Здравейте и от мен, колеги!
Взех си и аз успешно матурите и (слава на министър Вълчев че ги пусна, да е жив и здрав човекът) тази година и аз ще бъда в първи курс в Алма Матер, Специална педагогика, редовно
И, честно да ви кажа, адски много се радвам. Първо, защото може би съм един от малкото, които знаят какво е да си "От другата страна" - и аз имам сериозни проблеми със здравето, ако мога така да се изразя... абе с една дума, инвалид, да си го кажем направо. Обаче това не ми пречи да давам всичко от себе си за тези хора, а и не само за тях

Не знам дали е това времето и мястото да ви занимавам с моята история, която на моменти е доста тъжна, и може би едно от малкото хубави неща в нея е че успях да стигна до тук

Всъщност мога да се движа, за уточнение на онези заблудени, които чувайки думата инвалид задължително си представят човек в количка... Много съм си изпатил от некадърни доктори, например съм ослепен с дясното око заради пренасищане с кислород още в кувьоз (едно такова стъклено като аквариум дето слагат недоносените бебета докато укрепнат). Но не това е най-важното. Мисълта ми е, че мога да се поставя на мястото на тези деца, които само с поглед крещят без глас за помощ... И ще са ни в ръцете, от нас ще зависи бъдещето им.
Преди около 4 години с майка ми основахме сдружение на родителите на децата с увреждания в Тетевен (града, в който живея), а от около година има дневен център за деца с увреждания. Работата, няма какво да се лъжем, не е лесна и не е за всеки. Надявам се да намерим общ език, мога да бъда много полезен на всеки, който се интересува от по-детайлна информация относто тези институции и въобще каквото ви вълнува, аз съм насреща

Евала за мотивацията с която поемате (поемаме) по този труден път (особено на теб, Jeuelle, тези деца имат нужда от нас

).
Стягайте се всички, че наесен с песен много ще има да си говорим за нещата от живота

Доскоро!