forum.uni-sofia.bg

Айде на заешкото!

The empire strikes back

Кое е любимото ти занимание? Защо? А имаш ли възможност да го практикуваш?

Правиш ли си "ретроспективни сесии" - моменти, в които се замисляш за "преди" и за разликата с предишното състояние? Опиши ни накратко въпросната разлика?

А на какво смяташ, че се дължи тя? Сподели ни "фактора", които те променя/те е променил най-много. Как? (както в какво те е превърнал, така и как е подействал самия "фактор")

Идеалът ти за почивка?

Вярваш ли в хората? Защо? В какво мислиш, че ще се превърнем след ... да речем 100 години?

А имаш ли някакъв "идеал", който следваш, било то историческа личност, роднина, литературен/филмов герой, идеология, религия, някаква друга система от вярвания ...

Съгласно "Плана" - кога ще ходим в Япония? А има ли настина такъв план? Какво представлява?

Харесва ли ти "тук"? (разбирай го както искаш) Защо?

Какво мислиш за "откритостта" в общуването? Както от твоя, така и от отсрещната страна? А за страха от откритост/общуване?

А за страха като цяло? Как възниква, до какво води, как се превъзмогва ...

Какво е "да вярваш" на някого? В смисъл: не кое е най-голямото нещо, което би направила за някого (защото хората са доста склонни в критични ситуации, да извършват "критични действия", повлияни от "момента"), а какво е да се доверяваш ежедневно, ежечасно? Доверчива ли си?

Отговорна ли си? Как ти влияе това - пречи ли, помага ли?

Чувствала ли си се неразбрана? Кога и защо?

Смяташ ли, че хората те разбират? А защо според теб, хората не се разбират помежду си?

С кое избираш/решаваш: сърцето или разумът? (ама както и "как трябва да е", така и "как е всъщност )

Конформистка или антиконформистка? Кога? Защо?

Какво мислиш за:
- предразсъдъците?
- мнението на околните?
- "сериозността", отговорността и "ранното порастване"? Кога човек би трябвало да "порастне"? Трябва ли въобще?
- "консуматорският" начин на живот?

Сама или в компания? Кога?

Мечтаеш ли? Сподели някоя "голяма" мечта.

Кое е онова, без което "не би била същата"? Онази част от ... живота ти, характера ти, вярванията ти, уменията ти и т.н., липсата, на която би те направила напълно друг човек.

Любима ман'жа?

Какви са "забранените теми"?

Какъв спорт тренираш и защо?
Отдадена ли си на спорта?
Как се чувстваш,когато спортуваш?

camel:

Кое е любимото ти занимание? Защо? А имаш ли възможност да го практикуваш? - Имам много любими занимания. Ужасно ми е трудно да ги степенувам. Може да се каже, че четенето е едно от най-любимите ми занимания. За съжаление последните 2 месеца много съм се отпуснала и чета само учебници. Но се надявам в най-скоро време да наваквам...

Правиш ли си "ретроспективни сесии" - моменти, в които се замисляш за "преди" и за разликата с предишното състояние? Опиши ни накратко въпросната разлика? - Има няколко периода в живота ми, в зависимост от гледната точка (какво се е променило в мен), които се застъпват един друг. Често се замислям как би реагирало сегашното ми "Аз" в минали ситуации. По-рядко обратното. Разликата като цяло е, че съм пораснала. Прозаично, нали? Променяйки се, кръгозорът ми се разширява и си позволявам все повече неща, които преди не съм имала смелостта да направя. Това е, което най-често забелязвам при ретроспекциите.

А на какво смяташ, че се дължи тя? Сподели ни "фактора", които те променя/те е променил най-много. Как? (както в какво те е превърнал, така и как е подействал самия "фактор") - Вече споменах, че са няколко. И понеже никога не съм ги систематизирала, нека пробвам сега.
Карате: започнах, когато бях 4 клас. До голяма степен то ме оформи като личност, допринесе за спокойствието и уравновесеността ми, даде ми много познания и беше своего рода ежедневно събитие в живота ми. В залата научих първите житейски уроци.
СМГ: от 8 клас. Обстановката, средата, учителите, цялата атмосфера бяха различни от всичко, което дотогава бях изпитвала. Беше шок, но се превърна в най-прекрасния период от живота ми до ден днешен.
Футбол: и по-специално един футболист, в който имах щастието да се влюбя несподелено. За по-малко от година научих, че "смелостта не е липса на страх, а съзнанието, че нещо друго е по-важно от страха".
Музика: абитуриентския си бал ще запомня с месеците, които последваха - време на пълна промяна в музикалния ми вкус, невероятно разширяване на хоризонтите и няколко изстрадани стиха.
ФФ: мястото, където за пръв път се почувствах възрастна. Шокиращо чувство, но отрезвяващо.

