forum.uni-sofia.bg

Тъй! Принцесата и Берс после ако искат да трият темата! Ама ми е адски скучно, горещо и ако не си намеря нещо много важно за правене, ще трябва да седна да уча...

Бях на работа, в книжарница "Писмена", която се намира точно под нюзрума на БТВ.

Мила написа:Бях на работа, в книжарница "Писмена", която се намира точно под нюзрума на БТВ.

ОМГ! ТИ СИ БИЛА! Бях сигурен, че си ти, но след като по никакъв начин не показа, че ме познаваш, си помислих, че не си ти.

1. Опиши се с емотиконка!
2. Опиши се със сезон!
3. Опиши се с песен!
4. Опиши се с дума!
5. Опиши се неописуемо!
6. Опиши се със стихия!
7. С термин от будизма?
8. С точно толкова думи, колкото използвах до момента?
9. С латинска сентенция?
10. ...а как биха те описали околните?

camel написа:ОМГ! ТИ СИ БИЛА! Бях сигурен, че си ти, но след като по никакъв начин не показа, че ме познаваш, си помислих, че не си ти.

Е, 100% ти е извикала "Венциславеееее", ама ти не си й обърнал внимание .

dimage
Когато сънувах младежът към когото имам чувства. Идиотско е, но се събудих с някакв много гадно чувство и се разревах. Не помня съня.

Камел, говори бе човек! Аз съм те виждала 1 път и половина!


MERCES_LETIFER:
1. Опиши се с емотиконка!
2. Опиши се със сезон! л я т о
3. Опиши се с песен! - олеле! Ми... Castles and dreams на Blackmore`s Night
4. Опиши се с дума! Може ли с две? Дете - идиотче
5. Опиши се неописуемо! - "?!"
6. Опиши се със стихия! - цунами.
7. С термин от будизма? - нирвана
8. С точно толкова думи, колкото използвах до момента?

Аз съм точно това, което съм. Не мога, не искам и няма да бъда нищо повече или по-малко.

Дурго нямам,животът ми даден е,
а сърцето само си избира.

Мразя да се самоописвам

9. С латинска сентенция? Pueritia semper amabilis - Детството винаги е скъпо.
10. ...а как биха те описали околните? Идея си нямам. Повечето хора биха казали нещо от сортa на книжен плъх, защото е най-лесно и близо до истината.

Купих си книга от теб в онази книжарница и си викам "това момиче е копие на Мила".

По темата...

За или против абортите?

За. Всяка жена има право да решава за себе си. Против аборта вместо средство за контрацепция. Аман от пикли на 22 с по три аборта.

За или против смъртното наказание?

Смяташ ли, че гражданите на всяка демократична държава са зависими и ще стават все по - зависими от нарастващото чиновничество? Съществуват ли сили, които могат да ограничат огромното му значение за функционирането на държавата и обществото?

За смъртното наказание, макар че според мен по-добрият вариант е 10 години каторга и после смърт.

Може би донякъде. Относно силите - да, една хубава, стриктна реформа и закон, който да забранява назначаването на роднини в едно и също ведомство биха ограничили тоя цирк.

Защо с Апокалиптика се оказвате все в различни градове?
Те толкова искат да те видят

При първия им концерт не ги слушах, при втория май не ме пуснаха, сега са във Каварна, а аз в София. Всъщност нещо подобно е и със Scorpions. За Placebo няма да говоря, още ми се реве. Ако дойдат Rammstein обаче ще отида, ако ще след това да умра.

Напиши разказ. И нека е нов, т.е. сега измислен, а не някакви стари бележки или непубликувани неща.

Предпочитам и идеята сега да ти хрумне, а да не е някаква стара, дето си си я мислела в автобуса преди пет години, но не мога да изисквам това.

Lord написа:Напиши разказ. И нека е нов, т.е. сега измислен, а не някакви стари бележки или непубликувани неща.
Предпочитам и идеята сега да ти хрумне, а да не е някаква стара, дето си си я мислела в автобуса преди пет години, но не мога да изисквам това.

Изпълнявам всички условия със следващия текст. Обаче не гарантирам, че ще хареса на някого..

