forum.uni-sofia.bg

Айде една новогодишна тема...
Кой беше последният филм, който гледахте и - моля, споделяйте - какви са впечатленията ви от него?

гледам Шифърът на Леонардо по axn и се учудвам много , че р. лангдън е игран не от жан рено, а от том ханкс. дори си помислих, че са снимали друга версия...
после проверих и се оказа, че аз съм в грешка и че в и в Ангели и демони също играе том ханкс.., което пък (заедно със обстоятелството, че филмите съм ги гледала, а преди тях съм чела и книгите, и въпреки това не си спомням нищо) затвърждава факта, че след като мине известно време, мога да гледам отново филм все едно за първи път..
аа това го казвам, понеже ще се наложи да гледам пак Ново кино Парадизо..., понеже явно първия път не съм била дорасла достатъчно, че да го разбера.. което за някои филми е много нужно ведно с подходящото емоционално състояние...
(пфуу,... много съм се разписала.. :/)

Оба: Последният самурай

Интересно ми беше да видя военен филм, в който американците са лошите, но всъщност в крайна сметка не останах много довлен. Самият сюжет и актьорскта игра бяха на добро ниво, имаше и някои доста драматичн моменти. Филмът обаче вървеше много мудно и малко над два часа ми се сториха твърде много.

"Али" с Уил Смит - уникален филм!

Доверих се на филмовия усет на Търговеца и не сбърках - "Nuovo cinema "Paradiso" е невероятен.
Ужасно много ми напомни на любимата "Малена" - сякаш през целия филм нещо упорито те държи за гърлото и във всеки един момент има опасност да се разцивриш. Едно такова носталгично, меланхолично, затрогващо, а от тая Сицилия струи такава романтика, но и една особена обреченост. Ох, много ми хареса, много. Чудя му се на тоя Торнаторе как успява да направи толкова простички наглед филми, а всъщност са с такава дълбочина, че спокойно да се удавиш в тях.

За пореден път "Анжела". Мдам. Винаги ми се отразява добре. Борбата със себе си е най-трудна, но най-удовлетворителна.

"Another Earth". Интересна концепция (за нещо подобно винаги съм се чудела от дете, хаха).
Страхотна Брит Марлинг - влюбих се в нея направо.
Като цяло- замислящ филм, препоръчвам много.

+ вчера по никое време ме изби да гледам за н-ти път "Боен клуб".
Винаги ми действа добре
(и после три седмици в главата ми е само "where is my mind, where is my mind"...)

Най-после гледах "Puss In Boots".
Честно казано, очаквах повече. Имаше лафчета и сладки моменти, но можеше и доста по-добре.
Да не говорим, че най-култовия герой го показаха само три пъти.

Е, ама малката гъска не ти ли хареса? Но да, разбирам какво искаш да кажеш и съм съгласна с теб - и за абсолютно култовия герой - също. Ооооооу! Светъл и сладък филм е, няма спор.

А аз тъкмо гледах (превъртайки го, понеже иначе просто не можах да го изтрая) "Кожата, в която живея". Да, харесвам болни, полупсихарски и ненормални филми, но този нито ме грабна, нито ме изненада, нито ме скандализира, нито ме докосна. Искаше ми се да ми хареса, но ми беше откровено скучен и незапомнящ се.
Сега е моментът да ми кажете, че не разбирам от кино и аз да се съглася. Но ми се струва, че у хората, които твърдят, че го харесват, има немалко поза. Поне така ми се струва. Ама аз не разбирам от кино, де. Това поне го уточнихме.
Дотук от филмите на Алмодовар, които съм гледала, ми хареса само "Говори с нея". Явно, подобно на Бертолучи, просто не е моят режисьор.

М, и понеже ще се зародят въпроси - Кристоф Оноре също е хахав и прави шантави филми, но в едно много простичко заглавие, каквото е "Любовни песни" (че и направено като мюзикъл), е вкарал много интересни проблеми, красива и запомняща се визия, предлага сумати гледни точки и възможности за интерпретация... Абе, да - и този филм може да мине към "болните", но лично на мен ми хареса ен- на брой пъти повече от това чудо на Алмодовар. Като ен в случая е произволно и безкрайно голямо число.
"Детски игри" също е откровено ненормален филм, но ми допадна къде-къде повече. Това утре просто няма да го помня.

Все на арт-хаус ме избива напоследък...

Туристът по НВО. Ех, това НВО, много добре ми идва...
Еми хубав беше филмът. Имаше един осооообено секси момент. И Анджелина Джоли с онова червено червило... ммм... И Джони Деп, подскачащ по керемидите, размятащ ръце в оня типичен негов стил, който толкова прави впечатление в Карибски пирати. Пък и той си е секси по дифолт.

Търговецът на кристал написа:
М, и понеже ще се зародят въпроси - Кристоф Оноре също е хахав и прави шантави филми, но в едно много простичко заглавие, каквото е "Любовни песни" (че и направено като мюзикъл), е вкарал много интересни проблеми, красива и запомняща се визия, предлага сумати гледни точки и възможности за интерпретация...

"Любовни песни" е много хубав наистина, аз си оставам най-влюбена обаче в саундтрака му.

А последните няколко дни съм на Едуард Нортън-binge
"Американска история Х" и "25-и час" (след скорошното припомняне на "Боен клуб")
Мнооого добър актьор. И страхотни филми, макар и брутални на места.
Жалко, че в последно време не прави съвсем читави избори на роли.

http://freecelebritygraphics.com/images ... r-1664.jpg

"One Day"

Не беше лош, поплаках си - имах нужда. Не, че е толкова умопомрачително велик филм, просто ме хвана в малко разбалансиран момент и си трябваше да му ударя един катартичен рев. Иначе филмът е приятен, прилично направен, актьорите са добре подбрани. Лошото е, че е доста прозрачен и ако имаш и една малко подобна история в живота си, се усещаш как ще свърши още след първите 15-ина минути.
И още едно нещо - на моменти ми евтинееше по начина, по който ми евтинееше "Тетрадката". Бият по чувствата на хората, защото знаят, че всеки има една (повече или по-малко) подобна история. Не е съвсем честно, но явно работи.

"Мисията невъзможна"...ъъъ...4?
Много забавен филм.