Аспарух днес решава повече съдби, отколкото през 681-ва...
"Новинар"
[ 2006-07-21 ] Атанас Семов
България е единствената европейска страна, в която приемният изпит в един университет е събитие от национална значимост, което влиза във "водещите новини" на телевизиите... Никъде другаде въпросът "какво ще се падне" не вълнува общественост, медии и власти... Никоя друга образователна система не поставя приемането на бъдещите си висшисти в зависимост от сравнението на два неясни цитата или няколко исторически дати...
Да не говорим, че е направо немислимо пред Сорбоната, в двора на Хайделберг или на поляните край Оксфорд да се струпат хиляди потни татковци и треперещи майки и лели, които скупчени на групички около ВЕФ на рамо да чакат "какво ще се падне", та да реши съдбата на чедото им... Хиляди хора - зарязали работата си, трепали се да пътуват цяла нощ от Силистра или Царево. И похарчили хиляди левове за... уроци.
Извън иронията въпросът е повече от сериозен: какъв образователен проблем решаваме, като питаме уж най-силните си младежи за личността и времето у Далчев? И какъв е смисълът от него, след като същите развълнувани родители пред сградата се питаха: "Че той тоз учи ли се?" и дори "Тоз пуйет ли беши?..." Чухме го на приемния по български език и литература. Както на изпита по история чухме "Че баш пък Аспарух ли да се падне...", а по време на изпита видимо притеснено момиче тихичко помоли да я подсетят Дебелянов и Вапцаров "в кой век бяха живели точно?"... Точно както завършващи юристи (петокурсници!) пишат "сАдия", "изпАлнение" и "Портогалия"...
Така големият Аспарух ни отведе за пореден път до още по-големия въпрос за нашето средно и висше образование, които се срещат в драматична и неравностойна битка в средата на юли всяка година. И до несъмнената констатация, че механизмът на приемните изпити у нас е неефективен, неадекватен и неевропейски. В повечето високо развити страни на практика приемни изпити няма - или ако има, изглеждат по радикално различен начин (есе, което пишеш вкъщи, тест за обща или езикова подготовка и др. - колкото да се отсеят тези, които наистина са се объркали...).
Припряното изписване на припряно и почти неосъзнато зазубрени "теми", подготвени незнайно от кого, не може да бъде смислен изпит. Какво проверяваме с него - знания и умения или друго? Къде се учи онова, което се иска на приемните изпити? През 12-те години в училище - или в събота към дванайсет - на частно? Приемният изпит се оказва проверка повече за амбициите или платежоспособността на родителите и всякакви близки и далечни роднини, за които е решаващо важно, че "внучката са я приели за кандидат-студентка"...
Да не говорим за съдбовността на този вълнуващ изпит - малко разсейване, докато пишеш, или точно тая тема изпусната, защото мачовете или гаджето - и край! А и малоумието, наречено "редовна военна служба", придава на изпита още по-драматична значимост...
Ленивост или криворазбран традиционализъм крепят отживелицата "приемен изпит" и ни пречи да прекопираме по стар навик от Европа и Америка модерните образователни механизми?...
Още повече че днес абсурдно трудният приемен изпит (известно е, че той е най-трудният в цялото следване...) превръща явяването в мания - ужасът, че след време детето може съвсем да не успее да влезе принуждава родителите още по-вманиачено да се втренчват в първия след училището приемен изпит и го превръщат в най-важния ден в живота на младия човек.
Ако достъпът до ВУЗ е почти свободен - и можеш ако не тази година, да се запишеш на следващата (когато и ако решиш, че наистина ти е нужно), убеден съм, напливът ще... намалее! И правилно - висшето образование трябва да бъде цел само на онези, на които то наистина ще даде нещо - реално вършещ работа документ, реално приложими в професия знания...
Вместо това днес у нас кандидатстването е по-важно от следването, следването - от завършването, а всичко това - от големия въпрос какво ще правиш после... Манията да се следва - ведро обслужена от десетки частни и направо домашни ВУЗ-чета и филиали, които приемат всеки, който се спъне край оградите им - днес се е превърнала и в чудесно 5-годишно спасение от безработицата и безпътицата в България. Заради "здравите ученолюбиви традиции" на истинските българи те дават мило и драго "да изучат чедото си" - без значение какво точно ще завърши, важното е да има заветното висше образование, което "дядо ти на мен не успя да ми осигури"...
