НАЧО КУЛТУРАТА от Пловдив: забележка по оливките

[Fiat]

Атанас Кръстев, ЗДК (Заслужил Деятел на Културата,
политически офицер ЗКПЧ Начо "Културата")

= ЗАБЕЛЕЖКА

от АДОЛФ ИЛИЧ

С изнизването на годините, а и на десетилетията (все по-светкавично) видя се, че не мога да отлагам повече тези редове. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да ми възразява, а трябва.

Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Всеки дърпа чергата накъдето му затрябва. Вече като възникнаха масивни парични интереси, рекламират ми имена, пробутват ни стоки (залежали също, менте като например творби от ... Н.Х. Ангел Томов); а понякога дори пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен ("съпричастен", както казваше поетът соцреалист).

Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на някого. Ние останалите си имаме по-важни работи отколкото да куткудякаме.

Но когато опре до въздигане на паметник (четем) беломраморен пред Балабановата къща на Начо Културата възседнал Червено Пони, набучващ с копие Народен Враг - то тогава се сепвам даже и аз. Искам думата.

Преди петдесет години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически офицер, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. ("Турна очила и връзка и култура взе да пръска" смееше се Кераца с първия Начов покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември помня = хотел Молле де, в закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци). Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум като събори Червенков и сложи другаря Живков, излюпи се "Априлското Поколение" пловдивски художници, в която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски първоначално, впоследствие -като се загнезди в Недкович- диверсифицирана със най-добрата кафе машина на Пловдив. Флиртуването -от него да- ама има и работа да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров, икономист, хора специалисти да гонят задачите.

Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си -и последен- Градоустройствен План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (професор, доктор понастоящем; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват: 1968).

Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата ("Лъчко! О!") като им постила гнезденце за уикенда, гъделичкане на всекиму според ранга, то топтан не става; и решава да "обобществява". Тази дума прикрива грозната практика на отчуждаване. Изселване. Открадване. Кореняците - вън! Пришелците, Ние, по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се намести в "Къща-Музей" аленото пони? Ами че то там си живееше старо семейство кореняци, от които Народната Власт "обобществи". Жилфондът после настани Другаря Политкомисар; и след години -хоп, човекът си ... го откупи, "добросъвестно" видите ли, на цени държавни естествено. В оная епоха хем уж "забрана" можеше да се въведе за населението -покупкопродажби- хем за царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.

Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975 година, и др.) стана основна мисия на Начо, подкрепяна от Диктатурата на Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители. "Творческа база" стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре, който нехае за разместените керемиди; а ако той е непослушен (Съюзът на Учените в България) - ще го критикуваме разпенявено ...

Дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бабички достолепни насядали в клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария? Бебета? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Калдаръм кокони? Къде бе, кореняците като сте го направили тоя Град - хайде сега, къш! "Ах, летете ескадрони!" ... те ти "Заслужил Деятел": помните ли вие читателите как и кои ставахме "заслужили", пред кого заслужили бяхме, пред народа ли, или пред Народната Власт?

Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и Скара-Бира в "конюшни" ... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия - Теодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, "Антовата" къща на върха над Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната тежка порта с неговото име в бронз: "За какво ни отнеха дядовата ми къща? Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е Оня!" - и плю. Така че парвенютата дето скимтят как се били допряли до светеца, до "Кмета" Начо Културата (ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши разноски за Оня Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си турнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите. Хванал бил Начо дяда Господа за ... шлифера.

След промените сякаш се разчу, че Начо Културата бил ... потърпевш, видите ли, жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!

Право бил завършил, мярна ми се някъде, че Начо имал юридическо висше образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без висше образование Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не РабФак (ако си спомняте това понятие) - не бе, нищичко: Начо не умееше две думи грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без образование, "талант самороден". Освен ако на стари години пенсиониран се е съпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) някоя "Doctor Honoris Causa" от АНУ (Асеновградски Нов Университет или подобна Alma Mater) за още една рамка на стената. Менте. А дали пък не владееше езици, като беше така приказлив в космополитното Филибе? Не. В оная епоха да знаеш език се считаше за Професия, не както сега, здравата бяха ни херметизирали. Но даже съветският език , на който всички лесно четяхме изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана непреодолим. Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като нямаше, " Априлското Поколение" пловдивски художници бяха все спиртосани, и че Начо Културата беше начело?

Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене - не мислете, че Начо Културата е купувал картини. Всички те са му "дарове" за разни негови "услуги" и за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти поръчкова контрактация ... В Америка много лесно може да изгърми някой губернатор ако е ползувал служебния кар за нещо друго; ама ние тук си имаме имунитети нашенски. Игрички. Меценат? Ценител? Начо всъщност не разбираше, той се вслушваше и ориентираше като ветропоказател.

"De mortibus nihil nisi bene" ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не съм казал за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му пръст на Начо.

Послепис:
Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари: името Лилия Ботушарова да е известно някому? Да, която остана стара мома десетилетия, която пожертвува еснафско благополучие, челяд и "заслужили" титулатури за да разкопае и поднесе на кебапчийския Пловдив Античния Театър? Въпреки доброжелателите? Как пък за Лилия Ботушарова една табелка -бронзова, мраморна или тенекиена- не се никой сети да освети? Нито булевардче?