forum.uni-sofia.bg

Не, нямам предвид "Сра, а?", както в популярния виц. Разбира се, става дума за онези две думички, които всяка девойка тръпне да чуе, а като ги чуе, й омекват коленете. Онези две думички, от които всеки мъж се страхува до смърт и бяга панически. Онези две думички, които май нямат никакъв смисъл, щом имаме очи, уши, памет, обоняние и можем да вдишаме и усетим любовта на любимия човек във всяко негово действие, дума, поглед и движение. Защо сме станали толкова зависими от двете прости, тъпи думички? Защо, ако не ги чуем, приемаме, че на чувствата ни не се отвръща и започваме да мрънкаме и да се страхуваме от вечна самота? Защо се чувстваме длъжни да ги кажем, сякаш изричайки ги, стъпваме на ново, по-високо стъпало в отношенията си с човека до нас?

Защо (да) казваме "обичам те"?

Не думите, а действията са показни. Хубаво е, разбира се, да се казват/чуват, но когато всичко наоколо ги пищи - не са от такова голямо значение.

Ако щете ми вярвайте, аз имам някакъв проблем с произнасянето им, особено когато става дума за мъжете наоколо. Не знам защо, но ми звучат адски кухо и неубедително.
В последните 5-6 години съм ги казвала на точно двама души (извън семейството ми, макар че и на тях им го казвам супер рядко) - и двамата са ми само приятели, на които обаче държа невероятно много. И не ми прозвучаха тъпо или неуместно, защото си идваха стрейт фром дъ харт.

Но осъзнавам, че имам проблем с тия думички - не знам обаче дали е редно да се боря с него, или да се примиря. Като цяло предпочитам да показвам/доказвам любовта си (както и на мен да ми доказват начина, по който се чувстват).

И, Джеймс, недей да обобщаваш. Единственият път, когато съм прехвъчала по улиците от щастие, когато чух тия думи, бях на 17. Оттам нататък винаги имам едно на ум и това са си само думи (до доказване на противното). И обратно - познавам много мъже, които отдават на произнасянето на тия думи невероятно значение и просто си умират да ги чуят.

Търговецът на кристал написа:Но осъзнавам, че имам проблем с тия думички - не знам обаче дали е редно да се боря с него, или да се примиря.

Търговец, в случая не смятам, че става въпрос за редно-нередно. Ако се насилва човек - нищо хубаво не се получава.

Заради погледа на любимия човек, когато чуе тези думички. Заради усещането, че всяко наше действие, дума, поглед или движение не е достатъчно да изрази силата на чувствата ни. Защото един ден може да нямаме възможността да ги кажем. Или защото са кратки и спестяват време Всъщност, идея си нямам защо... С приятеля ми сме заедно от доста дълго време и все още не сме си ги казвали, но това определено не означава, че не го обичам повече от всичко друго.

Флауърка, въпросът е дали за мен самата ще е по-добре, ако се преборя с това, защото има вариант хората около мене да се окажат недоволни в някакъв момент. От друга страна... ми наистина не звучат естествено, когато ги произнасям, колкото и силно да ги чувствам.
И пак - когато става дума за приятели, като че ли нямам проблем. Шантава работа.

Търговецът на кристал написа:Флауърка, въпросът е дали за мен самата ще е по-добре, ако се преборя с това, защото има вариант хората около мене да се окажат недоволни в някакъв момент.

Хм, сякаш сама си противоречиш в това изречение. При все от теб или от тях иде недоволството.. : )

Търг, нищо не казвам, просто разбуди мисли в мен и ги споделям

Аз много злоупотребявам с тях, тъй като ги използвам най-вече във връзка с роднинска/приятелска обич и доста често във формата "обичКам те". Май трябва да внимавам повече, че се получава голямо объркване понякога, ако не уточня. "Влюбен/а съм в теб" вече е друга бира и ме хвърля в ужас Но като цяло, не са ли подплатени с жестове, са просто кухи думи, а ми прави впечатление, че хората си противоречат в това отношение - твърдят, че обичат, но с нищо не го показват. Получава се нещо като "оф, дай да ти кажа, че те обичам, та да спреш да ми пилиш на главата". Определено предпочитам да ми показват с жестове, че държат на мен

