forum.uni-sofia.bg

Паднаха на калдъръма откъм далечната страна на безлюдната крайбрежна улица, автоматичната пушка и красивата кукла от Хюйлер, над които, подобно махало на гигантски часовник, куката със своя товар описваше все по-широки дъги на фона на нощното небе на Амстердам.

от Алистеър Маклейн - "Кукла на верига"

Ау, тая книга я обожавам! И аз за точно това изречение се сетих като видях темата

Sie hatten zum ersten Mal etwas aus Liebe getan.
(За пръв път направиха нещо от любов.)

"Das Parfüm: Die Geschichte eines Mörders", Patrick Süskind
"Парфюмът: Историята на един убиец", Патрик Зюскинд

За съжаление не мога да намеря целия последен абзац в нета, а книгата ми е в Бургас... Но последното изречение идва доста въздействащо на фона на описаната канибалска сцена .

"А вам, Морел, ето тайната на поведението ми към вас: на този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, Максимилиан, за да разбере колко хубав е животът.

Затова живейте, бъдете щастливи, мои сърдечно любими деца, и не забравяйте, че до деня, когато господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост ще се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!"

"Граф Монте Кристо" на Александър Дюма.

"Пътят на славата" на Хайнлайн:
"Да имате дракони за убиване?"
"Спасителят в ръжта"
Не разказвайте никому нищо. Разкажете ли, ще ви стане мъчно за всички.
"Линията на бляновете", Лукяненко
Бог правеше своите подаръци, но човешките мечти бяха само за едно.
Сила и власт. Живот и смърт. Любов и подлост.
Който и да премине през Линията, новият свят ще стане щастлив само и единствено за него. Също както не бе станал щастлив този свят — вече сбъднал нечии блянове.
— Ще ви отуча да мечтаете — каза Кей Дач.

От Гарванът на Едгар Алън По:

And my soul from out that shadow that lies floating on the floor
Shall be lifted - nevermore!

И душата ми от този черен, непрогледен мрак
ще се вдигне нивга пак!

- Ти можеш!
Очите му се затвориха и той заспа.

"На изток от рая", Стайнбек.

Не е важно къде лежат нашите синове, важното е само за какво са загинали...

Б. Василиев, "В списъците не беше зачислен"

"- Като куче! - каза той така, като че ли този позор щеше да го надживее."

"Процесът", Кафка

"Жена му се отчая.
- А дотогава какво ще ядем? ... Кажи ми какво ще ядем?

На полковника му бяха нужни седемдесет и пет години - всичките седемдесет и пет години от живота му, минута по минута, за да стигне до този миг. Той се почувства чист, ясен, непобедим, когато отговори:
- Лайна."

"Полковникът няма кой да му пише", Маркес

Ето и аз да се отчета, макар и да не е най-доброто за което се сещам, но само с него разполагам в момента

What has risen may sink, and what has sunk may rise.
Loathsomeness waits and dreams in the deep, and decay
spreads over the tottering cities of men. A time will come -
but I must not and cannot think! Let me pray that, if I do not
survive this manuscript, my executors may put caution
before audacity and see that it meets no other eye.

"... и може би грешките и греховете и, нещастието, което беше изстрадала, не са били напразни, ако тя успее да продължи по пътя, смътно очертан отпреде и, не онзи път, за който и бе говорил милият смешен Уодингтън, неводещ наникъде, а пътя, който монахините следваха смирено, пътя към мира на душата."

"Цветният воал", Съмърсет Моъм

А, ето ти тема като за мен! Винаги преди всичко останало прочитам последното изречение на книгата, но слава богу, не ми се е случвало да ми се развали кефа с някой spoiler

И аз исках от "Граф Монте Кристо" да напиша последното изречение, но ме изпревариха. Затова пак Дюма:

"- Вие сте млад - отвърна Атос - и има време горчивите спомени да ви станат приятни!"

"Тримата Мускетари"

"Утре, утре ще свърши всичко!"
"Записки от подземието", Достоевски

From that hour Ayacanora's power of song returned to her; and day by
day, year after year, her voice rose up within that happy home, and
soared, as on a skylark's wings, into the highest heaven, bearing with
it the peaceful thoughts of the blind giant back to the Paradises of
the West, in the wake of the heroes who from that time forth sailed
out to colonize another and a vaster England, to the
Heaven-prospered cry of Westward-Ho!
Това е финалът на "Westward Ho!" от Charles Kingsley

"So we beat on, boats against the current, borne back ceaselessly into the past."
- F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby