Почвам да отговарям с уговорките, които е направил и Смоуки. Много съгласна съм с него (и ще опитам да съм кратка, но във въпроса за опера/театър просто ще се самонаритам, ако пропусна любимо заглавие, защото има много равностойни (много като бройка и качество) заглавия).
1. Любима книга. Защо?
Тук ще отговоря само с едно заглавие, защото то успя да стане и остане любимо през последните години - да се открои след останалите. Мда, писала съм много пъти за тая книга - "Сянката на вятъра". Нищо кой знае какво като философски заключения, истини за живота, чутовна драма, кръв, пот, сълзи и прочее секрети. Просто едно изключително... сочно повествование. Истински интересен сюжет; множество истории в историята; герои, чиито брой отива към написване на телефонен указател, но същевременно изключително подредена книга с прекрасен маниер на разказване - книга, която... има не само скелет, но и плът. И прекрасни оформления на корицата на небългарските издания.
Абе, Сафон е магьосник - пък сега, на 1 юни, излиза "Играта на ангела". Да видим дали ще успее да ме разочарова.
2. Любим художник. Защо?
Май всички от първия "Салон на отхвърлените" - с особени предпочитания към Моне, Дега и Мане (в този ред и въпреки твърденията, че Дега не струвал, щото рисувал "перачки, гладачки и балеринки". Нека!). Както става ясно, разбирам се отлично с импресионизма (което не може да се каже за пост-импресионизма, който ми е крайно чужд, наистина).
Харесвам особено много и Рембранд (фантастичен, какво повече да кажа), Камий Коро... Хм... хвърляш ме в размисъл, но тези са на първо четене.
Разбира се, Ренесансовите може да ги подхванеш поред, едва ли ще има някой, дето да не го харесвам.
И, да не забравя - вещерският събор на Гоя и "Пушещия Пан" на Пикасо. Първата е свързана с много емоции, а втората е последната, която наистина ми грабна окото.
3. Любим филм. Защо?
Ммм... само един? Филм като филм (без оглед на жанра) - "Ново кино "Парадизо". Защото е топъл, простичък, много нежен и... знам ли... прегръща те (освен че разплаква, ако му се дадеш). Просто е различен и най-горещо ви съветвам да го гледате. Невероятен филм! По подобна линия - "Закуска в "Тифани" - не филм, а слънце!
"Любовни песни", защото ме изуми и много, много ме зарадва - провокативен, без да е извратен или неразбираем (огромен плюс - невероятна музика и чудесни актьори). И "Една добра жена" - много мой филм, аааааау! Пищен, стилен, с поне двама прекрасни актьори (Хелън Хънт и Том Уилкинсън)... пък и там открих
мъжа на живота си, какво да ви кажа. Е, вярно, на лента, ама можеше и толкоз да няма.
И още - "Сибирският бръснар" (лелееее, с триста зора се навих да го гледам тоя филм, на практика ме принудиха

) и "На брега".
От комедиите - "What's Up, Doc?" Ужасно щура комедия, а Барбра Стрейзанд е нещо удивително! Нечовек!
От българските - "Момчето си отива" и "Не си отивай"; "Най-добрият човек, когото познавам"; "Войната на таралежите" и комедиите.
4. Любима актриса. Защо?
Одри Хепбърн - заради "Закуска в "Тифани". И защото е била безподобно красива. Невена Коканова. Хелън Хънт (абе... гледайте "A Good Woman" и пак ще си говорим; иска ми се да остарея като нея).
5. Любима опера/ театър? Защо?
Почвам с театър и ще съм кратка и много изчерпателна. "Хиляда и вторият". Оттам насетне всичко друго е било малко по-чуждо за мен, а съм гледала немалко читави неща. За куклен театър няма да почвам да говоря (само ще кажа "Малки трагедии" и това искам да го болдна много, много сериозно. Това беше НЕЩОТО).
