forum.uni-sofia.bg

Четох нещо и да го споделя.

Защо в държавата се раждат бебета които стават изроди?

Бебетата които се раждат в болница е все едно както се сглобява автомобил на поточна линия в завод. Няма нежност няма обич няма чуство. Което невърви както трябва се захранва с лекарства се оперира и прочие.

Излиза бебето на бял свят и около него се сформират държавните изроди. Майката гледа по бържи да иде на работа. Държавата предлага детски градини. Демек държавата гледа колкото си по бърже да вземе детето от прегръдката на майката и така да го изолира от обичта на родителите си. И така се самозатваря детето в себе си и става асоциален изрод. Слагат му памперси да сере и пикае в тях или да свикне да живее в пикоча и лайната си на саме.

Това е системата в целия държавен свят.

Мозъчният ми капацитет не е достатъчен, за да мога да коментирам горното по какъвто и да е начин, понеже съм родена в болница и съм гледана в детска градина....

за пояснение.

Reich:

"The Source of the Human 'No'

[...]

And what happens to them? You just look at them. They can't talk to you. They just cry. What they do is shrink. They contract, get away into the inside, away from that ugly world. I express it very crudely, but you understand what I mean. Now, that's the greeting. Taking it away from the mother. Mother mustn't see it. [...] And then comes the worst: This poor child, poor infant, tries always to stretch out and to find some warmth, something to hold on to. It goes to the mother, puts its lips to the mother's nipple. And what happens? The nipple is cold, or doesn't erect, or the milk doesn't come, or the milk is bad. And that is quite general. That is not one case in a thousand. That is general. That's average. So what does that infant do? How does it respond to that bioenergetically? It can't come to you and tell you, 'Oh, listen, I'm suffering so much, so much.' It doesn't say 'no' in words, you understand, but that is the emotional situation. And we orgonomists know it. We get it out of our patients. We get it out of their emotional structure, out of their behavior, not out of their words. Words can't express it. Here, in the very beginning, the spite develops. Here, the 'no' develops, the big 'NO' of humanity. And then you ask why the world is in a mess."

april_z написа:Няма нежност няма обич няма чуство.

Значи.. с едно изречение да съм съгласна, а то да е написано с такава грешка..

Иначе.. наистина не желая да си представям как детето НЕ живее насаме с изхвърляците си. Какво.. да ги споделя ли?

Абе вий му мислете, аз съм роден направо на 10год и вече знаех азбуката и да броя до 100 без паузи. Направо ме записаха 3ти клас и от там почнах. И в класа ми имаше бая изроди де...

april_z, Ти в болница ли си роден или на нивата? Този път може и да си прав, да знаеш!

Значи напълно нормално е детето да споделя отпадъците си с околните в младенческа възраст. Как иначе да засвидетелства обичта си към най-близките, това има, това дава. Това, че ние сме се отдалечили от естествения ход на природата и не обичаме да ни се с**е по килима е съвсем отделен въпрос. В тоя ред на мисли споделям позицията на априлското момче за живот без памперси!
Да кажем СТИГА!!

Вие ще убиете цяла една промишленост, памперсопроизводството...