forum.uni-sofia.bg

Не, няма грешка в заглавието, това е най-новата ми анкета, надявам се да я ползваме със здраве. Продължение е на темата "какво научихте от живота" на Фак.

Накратко въпросът ми е следния: Как се образовахте любовно (не сексуално, това е предмет на друга една анкета) - т.е. как разбрахте какво е Любов? Да, всички научаваме още от малки от медиите или около нас, и минава стабилни 2-3 (5-6) години преди да започнем да изпитваме и ние тези чувства (реални или не).

Тогава назрява въпросът - кое е първо - идеята за съществуването на любов и в послествие изпитването и на базата на създадени впечатления или обратното? Ще се опитам да го обясня и за момчетата с други думи: самовтълпяваме ли си че сме влюбени или се влюбваме без да имаме представа за това?

Много въпроси, малко време, измислих темата докато гледах мач (защото "играх" е твърде силен глагол за участието ми) - надявам се освен традиционните истории тип "имаше го в едно детско", видим и наистина оригинални мнения.

Аз за себе си - имам спомен, че в един епизод на "Чип и Дейл: Спасителен отряд" от 90те, Чип и Дейл се караха за женския плъх, обаяни от нейното излъчване или нещо такова (после им мина и така научих, че любовта трае 2 епизода).

Уча се още:)

Но кога за първи път чу за това чувство? Демек както за първи път чуваш за гравитацията от часовете по физика, така и все някакси си чула за любовта...

Ха:) Че тя винаги е била около мен. Чувах за нея всеки път, когато майка ми и баща ми си кажеха "Обичам те" и си даряваха ласка, всеки път, когато той след вечеря пускаше музика и я канеше на танц, всеки път, когато ме прегръщаха и целуваха. За любовта не научаваш от училище или от книжките и филмите, Кристо.

Затова съм поставил и други опции...

Отбелязах личен опит, защото по какъв друг начин човек би могъл да добие представа за каквото и да било? Не мисля, че някога съм изпитвала истинска и силна любов, познато ми е само чувството на влюбване. Да си падаш по някого, да искаш да си с него, но нищо повече. За първи път си паднах много силно по едно момче, когато бях в 3ти клас Иначе предполагам, че тепърва ми предстои да разбера какво е любов.

Анкетата е непълна и объркваща...
Also, one does not simply learn about love

От филмите и от примера за любов, който мама и тати всекидневно ми дават.

Да ти имам анкетата, Кристо. Аз пък винаги съм знаела, че обичам семейството си, както и че те ме обичат, но любовта като интерес към някого, с когото не те свързва кръвта, си я усетих сама с първото си влюбване (на около 4-5 години). Преди да го почувстваш сам, и да ти го обясняват, и да го виждаш, няма файда.
Нали знаете... "любов е, когато баба я хване ишиас, а дядо й лакира ноктите на краката" - нещо такова беше казало едно детенце и до днес не спирам да се умилявам. После обаче то самото ще се влюби и ще може да дефинира любовта само чрез собствените си усещания (Любов е, когато мога да му дам всичките си играчки, той да счупи някои от тях, но аз да не му се сърдя. Любов е, когато съм готова да избягам от вкъщи на 14, защото нашите не приемат насериозно драмата, породена от факта, че е забравил за имения ми ден. Любов е, когато само като го погледна и сърцето ми пада в петите, а на негово място сякаш се настанява слънцето и ме обзема такова щастие и спокойствие. Любов е, когато си представям как биха изглеждали децата ни и колко прекрасни хора биха станали. Любов е, когато не искам и не мога да откъсна очи от него, от устните му и попивам всяка дума, а времето е най-големият ни враг. Любов е, когато...). Все някой ще се познае в някое от тези - или в многоточието. А това не се научава от книги и филми, нито дори от родителите (поне според мен).

Търговецът на кристал написа:(...) а времето е най-големият ни враг.

Търговецът на кристал написа: Нали знаете... "любов е, когато баба я хване ишиас, а дядо й лакира ноктите на краката" - нещо такова беше казало едно детенце и до днес не спирам да се умилявам.

Това е путьовщина/слугинство (какъвто искате синоним им намерете), не е любов.

В очите на детето обаче това е любов. Ето защо казвам, че всеки съди според собствения си опит или - при липса на такъв - според собствените си наблюдения.
Дядото очевидно също не го е виждал като слугинаж, защото иначе нямаше да остави впечатление за любов у внучето си при въпросното действие. Когато човекът, когото обичаш, има нужда от помощ в нещо дребно, което обаче е важно за самочувствието/благоденствието му, не виждам нищо лошо в това да му помогнеш. Защото - поне за мен - показва, че разбираш нуждите му, дори ако те включват престъпното желание да се погрижиш за външния си вид и да изглеждаш добре и когато имаш внуче, дори.

Така като гледам ти как съдиш, явно приятелят ми трябва да е най-големият мухльо и най-изпадналият слуга, щом зимата ми е разтривал краката, даже без да ме е схванал ишиас. Просто не знам какво правя с такъв човек.

Не бих казал. Има жени, които обичат те да са лидерките, и заради това се хващат с мухльо. Има и такива мухалки, които искат някой на тяхното ниво. Не ми се занимава да те анализирам, но смятам, че за не повече от няколко поста мога те разкрия.

Заповядай - от 7 години съм тук, постове да искаш.

20 годишен пикльо обяснява как човек изкарал 3 войни е путьо сиг вече на азлта му е с 5 санта по голям