forum.uni-sofia.bg

По - добрият вариант от отвартителната кока кола light. "Песен на деня за вас", но със стихове, проза или каквото ви действа мотивиращо или просто илюстрира преживяванията ви - физически, емоционални, психически или каквито искате още през деня.

Единственото правило:
Не повече от два (2) поста на ден и задължително обяснение, защо точно това сте избрали.

СЪРЦЕ - Дамян Дамянов
Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!...''
...Но ти търпиш, защото с и сърце!...

("Ако нямаше огън", 1958)

Понякога се измуямвам на собственото си търпение и сколнност да гледам как това, което искам най-много ми се изплъзва.

Днес.

Мисля си за последния час и
знам - тогава ще имам още 60
минути за това,което трябва.

Тома Марков
("Черен PR и други действия")


След сънищата, в които умирам, винаги си мисля, че животът е толкова ценен и трябва да го изживеем по възможно най- хубавия начин, след което, неминуемото ще дойде...

Ех, че хубава тема!

Аз съм на Дубарова, несезонно-минорно ("Лятото изтече като пееща вода"):

Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.

и така нататък

Когато нощем се напивам с блусове - Бояна Петкова
и хвърлям тежката любов зад борда,
душата ми във свлачища и трусове,
разкъсвана от лунен прах и горда -
душата нощем търси болна думите,
а сблъсква се навсякъде с мълчание
и лута се в мечти и във безумие -
открива своето свещено знание...
Душата ми, над бездната надвесена,
разпуска плитки и лекува рани,
поглежда те с очите есенни
и капят сълзи в голите ти длани.
Когато нощем ме напива самота
със вино тежко, огнено и живо,
във теб се влюбва моята душа
и тръгне ли по пътя, е щастлива...

Днес ми е едно такова разнежено и въпреки, че навън се лее яко дъжд, на мен ми е пролетно.

ЕЛХА

Два са бора ред по редом расли,
между тях е елха тънковита.
Бори расли горе на високо,
засланяли елха тънковита
от зли бури, от студени ветри,
да й ветри върши не пребият,
да й бури клони не поломят.
Не са били два бора високи,
най са били два брата рождени,
а между им Елица сестрица.
Мила сестра братя засланяли
от зли хули, от студени речи,
да й речи име не похулят,
да й речи слава не погубят.

I love pointless topics

Марти, това горното си е моето стихче

Ели, аз на теб го посвещавам

Methuselah написа:Ели, аз на теб го посвещавам

{{{}}} Аз затуй тъ убичъм!

Антиприказка
Камелия Кондова

Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми
само от безсъници живее.
Слушай ме, докато спиш, защото -
буден ли си, няма да посмея.
Принце, аз съм твоята принцеса.
Но разстрелях приказното чудо.
Станах и косите си разресах.
Не дочаках ти да ме събудиш.
Баловете бяха много пищни.
Лесно ми замаяха главата.
Млада бях - за нищо не въздишах.
Радвах се на лъже-красотата.
Любих се. И не с когото трябва.
Припознавах любовта във всичко.
Вярвах, че я има. Още вярвам,
но оставям други да обичат.
Не внимавах - мравката настъпих.
Значи съм способна да убия?
Разпилях косите си по пътя -
нямам със какво да те завия.
Да, заради мене пяха песни.
И заради мене пламна Троя.
Принце, аз съм твоята принцеса,
но отдавна вече не съм твоя.
Виненки, наместо пеперуди...
Снощи много е била ракията?
Ти поспи, когато се събудиш -
ще ти стана камъка на шията.


Днес си говорих с една приятелка на тази тема...Тъжно е , когато от принцеса се превърнеш в Пепеляшка-развалина, защото принцът всъщност не е бил принц...Няма втора като Кондова.

If the radiance of a thousand suns
Were to burst at once into the sky,
That would be like the splendor of the Mighty One...
I am become Death,
The shatterer of Worlds

Аз съм Пътят, и Истината, и Животът...

Всичко е временно и всичко е за продан. Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност.
Бегбеде


Твърде често взех да срещам боклуци. По-тъпото е, че общуването с тях ме кара да се чувствам такъв.

Блага Димитрова - Копнеж

"Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб, на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял."

1958,София

Бях се замислила сутринта за един човек..за това,че не винаги можем да получим нещо изцяло,а някак разчленено...само половината изживяване,само половината емоция,само половината от това,което ни е нужно,за да се промени всичко..

"Няма топлите черни очи...
Празна крайната маса остава!
Не тъгувай, сърце... замълчи!
Нищо пулса ти не заслужава!"

Това е на Пеньо Пенев ("Тъжна неделя"). Просто тия дни един много, много скъп човек имаше рожден ден, който никога повече няма да празнува. Такива някакви неща.

Пейо Яворов
Среща

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.