Сигурен съм, че поне 80% от днешните български студенти учат специалност, различна от тази, която биха искали, или изобщо без да знаят защо точно тази... Резултат от уморената мания "внучката да учи вишо" - на всяка цена, независимо какво "вишо" и къде - важното е ДА УЧИ! Така вместо традиционната ни гордост колко ученолюбив народ сме, вече се превърнахме в най-ВУЗ-олюбивия народ... За реално учене никой не говори - вълнува ни "следването". И на практика ученето и наученото в училища няма никакво значение за по-нататък. Поради което и то, наученото в училище, става все по-малко и все по без значение...
Това ни отвежда до още по-болезнения въпрос какво изобщо дава българското училище? Знания? Умения? Навици? Възпитание? Професия и поминък? Съвсем очевидно е - нито едно от тези неща (с твърде бегли изключения). Днешните абитуриенти на България излизат от школото все по-неграмотни и по-зле възпитани - и все по-малко притеснени от това. Разбира се, има прекрасни български младежи - но те изглеждат все по-самотно в морето от чалга, ММС-и и тревица, в която преминават дните на повечето ученици.
При това днес повече от всякога е вярна поговорката "Учи, за да не работиш". Работодателите открито избягват да назначават висшисти, а колкото по-образован си, толкова по-трудно е да си намериш съответна работа. Или въобще добре платена. Ако обаче не учиш и станеш автотенекеджия, да речем, ще си изчукваш, сред музика и закачки, поне стотачка на ден. Ако обаче си се изучил могъщо и си станал учител, лекар или университетски преподавател, ще дочакаш същата стотачка след поне 10 работни дни... И пак толкова - дори да се пребориш за място в министерство! Ако пък се блъскаш още 4-5 години за докторска степен, освен две буквички пред името ще прибавиш и още 30-ина на месец. Колкото прави на ден най-мързеливата келнерка в извънсезонно капанче...
И ето го поредният абсурд - манията за висше образование у нас съжителства с масово пренебрежение към него като академична продукция и като цена... 3 лева за малка ракия в добра кръчма е нормално - но 15 лева за учебник е "егати цените"!... Същите родители, които "дават мило и драго да изучат чедото", надават и кански вой, ако поредният министър дръзне да спомене думата "матури"...
А решението е сравнително просто:
- в училище да се придобиват устойчиви и наистина полезни знания (трайна и пълноценна грамотност);
- те се проверяват със сериозни изпити за дипломиране, най-общо наречени матури - при които учениците от цялата страна са равнопоставени;
- резултатите от тези матури директно отварят вратите на ВУЗ-овете, понякога придружени от елементарно допълнително пресяване - и няма приемни изпити "сега или никога";
- истинското пресяване е... пазарно - високите такси за следването възпират случайните минувачи;
- в същото време, за да няма имуществен ценз, има разгърнати механизми за стимулиране (връщане на таксите на най-силните студенти, което осмисля и изпитите вътре в университета), кредитиране (безлихвено, дългосрочно, наистина социално) и ангажиране на бизнеса в подготовката на реално нужните му кадри;
- и всичко това - под пълния контрол на държавата - но на основата на ясна и устойчива политика за образованието (навсякъде без изключение силно подкрепяща и насърчаваща!).
У нас засега всичко това липсва. За да го има, е нужен само мукает, казано на коалиционен език. Или на политически език - малко воля.
Време е!
...
nrggirl за какво ОТСЯВАНЕ става реч 
Представи си хипотетично,че си много умно и кадърно девойче,но имащо проблеми с назубрянето на теми,които не ти, а някакъв смахнат професор е писал И сега си представи някаква пълна скръб дИЙвойка, неможеща да си каже заглавието,но умее да учи наизуст..... 
Докато сега - глей кво става.Ученичките идват облечени по-луксозно от учителите, самите родители се държат пренебрежително към "даскалите"...Ами те да не са от желязо!!!И морална подкрепа нямат...Не че оправдавам мързелите, защото всички са в едно и също време, при еднакви условия, а има страхотни учители и болкуци... 