Идеалът ти за почивка? - Зависи.
Активна: ранно ставане, много движение, напрегнато ежедневие, срещи с нови хора и липса на каквито и да било ангажименти.
Мързелива: дъждовен следобед, чаша чай и книга. Или късна лятна нощ, широко отворена балконска врата, а аз гледам филм пред компютъра и изцяло съм се вживяла в ставащото на екрана.

Вярваш ли в хората? Защо? В какво мислиш, че ще се превърнем след ... да речем 100 години? - Вярвам. Хората сме като хлебарките - множим се, множат се и болестите, които ни покосяват, но ние винаги оцеляваме. Струва ми се, че тези 100 години няма да променят това. Планетата ще бъде по-мръсна, по-претъпкана и още по-безпомощна. Но не ние ще сме нейни властелини...

А имаш ли някакъв "идеал", който следваш, било то историческа личност, роднина, литературен/филмов герой, идеология, религия, някаква друга система от вярвания
- Имам. Егоизъм му казвам Изразява се в щастие за всеки изживян миг, старание да не съжаляваме за вече отминалото (независимо, дали е било добро или лошо) и улавяне на красотата, която е неизменно около нас.

Съгласно "Плана" - кога ще ходим в Япония? А има ли настина такъв план? Какво представлява? - той вече беше там и се върна преди 3 дни. Видял се е с Икеда Сан, станал е почетен гражданин на някакво градче, донесе ни катани и невъобразимо количество снимков и видео материал. Япония е друга планета. Мисля аз лично да започна с азбуката за не-японци...

Харесва ли ти "тук"? (разбирай го както искаш) Защо? - Харесва ми. Чувствам се на място. Имам простор, имам и цели, имам подкрепа отвън и смелост отвътре. Какво повече може да иска човек от себе си?

Какво мислиш за "откритостта" в общуването? Както от твоя, така и от отсрещната страна? А за страха от откритост/общуване? - Пълна откритост няма. Благородната лъжа за мен е ежедневие. Страхувам се (все още) от някои видове общуване. Или по-скоро се срамувам, не съм сигурна. Не ме плаши да бъдат напълно откровени с мен, уважавам решението на всеки колко и на кого да каже. Но аз самата никога не казвам всичко. Търговски трик

А за страха като цяло? Как възниква, до какво води, как се превъзмогва ... - Малко по-горе споменах какво е смелостта за мен. Страх ме е. Страх ме е от много неща. Наскоро признах пред себе си, че дори от високо имам някакъв страх. Как е възникнал, не знам, интересува ме как да го превъзмогна. Като успея, ще ти кажа. Иначе има много страхове, които съм превъзмогнала благодарение на Nike - "Just Do It". Често започнеш ли, връщане назад няма, отпада изборът и нещата стават прости и почти лесни. Оставиш ли се на страха, те очаква празнота.

Какво е "да вярваш" на някого? В смисъл: не кое е най-голямото нещо, което би направила за някого (защото хората са доста склонни в критични ситуации, да извършват "критични действия", повлияни от "момента"), а какво е да се доверяваш ежедневно, ежечасно? Доверчива ли си? - Не съм. Вярвам единствено в себе си, и то не напълно. Доверявам се на много хора, но не очаквам някой от тях да ме разбере. Намирам го излишно. Вярвам във всеки човек така, както вярвам в човешката раса като цяло. На някои хора поверявам наистина важни за мен неща, но винаги имам едно на ум. Вероятно затова и много рядко се разочаровам. Просто харесвам човешката природа, каквато е, с всичките й недостатъци.

Отговорна ли си? Как ти влияе това - пречи ли, помага ли? - Отговорна съм, но мързелива. Обичам да планирам, но зависи ли само от мен, най-често оставям нещата за последния момент. Пречи ми отвсякъде - от една страна, твърде много ми пука и не понасям да се сблъсквам с нехайство. От друга, ако умеех да върша всичко навреме, колко повече време щях да имам, ах...

Чувствала ли си се неразбрана? Кога и защо? - Редовно. Всъщност рядко се чувствам напълно разбрана. Но това не ме притеснява, даже ми харесва да вярвам, че се дължи на уникалната ми личност, а не на неспособността ми да се изразвам

Смяташ ли, че хората те разбират? А защо според теб, хората не се разбират помежду си? - Различни са. Всеки гледа от своята камбанария. Твърде рядко се сещат да слязат и да пробват да се качат на чуждата, за да видят как изглеждат нещата от там. Както вече казах обаче, аз лично никого не карам да гледа през моите очи - харесва ми да съм вечно неразбрана.