- Сънувам я. Сънувам я от 364 дни, 23 часа и 15 минути. Сънувам я с отворени очи, сънувам я, докато работя, сънувам я, докарто дишам, сънувам я дори ккогато спя. След 45 минути ще стане точно една година, откакто я сънувам.

Една година, откакто я убих.

Тя се казваше Ева. Вианги се влюбвам в жени, чиито имена означават нещо и се изписват с три букви. Моята Ева, пламък на свещ, избухващ в тъмното. Моята Ева, която танцуваше на любимата ми песен, в любимия ми клуб, а мъжете поглъщаха тялото и движенията й жадно, алчно и малко тъжно.

Тя се казваше Ева и името й значеше “живот”, а сега е мъртва. Аз я убих. Убих я, за да не умре. Нима не разбираш, глупачке? Нима не разбираш, че ако не я бях убил, тя щеше да се превърне в поредната изхабена стриптизьорка в софийските клубове, поредната неуспяла да се превърне в медийна звезда pr-ка. Че един ден щеше да й писне да отказва на щедрите покани и обещания, че щеше да преглътне унижението и от танцьорка да се превърне в курва. И нямаше да е особено добра курва, държа да ти кажа – прекалено много емоции влагаше в танца, за секса не оставаше нищо.

Аз я обичах и я убих. Аз я спасих, идиотке. Аз я спасих. Коя си ти, че да ми искаш обяснения? Коя си ти, че да ме съдиш, да казваш, че съм луд за връзване?! Трябва да си ми благодарна, че я спасих. Трябва да си ми благодарна, че ще те спася. Ще те спася от съществуването ти на книжен плъх, ще те спася от това да е превърнеш в поредната недоклатена интелктуалка. Ще те убия и ще те спася, затова трябва да си ми благодарна. Не, няма да спра да сънувам Ева. Не и моята Ева. Но ти обещавам, че ще сънувам и теб. Че няма да те забравя. Никога не забравям жените, които съм обичал. Никога не збаравям жените, които съм убил.

Не, няма да ти дам право на избор. Никой няма право да избира как ще умре. Това, че ще те убия е било съдба. Можеш да благодариш, комуто искаш за съдбата си. За това, че е избрала да те срещне с мен. Да те спаси.

Ще усетиш болка. Дробовете ти ще се сгърчат, капилярите по кожата на шията ще се напукат и ще станат морави, а ръцете ми ще стискат нежното ти гърло все по-силно, докато накрая топлите ти кафевеи очи на замръзнат завинаги. ( Знаеш ли, точно заради очите ти се влюбих в теб. Така би ме гледала есента. ) Косите ти ще се разпиляват по раменете ти, обичам косите ти, а кожата ти ще е лепкава и студена. Ще си красива, много по-красива, отколкото някога си била, по-красива, отколкото дори си мечтала да бъдеш.

Не искаш да умираш?! Естествено, че не искаш, за Бога. Никой не иска. Защото не осъзнаваш, колко близо си до провала. Защото не усещаш как остаряваш, как с всяка секунда си по-близо до онзи миг, когато отчаяно ще осъзнеш, че си пропиляла не само младостта, но и целия си живот. Тогава ще искаш да умреш, но няма да имаш смелост да скочиш от някоя висока сграда или да се натровиш. Ще мразиш всеки следващ ден, ще мразиш и мен, че съм проявил някакво криворазбрано чувство за милост. Не ме ритай, скъпа, не ме дращи, защото съм решен да те убия. ТРЯБВА ДА ТЕ СПАСЯ, НЕ РАЗБИРАШ ЛИ?! ТРЯБВА...

...
Защо не те сънувам вече, Ева?! Защо не си до мен, когато дишам, когато работя, когато спя... Защо те няма, Ева? Защо ме оставихте сам... аз ви спасих, а вие ме оставихте. Оставихте ме на тях. На тези посредствени типове с бели престилки и шепи, пълни с хапчета, на тези типове, които мислят, че съм луд и искат да ме лекуват?

Защо ме оставихте, защо и ти, Ева, пламък мой, живот мой, спасение мое... Сънувах те 364 дни, 23 часа и 55 минути... Най-щастливите 364 дни, 23 часа и 55 минути в живота ми.

Не мислиш ли,че ако наистина искаш да направиш нещо(да отидеш на Апокалиптика например) няма какво да те спре?
Теб какво те спира?