Не бе, простичко е - аз искам хората около мен да са щастливи (особено онези, които обичам ). Много от тях очакват да им казвам, че ги обичам, защото думите явно имат значение за тях. Аз намирам, че е трудно и доста излишно да го казвам - те са недоволни и почвам да се чудя къде е проблемът. И оттам следват и питанките дали не е по-добре да се пречупя. Ама на', не става.
Абе, мани... почна ли много да размишлявам...

А "обичкам те" не съм изричала в живота си. И не бих искала да го чувам. "Много си те обичам" е някаква подобна вариация, която използвам по отношение на момичета-приятелки, не знам защо. Просто се замислих, че има две момичета, на които съм го казвала в последните месец-два, защото наистина ги обичам, държа на тях и ми липсват. И почувствах нуждата да им го кажа.

Mira написа:"Влюбен/а съм в теб" вече е друга бира и ме хвърля в ужас

Ама "влюбен/а съм в теб" и "обичам те" не са ли мнооооого различни неща

И аз така смятам, затова само едното ме притеснява. Обаче всеки приема терминологията по различен начин, до усещане е.

Търговец, ок, няма да ти казвам, че те обичКам Сега сериозно - обичам да си степенувам чувствата, може на някой да му се вижда глупаво, но не обичам майка си и някое приятелче по един и същи начин. А изразът варира в зависимост от ситуацията и човека отсреща. Както и да е, факт е, че го употребявам в смисъл на "много си ми близък, обичам да общувам с теб, радваш ме" и т.н. Така го чувствам, така го използвам

Моето отношение към тези две думички е горе-долу като към брака - т.е. ако достатъчно силно обичаш и се чувстваш сигурен в любовта на другия, можеш без тях също толкова добре, колкото и с тях. Стига да идват естествено, няма нищо лошо да бъдат казвани, но ако нещо на подсъзнателно ниво ти бърка да ги използваш, няма какво да се насилваш. На мен ми е хубаво да ги чувам, както и да ги казвам, не съм ги казвала без да ги чувствам, както и на мен не са ми ги казвали "за спорта". Така че имам прекрасно отношение към тях. Внасят ми една топлина, абе хубаво ми става да ги чувам. Затова и ги казвам.

Сигурно ще е интересно и мъжката гледна точка, а?

Ми моята е проста - тези думи са голяма отговорност, преди всичко. Символиката и значението им, си ги разбира всеки, както му дойде, но тва, какво носят след себе си вече е проблема.

Като ги кажеш, трябва да си сигурен на 100% че ги имаш предвид, а не на другия ден да кръшнеш или "да ти мине". А човек супер-рядко е сигурен до такава степен... Говоря за възрастни хора де, не деца на по 15-16 дето всеки ден ги казват на различни партньори...

Веднъж казани във връзка, думи водят до следващите етапи: запознаване с родители, живеене заедно, общ любимец, годеж... зависи, кой докъде е стигнал. Не бива да се казват твърде рано (How i met your mother), нито твърде късно (Friends)...

Jamesmagno написа: Защо, ако не ги чуем, приемаме, че на чувствата ни не се отвръща и започваме да мрънкаме и да се страхуваме от вечна самота?

сериозно ли мрънкаш
ще взема да лайкна всички мнения на търговеца
няма толков кухи думички
не искам да ги казвам не искам да ми ги казват а като чуя "обичаш ли ме" направо се изприщвам
...
и скандалът започна

invisible написа:

Jamesmagno написа: Защо, ако не ги чуем, приемаме, че на чувствата ни не се отвръща и започваме да мрънкаме и да се страхуваме от вечна самота?

сериозно ли мрънкаш
ще взема да лайкна всички мнения на търговеца
няма толков кухи думички
не искам да ги казвам не искам да ми ги казват а като чуя "обичаш ли ме" направо се изприщвам
...
и скандалът започна

Именно, де.