Опери... уф, тук е по-лесно да карам по композитори: Верди ("Набуко", "Дон Карлос", "Аида", "Макбет" "Бал с маски", "Жана Д'Арк", "Травиата", "Риголето", "Трубадур", "Двамата Фоскари"... почти всичко без "Отело" и "Фалстаф"); Пучини ("Турандот", "Мадам Бътерфлай", "Тоска", "Манон Леско"); Доницети (тук ще стане страшно, ако почна да изреждам, затова ще спомена само 4-5: "Любовен еликсир, "Лучия", "Лукреция Борджия", "Мария Стюард", "Паризина", "Гема ди Вержи", "Роберто Дьоверьо" (или Деверьо, че тъй не се разбраха), "Полиуто" и стига толкова, че и той все прекрасни ги е писал); Моцарт ("Сватбата на Фигаро", "Дон Жуан", "Вълшебната флейта"); Джордано ("Федора", "Андре Шение"); Гуно ("Фауст" и "Ромео и Жулиета"), Бизе ("Кармен"), Рихард Щраус ("Електра")
Харесвам и Белини и Росини.
Яяяя... че те не били толкова много... ей сега ще заизплуват и други.
Не ме карайте да казвам защо, моля ви - ще съмне. Ако ви интересува конкретно заглавие, ще разказвам.
6. Любива певица/певец/група. Защо?
Мммм... Smokie, Queen, Bon Jovi, Ricchi e poveri, Fairground Attraction, The Manhattan Transfer, покрай Киро много се запалих по Pink Martini, Sting, Traincha, разни италианци и канадци... абе... много са.
Защо? Защото са
мои.
7. Любима историческа личност. Защо?
Подобни въпроси ме карат да се чувствам много ужасно, защото не мисля, че имам правото да съдя. Историята обикновено върши тая работа нелошо, та ми е неловко да заемам някаква подобна позиция, която не ми се полага.
За себе си вярвам, че това е Верди, но всеки историк би казал, че това е нелепо. И съм убедена, че е така - просто в личната ми история той е човекът, умрял отдавна и изиграл особено важна роля.
А, и Еторе Бастианини. Ето двама души, пред които се прекланям, без да ми дреме дали и колко са важни за другите.
8. Любим поет/писател. Защо?
Борис Априлов, защото пише в безвремието. Неговите истории се случват някога, някъде и тук и сега, и утре и другаде. И все е важен, странен, но истински. За Сафон вече споменах. Труман Капоти - циничен и чудесен. И си обича героите безмерно много, дори когато ги убива. Бекет е написал 1-2 неща, които ме вдъхновяват изключително много. От поетите - Смирненски. Поезия не обичам особено много и без това (убийте ме с камъни)
Е, и Джейн Остин... щото, както каза и Мила, съм момиченце.
9. Любима песен. Защо?
Много на Smokie ("Oh Carol", "Needles and Pins", "Mexican Girl", "I'll Meet You at Midnight", "Livin' Next Door to Alice", "Runaway Train", "Stranger With You"...), "Ghost Story" на Стинг... и още наистина много. Тия ги писах, колкото да има нещо.
10. Любима идеология (каквато и да е). Защо?
Идеология за мен е куха дума. Убедена съм, че съм я изпълнила със съдържание по отношение на някоя от съществуващите такива, но не го осъзнавам достатъчно ясно, за да я припозная като своя. Всъщност, финалът на "Турандот". Шегувам се, де, шегувам се. И все пак...
***
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ:
1. Любим архитектурен стил?
Тук ще те метна у джазо. Готически и романски. Защото са а/ красиви и б/величествени. И в/ нищо не разбирам от архитектура, ама ми харесват.
2. Любимо философско течение?
Чак пък любимо... Ако изключим горското направление, вероятно екзистенциализмът. Много е удобен за прикриване на всякакви личностни недостатъци.
3. Как оценявате осъвременяването на класическото изкуство - театър / опера? Имам предвид изкилиферчването на постановките и привнасянето на т. нар. "модерен" елемент?
Хахаха... какво да ти кажа - има заглавия, които носят на това и ако режисьорът е достатъчно интелигентен, се получават нелоши неща (мога да дам и примери). Иначе си е халтура с претенции. И всички й се радват и не смеят да гъкнат, щото ще ги обвинят, че не разбират. Аз пък не си трая.
Ай стига бе, колко изписах пак!
Айде и от мен няколко по-простички неща:
1. Кое е последното нещо, което гледа на сцена; преди колко време; какво мислиш за него?
2. Кой творец (жив или мъртъв

) чувстваш най-близък до себе си? Четете "творец" като широко понятие, разбирате ме.
3. Криза и прочее. Трябва да се откажеш от редица дейности, свързани с пари. В какъв ред ще изключваш нещата (започвайки от първото, с което ще се простиш) и в кой етап ще се откажеш от а/книги, б/посещение на опера/театър, в/други културни мероприятия (какви?)