Коментар в OpenlyFeminist, където са дадени и факторите за тази феминизация на бедността. В интернет има още няколко доста добри текста по явлението.Dnes.bg написа:"Може да се говори за феминизация на бедността у нас", обяви лидерът на КНСБ Желязко Христов.
По думите му там, където глава на домакинството е жена, семейството е по-бедно с 25-30% спрямо другите домакинства.
"Жените са по-голямата част от безработните, заплатите им са по-ниски, те са и жертва на трафик на хора", посочи Христов.
Той допълни, че жените у нас са по-образовани, но шансът има да намерят работа по специалността е по-малък.
"Високото равнище на безработицата в определени региони и острият недостиг на работни места ще принуди много жени да приемат работа при всякакви условия и на всяка цена, което е предпоставка за разширяване на обхвата на сивата икономика", каза още синдикалният лидер.
Желязко Христов каза още, че средната работна заплата на жените през 2009 година е с 15,7 на сто по-ниска от тази на мъжете.
Та толкова за равенството и за равните възможности. Истината е, че близо сто години след началото на борбата за равни права на жените, понятия като "стъклен таван" не са просто социологически термин, а болезнена действителност.
Толерантност и равенство пред закона има само на думи. Практиките показват съвсем друго нещо.
PS. Ще помоля тези, които смятат, че мястото на жената е боса и бременна в кухнята, изобщо да не коментират в темата.
Наречете ме "гнусна сексистка свиня", но познавам доста мъже, които издържат жените си, а не познавам жена, която издържа мъжа си... 
Into the endless we ride... 
