аз просто не съм неговата Принцеса.
Осъзнавате ли, че това е най-депресиращата мисъл?... цял живот чакаш подходящия, намираш го, и какво – оказва се, че ТИ не си за него, че вината е в теб, в теб, в теб, само в теб... И това не е твоята приказка, макар че главните персонажи са си съвсем на място...

егати тъпото изказване!

ако си с такава нагласа, въобще къде отиваш ти, може би!

А пък Фредерик Бегбеде казва, "Несподелената любов - това е истинското свидетелство за чувства. Споделената е чист нарцисизъм, повдигане на самочувствието ни..."
А пък Максим Горки казва, "Човек винаги трябва да е влюбен в нещо, което не може да достигне.. Човек израства, опитвайки се..."
А пък аз.. много си внушавам. А пък какво от това, всъщност?

MERCES_LETIFER написа:... по дяволите, аз не съм перфектната за него. (...) оказва се, че ТИ не си за него, че вината е в теб, в теб, в теб, само в теб... И това не е твоята приказка, макар че главните персонажи са си съвсем на място...

Това пък как го реши, мило момиче!
Първо повярвай в себе си, после в съществуването на каквито и да било "принцове". Не можеш да си нечия принцеса, ако не се смяташ за достойна за тази позиция.
Тук не се заяждам. Нито влагам каквато и да било ирония.
Просто съвет.
Чак тогава ще можеш да си изживееш чудните приказки, които те очакват.
Поздрави! И горе главата