ГОЛЯМОТО КИХОТЕНЕ
Публикувано на: 28 Май 2008, 11:58
На 30-ти май (петък) ще се играе кукления спектакъл за възрастни "Голямото Кихотене" в Столичен Куклен Театър. Представлението е последно за сезона. Заповядайте!
Информация за спектакъла:
автор Мария Станкова
режисьор: Веселка Кунчева
сценография: Мариета Голомехова
музика: Христо Намлиев
Участват: Мая Бежанска, Румен Гаванозов, Мариета Петрова
"Тъгуваме ли по Дон Кихот? А тъгува ли някой изобщо във времето на "рекламите и новините"? И не се ли превърна общуването ни в едно голямо кихотене?
В тази история Дон Кихот отсъства. А както знаем всяка празнина се запълва с нещо. С какво запълваме душите си? С какво заместваме детството, мечтите, фантазиите, малките бунтове на личността... Личности ли сме?
Къде са ни великаните, вятърните мелници, маслиновите горички? Къде са изгревите? И наистина ли всичко е зад гърба ни? Наистина ли от кихотене не виждаме лицето си в огледалото. Плачем ли? Това сълзи ли са?
"Голямото кихотене" ще ви разсмее до плач. Поплачете си…"
Мария Станкова
"Дон Кихот не съществува. Той е символ на изгубената вяра в идеализма, духовната извисеност и желание за свобода. Някак по Бекет героите чакат своя Годо, който да ги накара да вярват. Постановката се характеризира с гротескното виждане за глобализма, който обезличава съвременния човек."
Вестник "Аз-жената"
"Санчо и Дулсинея нямат нищо против, че бъдещите поколения пак ще гледат новини, ще се възбуждат от реклами и ще зачеват деца, които ще седят пред телевизора, ще гледат новини, ще се възбуждат от реклами и ще зачеват деца, които... А Дон Кихот, няма да се появи. "
Ирина Вагалинска, Списание "Тема"
"Едва днес, благодарение на "Голямото кихотене", успях да стигна до истинността на това твърдение - когато мостовете бъдат изгорени и няма на какво да се надяваш, можеш да бъдеш наистина свободен. Защото често, губейки другия, откриваш себе си. Невероятно качествен, предизвикателен и смислен спектакъл- не е нещо, което можете да пропуснете."
Ели Бакалова
"Голямото кихотене" значи голяма похот, сиреч всичко онова, което превръща човека в отвратителното греховно същество, каквото е в по-голямата част от своето битие. Всичките седем смъртни гряха ни блъскат по (тъпите ни) глави от сцената - похотливостта, чревоугодничеството, скъперничеството, леността, гневът, завистта, горделивостта. А най-накрая ни блъска и най-ужасното, немислимото, тоест чудовищното - канибализмът. Дон Кихот е изконсумиран успешно, животът продължава такъв, какъвто е - с реклами и "Зрънчо"...
Става нещо в "Куклите" и ще сме слепи и глухи, ако не го видим и чуем..."
Митко Новков, Литературен вестник
Информация за спектакъла:
автор Мария Станкова
режисьор: Веселка Кунчева
сценография: Мариета Голомехова
музика: Христо Намлиев
Участват: Мая Бежанска, Румен Гаванозов, Мариета Петрова
"Тъгуваме ли по Дон Кихот? А тъгува ли някой изобщо във времето на "рекламите и новините"? И не се ли превърна общуването ни в едно голямо кихотене?
В тази история Дон Кихот отсъства. А както знаем всяка празнина се запълва с нещо. С какво запълваме душите си? С какво заместваме детството, мечтите, фантазиите, малките бунтове на личността... Личности ли сме?
Къде са ни великаните, вятърните мелници, маслиновите горички? Къде са изгревите? И наистина ли всичко е зад гърба ни? Наистина ли от кихотене не виждаме лицето си в огледалото. Плачем ли? Това сълзи ли са?
"Голямото кихотене" ще ви разсмее до плач. Поплачете си…"
Мария Станкова
"Дон Кихот не съществува. Той е символ на изгубената вяра в идеализма, духовната извисеност и желание за свобода. Някак по Бекет героите чакат своя Годо, който да ги накара да вярват. Постановката се характеризира с гротескното виждане за глобализма, който обезличава съвременния човек."
Вестник "Аз-жената"
"Санчо и Дулсинея нямат нищо против, че бъдещите поколения пак ще гледат новини, ще се възбуждат от реклами и ще зачеват деца, които ще седят пред телевизора, ще гледат новини, ще се възбуждат от реклами и ще зачеват деца, които... А Дон Кихот, няма да се появи. "
Ирина Вагалинска, Списание "Тема"
"Едва днес, благодарение на "Голямото кихотене", успях да стигна до истинността на това твърдение - когато мостовете бъдат изгорени и няма на какво да се надяваш, можеш да бъдеш наистина свободен. Защото често, губейки другия, откриваш себе си. Невероятно качествен, предизвикателен и смислен спектакъл- не е нещо, което можете да пропуснете."
Ели Бакалова
"Голямото кихотене" значи голяма похот, сиреч всичко онова, което превръща човека в отвратителното греховно същество, каквото е в по-голямата част от своето битие. Всичките седем смъртни гряха ни блъскат по (тъпите ни) глави от сцената - похотливостта, чревоугодничеството, скъперничеството, леността, гневът, завистта, горделивостта. А най-накрая ни блъска и най-ужасното, немислимото, тоест чудовищното - канибализмът. Дон Кихот е изконсумиран успешно, животът продължава такъв, какъвто е - с реклами и "Зрънчо"...
Става нещо в "Куклите" и ще сме слепи и глухи, ако не го видим и чуем..."
Митко Новков, Литературен вестник