Готвят се да изхвърлят Ботев от учебниците!
Публикувано на: 14 Авг 2012, 21:55
Да изхвърлим ли Христо Ботев от учебните програми? Това пита в отворено писмо до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) директорът на издателство "Просвета" Йоана Томова.
Повод за това е доклад на комисията, който разкритикува остро представянето на турците като поробители и насилници, пише в. "Преса". "Да редактираме ли "да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище", казва се в обръщението към председателя Ана Страшимирова.
Към момента комисията все още няма официален отговор на писмото. Топката остава в полето на образователното министерство. Там подготвят новите учебни планове, въз основа на които ще бъдат пренаписани учебниците.
Експертите ще решат дали да се придържаме към класиката, или ще се търси мек изказ за турското робство, браковете по сметка и хомосексуализма.
Стр. 57 - „Манго и рибарят", „Спечелил Манго пари, купил си нов кожух и тръгнал към дома, да се похвали на циганката... ... - Защо ти е кожух? - рекъл рибарят. - Зиме ще го носиш, а лете ще го захвърлиш, молците да го ядат. Я по-добре да се разменим: дай на мене кожуха, пък ти вземи мрежата. Денем риба ще ловиш и ще ядете и ти , и циганчетата, и циганката, а нощем колиба ще си направиш от мрежата. Я виж колко е голяма!"
Коментар на КЗД- Текстът индиректно насочва учениците към убеждението, че ромите са винаги гладни и без покрив, и че новата дреха не им е присъща и е ненужна. Използването на собственото име Манго, което в създадените стереотипи е нарицателно за циганин, думите „...и циганчетата, и циганката...", вместо например „жена ти, децата ти" още повече подсилва убеждението, че това се отнася не за конкретния герой, а въобще за ромите.
Стр. 57 - „... да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище... Бунтовникът не може да се примири с това, че турците „беснеят над бащино му огнище".
Коментар на КЗД: Приведеният текст би могъл да бъде спестен и заменен с друг, доколкото в случая не се изучава Ботев, а се посочва пример за правилно и неправилно цитиране.
Стр. 73, 74 - Иван Вазов " Една българка", "Едното заптие, стар и дебел турчин, плесна с бича си и ги изпсува. -Назад, свини гяурски! Бягайте!....Хай, влазяй, магарице!..."
Коментар на комисията: Турчинът е стар и дебел. Българките са наречени свини гяурски, хънзъри, кучки, а баба Илийца - магарица... Тази наситеност на текста с епитети обогатява художествения текст, но в същото време обърква учениците по отношение на собствената и чуждата идентичност. Автентичният текст не е съпроводен с подходящ коментар от страна на авторите на учебника.
Стр. 82 - Иван Вазов " Една българка", "...Турци трябва да са... Тая нощ ще ни изколят..."
Коментар на комисията: Турците са представени като убийци. Цитатът, оставен без необходимия коментар, води пряко към създаване на крайни стереотипи. Нещо повече, анализът на авторите ненужно и небезпристрастно акцентира върху цитати, които, извадени от контекста на разказа, изместват вниманието от високата морално-естетическа стойност на разказа към фона от исторически събития.
news.bg
Либералната цензура вече си пробива път и нашата почва. Аз обаче съм убеден, че българския народ все още държи на своите традиции и ценности. Подобно поругаване на национални светини не може да се случи на този етап в България, но самия факт че някой си позволява да пуска такива неща в публичното пространство е притеснителен.
Повод за това е доклад на комисията, който разкритикува остро представянето на турците като поробители и насилници, пише в. "Преса". "Да редактираме ли "да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище", казва се в обръщението към председателя Ана Страшимирова.
Към момента комисията все още няма официален отговор на писмото. Топката остава в полето на образователното министерство. Там подготвят новите учебни планове, въз основа на които ще бъдат пренаписани учебниците.
Експертите ще решат дали да се придържаме към класиката, или ще се търси мек изказ за турското робство, браковете по сметка и хомосексуализма.
Стр. 57 - „Манго и рибарят", „Спечелил Манго пари, купил си нов кожух и тръгнал към дома, да се похвали на циганката... ... - Защо ти е кожух? - рекъл рибарят. - Зиме ще го носиш, а лете ще го захвърлиш, молците да го ядат. Я по-добре да се разменим: дай на мене кожуха, пък ти вземи мрежата. Денем риба ще ловиш и ще ядете и ти , и циганчетата, и циганката, а нощем колиба ще си направиш от мрежата. Я виж колко е голяма!"
Коментар на КЗД- Текстът индиректно насочва учениците към убеждението, че ромите са винаги гладни и без покрив, и че новата дреха не им е присъща и е ненужна. Използването на собственото име Манго, което в създадените стереотипи е нарицателно за циганин, думите „...и циганчетата, и циганката...", вместо например „жена ти, децата ти" още повече подсилва убеждението, че това се отнася не за конкретния герой, а въобще за ромите.
Стр. 57 - „... да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище... Бунтовникът не може да се примири с това, че турците „беснеят над бащино му огнище".
Коментар на КЗД: Приведеният текст би могъл да бъде спестен и заменен с друг, доколкото в случая не се изучава Ботев, а се посочва пример за правилно и неправилно цитиране.
Стр. 73, 74 - Иван Вазов " Една българка", "Едното заптие, стар и дебел турчин, плесна с бича си и ги изпсува. -Назад, свини гяурски! Бягайте!....Хай, влазяй, магарице!..."
Коментар на комисията: Турчинът е стар и дебел. Българките са наречени свини гяурски, хънзъри, кучки, а баба Илийца - магарица... Тази наситеност на текста с епитети обогатява художествения текст, но в същото време обърква учениците по отношение на собствената и чуждата идентичност. Автентичният текст не е съпроводен с подходящ коментар от страна на авторите на учебника.
Стр. 82 - Иван Вазов " Една българка", "...Турци трябва да са... Тая нощ ще ни изколят..."
Коментар на комисията: Турците са представени като убийци. Цитатът, оставен без необходимия коментар, води пряко към създаване на крайни стереотипи. Нещо повече, анализът на авторите ненужно и небезпристрастно акцентира върху цитати, които, извадени от контекста на разказа, изместват вниманието от високата морално-естетическа стойност на разказа към фона от исторически събития.
news.bg
Либералната цензура вече си пробива път и нашата почва. Аз обаче съм убеден, че българския народ все още държи на своите традиции и ценности. Подобно поругаване на национални светини не може да се случи на този етап в България, но самия факт че някой си позволява да пуска такива неща в публичното пространство е притеснителен.