Не на изпитите за ВУЗ и гимназии, те обслужват само определе
Публикувано на: 26 Юли 2006, 17:47
Не на изпитите за ВУЗ и гимназии
Кампаниите за кандидатстване във висши и средни училища обслужват само образователната олигархия
Преди дни Министерството на образованието и науката (МОН) обяви, че закрива 76 паралелки на профилирани и професионални гимназии от цялата страна. От закритите паралелки 47 са профилирани, което ще рече паралелки с интензивно преподаване на чужди езици (езикови училища).
Тоест, както се изразяват образователните чиновници закриват се елитни паралелки. Абсурдът извира на талази от предното изречение. Нормално ли е, разумно ли е, умно ли е, да бъдат закривани паралелки в училища, които предоставят висококачествено образование?! Не, това е просто ужасно тъпо и безобразно! Защо не се запази това добро образование?! Още повече защо не се развива, а напротив – се закрива?! Има ли капка разум тук?! Няма.
Е, има, ама какъв! Паралелките се закриват, понеже няма достатъчно кандидати, които са изкарали над 3.10. Те искат да учат там, но кандидат гимназиалният изпит ги е оценил като негодни и затова им посочва вратата на слабото училище. Ето как МОН мултиплицира само неграмотността! Браво! Би трябвало тогава да го кръстим Министерство за одобряване на неграмотността (МОН).
Но да се върнем на темата за изпитите. Никъде по света няма изпити за кандидатстване след 7-и клас. Да, но нали у нас трябва да се напечели някой от цялата какафония на кандидат-гимназиалния и кандидат-студенския изпит! Години наред МОН прислугваше на тези, които печелеха солидно от тази тъпотия – изпит за ВУЗ или гимназия. Тези изпити трябва да се премахнат. Освен че костват огромни ненужни пари за българските семейства, от тях няма никаква полза. Учат се само, за да може някой да спечели от тях. Според изследване на БАН през частни уроци тази година е минал всеки трети кандидат за гимназия или университет. Това са огромни средства, някои изчисления сочат, че става дума за 800 млн. лв. годишно. Това е близо половината от бюджета за образование за една година на България! Тези пари обаче не отиват в образованието, а в частни банкови сметки на хора, които се възползват от положението, което имат. Това е образователната олигархия на България.
Вчера тя оцени знанията на ¾ от кандидатите за УНСС с 2. Мога да се обзаложа, че голяма част от кандидатите, които са се представили добре, са минали през курсовете на този университет. Такава е системата не само там, такава е навсякъде у нас – полулегализирана корупция. Хем си организират сами изпитите, хем вземат пари да ни научат на тях. Няма такава истерия за кандидатстудентски или кандидатгимназиални изпити, каквато има у нас – огромно психическо, финансово и времево прахосване за хиляди хора, само и само за да може някой да се напечели.
Ето го и резултатът – растяща необразованост. Системата не се интересува от това, че някой бил необразован. Тя се интересува дали имаш пари за частни уроци. Ако не беше така, нямаше да бъдат затваряни т.нар. елитни паралелки, а щяха да бъдат запълнени с ученици и щеше да бъде положено усилие за тяхното образование, макар и на по-късен етап.
Кампаниите за кандидатстване във висши и средни училища обслужват само образователната олигархия
Преди дни Министерството на образованието и науката (МОН) обяви, че закрива 76 паралелки на профилирани и професионални гимназии от цялата страна. От закритите паралелки 47 са профилирани, което ще рече паралелки с интензивно преподаване на чужди езици (езикови училища).
Тоест, както се изразяват образователните чиновници закриват се елитни паралелки. Абсурдът извира на талази от предното изречение. Нормално ли е, разумно ли е, умно ли е, да бъдат закривани паралелки в училища, които предоставят висококачествено образование?! Не, това е просто ужасно тъпо и безобразно! Защо не се запази това добро образование?! Още повече защо не се развива, а напротив – се закрива?! Има ли капка разум тук?! Няма.
Е, има, ама какъв! Паралелките се закриват, понеже няма достатъчно кандидати, които са изкарали над 3.10. Те искат да учат там, но кандидат гимназиалният изпит ги е оценил като негодни и затова им посочва вратата на слабото училище. Ето как МОН мултиплицира само неграмотността! Браво! Би трябвало тогава да го кръстим Министерство за одобряване на неграмотността (МОН).
Но да се върнем на темата за изпитите. Никъде по света няма изпити за кандидатстване след 7-и клас. Да, но нали у нас трябва да се напечели някой от цялата какафония на кандидат-гимназиалния и кандидат-студенския изпит! Години наред МОН прислугваше на тези, които печелеха солидно от тази тъпотия – изпит за ВУЗ или гимназия. Тези изпити трябва да се премахнат. Освен че костват огромни ненужни пари за българските семейства, от тях няма никаква полза. Учат се само, за да може някой да спечели от тях. Според изследване на БАН през частни уроци тази година е минал всеки трети кандидат за гимназия или университет. Това са огромни средства, някои изчисления сочат, че става дума за 800 млн. лв. годишно. Това е близо половината от бюджета за образование за една година на България! Тези пари обаче не отиват в образованието, а в частни банкови сметки на хора, които се възползват от положението, което имат. Това е образователната олигархия на България.
Вчера тя оцени знанията на ¾ от кандидатите за УНСС с 2. Мога да се обзаложа, че голяма част от кандидатите, които са се представили добре, са минали през курсовете на този университет. Такава е системата не само там, такава е навсякъде у нас – полулегализирана корупция. Хем си организират сами изпитите, хем вземат пари да ни научат на тях. Няма такава истерия за кандидатстудентски или кандидатгимназиални изпити, каквато има у нас – огромно психическо, финансово и времево прахосване за хиляди хора, само и само за да може някой да се напечели.
Ето го и резултатът – растяща необразованост. Системата не се интересува от това, че някой бил необразован. Тя се интересува дали имаш пари за частни уроци. Ако не беше така, нямаше да бъдат затваряни т.нар. елитни паралелки, а щяха да бъдат запълнени с ученици и щеше да бъде положено усилие за тяхното образование, макар и на по-късен етап.