И ти ли, Илчев?
В СУ честните намерения явно не са на почит. Нито достойнството. Или принципите. Сигурно тези редове първично ще засегнат много хора, вярващи все още във величието на Алма Матер. Е, колеги, крайно време е да си отворите очите.
Тази година, както нееднократно отбелязахме, СУ срещна сериозни финансови трудности поради орязването на бюджета му с 5,5 млн. лв. Трудностите дори започнаха още ноември 2009 г. поради решение на правителството да замрази 10% от бюджета на университета (близо 1 млн. лв) (повече инфо за събитията ноември 2009-февруари 2010
тук). Това решение доведе до орязването на стипендиите и като брой, и като сума. Тогава, ние, като студенти, потърсихме сметка на ректора защо ни съкращават и без това недостатъчния доход. Отговорът беше "Отрязаха ни парите, ние сме интелигентни хора и не можем да протестираме". Въпреки това, явно под натиска на неколкократните ни срещи с него (на една от които се събрахме 30-ина студенти), проф. Илчев беше станал доста диалогичен и дори обмисляше съвместни действия с нас (студентите в университета, чийто представител и ръководител е той). Още повече, стана ясно, че бюджетът на СУ за 2010 г. ще бъде сериозно окастрен (с 5,5 млн. лв). Но дойдоха празници, след тях нямаше и помен от наченките на протестен дух в държанието на ръководството. Напротив - на уговорена среща проф. Илчев надменно заяви, че СУ няма да протестира, а и студентите няма за какво да се оплакват, защото орязаните пари от бюджета засягали само фонд "Сгради". Не стана ясно дали това е така, но ето, че правителството предприе ново окастряне на парите за образование - бяха запорирани 10% от бюджетите на ВУЗ-овете. Това, разбира се, доведе до реакция - от една страна, стана ясно, че много от практиките на различните специалности са под въпрос; от друга – явно ръководството на Университета си знае интереса и не е дотам склонно безропотно да се съгласява с орязвания на преподавателски заплати, както се съгласи с орязването на стипендиите. Дори СС реагира, което от своя страна доказа колко "автономна" структура е Студентският съвет, неподкрепил нито една студентска кауза, с изключение на тази, зад която застана и ръководството на СУ. И така, с общи усилия се стигна до организирането на протест на 11 май срещу орязването на парите на Софийския университет (повече за него
тук).
За нас, тези, които отдавна се борим срещу унищожаването на образованието ни, това събитие беше изключителен успех на цялата университетска общност. Този протест вдъхна смелост, че все още институцията Софийски университет представлява достатъчен авторитет, че обвързаните с нея да искат да я защитят от долни посегателства и изменяне на демократичния й характер. Също така, въпреки всичко, повярвахме отново в чистите намерения на ръководството на СУ, че те искат да защитят интересите на всички ни, на цялата университетска общност като едно неделимо цяло, каквото би трябвало да бъде. Но уви.
Съвсем скоро, няма и седмица след протеста, на Академически съвет (провел се на 14 май 2010 г.) ръководството на СУ взе решение, че няма да подкрепят протеста на БАН, тъй като „едното няма нищо общо с другото”. Разбира се, това няма никакво отношение към факта, че финансовият министър Дянков всячески се опитва да противопостави Университета срещу БАН. По-лошото е това, че ръководство на СУ не разбира очеизвадната връзка между съкращаването на бюджета на СУ и съкращаването на бюджета на БАН и въобще явно не намира нищо общо между орязването на висшето образование и орязването на науката. Или така им изнася повече. Съвсем тънък щрих е и фактът, че от БАН подкрепиха протеста на СУ.
Но истинско предателство не е толкова лесно да се направи. Този път обаче, ако информацията в медиите е вярна, разбира се, нашето мило ръководство успя да предаде 25 000 студента, очакващи подкрепа и единодействие. Ето защо:
http://frognews.bg/news_23855/Borisov_i ... chen_savet
Излиза, че проблемът на СУ се корени просто в липсата на пари и всъщност няма никакво значение как ще бъдат набавени – като например, въвеждайки неравностоен платен прием, благодарение на който вече да си завършил СУ, няма да е критерий за положени усилия, а за големина на джоба. Или пък да се предприеме като
„антикризисна мярка оптимизиране на администрацията и рязко намаляване на факултетите, които не са финансово печеливши” . Вместо господин ректора да беше поискал по-голяма субсидия, той, като един добросъвестен гражданин, осъзнавайки тежкото кризисно положение на държавата, е предложил идеален начин да спести разходи на правителството и същевременно университетският живот да продължи по старо му. Просто ще превърне Университета във фабрика за скъпо струващи дипломи. Въпросът е това как и доколко ще засегне нормалните студенти; тези, които наистина учат и гледат на образованието си не само като на хартийка, прикачена към биографията им. Тези, нормалните, един ден ще се изправят на пазара на труда редом с тези, закупили образованието си и неположили никакви усилия за него. От друга страна, веднъж въведен платеният прием, кой ще гарантира, че той няма да важи за всички студенти? Защо собствените ни преподаватели в лицето на управленците на университета ни разглеждат само като стока, като разхождащи се студентски такси и субсидии по коридорите? Кога СУ престана да бъде демократичната институция, в която с благоговение мечтаехме да ни приемат и се превърна в безпринципна машина за пари? Кой го позволи?
Къде сме ние, когато собственото ни ръководство предава интересите ни по най-долен начин? На тях явно не може да се разчита, те играят друга игра по други правила, изключващи категорично нашия интерес. Осъзнавайки това, че няма кой да ни защити, остава само за започнем сами да се защитаваме. Тогава поне няма как да бъдем предадени.