С кое избираш/решаваш: сърцето или разумА? (ама както и "как трябва да е", така и "как е всъщност ) - Интуицията. Или поне се старая. Ако чувствам нещо правилно, се опитвам да го правя. Ако не го направя, значи съм действала с разума. Но често греша. Обичам да действам импулсивно, ако ми се отдаде възможност, защото като цяло рядко бивам хваната неподготвена... за съжаление.

Конформистка или антиконформистка? Кога? Защо? - Според случая. Знаеш мъдрата мисъл, че "човек трябва да притежава смелост да промени това, което може, спокойствието да се примири с тези, които не може, и мъдростта да различи едното от другото".

Какво мислиш за:
- предразсъдъците? - излишни. боря се с тях, защото все пак ми се намират. но човек, не е ли отворен за всичко в света, не може да усети неговата завършеност, цялост, уникална красота.
- мнението на околните? - важно е непрекъснато да доказваш на себе си, че НАИСТИНА не ти пука за него. успееш ли, ти си едно огромно стъпало над масите.
- "сериозността", отговорността и "ранното порастване"? Кога човек би трябвало да "порастне"? Трябва ли въобще? - до преди месец-два мислех, че не трябва. Сега вече съм склонна да разглеждам порастването редом със запазването на детето в себе си. има моменти, в които един зрял ум, едно изстрадало в известен смисъл сърце може много по-пълно да се наслади на случващото се. в други обаче детето е, което би оценило ситуацията.
- "консуматорският" начин на живот? - предпочитам го пред "производителския" в много области. едновременно с това вярвам, че човек трябва да се стреми да показва своята уникалност във всички сфери, в които това му е възможно. за съжаление, един живот е твърде кратък, за да си новатор във всичко.

Сама или в компания? Кога? - Сама най-често. В компания, когато имам какво да кажа, когато ми е леко на душата и искам да предам настроението на максимално повече хора, или когато искам да направя някоя глупост, за да се успокоя, че няма да стана "нормална" скоро.

Мечтаеш ли? Сподели някоя "голяма" мечта. - Мечтая. Мечтая за непрекъснато развитие, за магически удвоено денонощие, за свръхчовешка воля. Най-голямата ми мечта е да съм собствения си творец... цял живот.

Кое е онова, без което "не би била същата"? Онази част от ... живота ти, характера ти, вярванията ти, уменията ти и т.н., липсата, на която би те направила напълно друг човек. - IQ-то ми Сериозно, елементарно е да кажа "миналото ми". И ще е напълно вярно. Но мисля, че друго ключово качество, определящо ме до голяма степен, е търпението и спокойствието ми. Без тях... без тях щях да съм... не ми се мисли. Неприятна компания дори за себе си, най-малкото.

Любима ман'жа? - Шоколад (абсолютно пристрастена, от днес го отказвам ), италиански тестени джаджи - спагети, пици etc.

Какви са "забранените теми"? - ако ги нацелиш, ще отговарям. но сама да се бутам между шамарите...

HeyGod:

Какъв спорт тренираш и защо? - Няколко:
Карате: не е спорт, а по-скоро изкуство. Започнах доста малка (вече споменах колко точно) и то ми стана нещо като втора природа. Част е от мен.
Тенис: спорт в СУ. Отдавна исках да се пробвам, да се науча дори, смятам го за много аристократичен спорт, а откакто пробвах, и много приятен.
Фитнес: и това не е точно спорт. Харесва ми колко е безсмислено. Доставя ми удоволствие да правя упражнения, чиято цел ми е непонятна, да се потя за "тоя, дето д*ха". Не мога да го обясня, просто така го чувствам.

Отдадена ли си на спорта? - Не си представям живота си без движение. Способна съм дълго време да мързелувам, но спортът ми липсва. Отворена съм към експерименти.

Как се чувстваш, когато спортуваш? - Жива. Чувствам, че оползотворявам живота си, че не си губя времето, че се развивам. Обожавам това чувство...

camel, това си бяха мои въпроси! пък!

Обичаш ли да отговаряш на въпроси?
Защо именно "lollabunny" ?
Идеалист, реалист или нихилист?
Притеснителен човек ли си? Защо?
Как определяш самочувствието си от 1 до 10?
Как определяш покритието на самочувствието си от 1 до 10?
Питалa ли си се някога "Защо съм се родилa"?
Кои са слабите и силните ти страни?
От какво се срамуваш и гордееш в себе си най-много?
Какво мислиш, че трябва спешно да коригираш в отношението си към другите?
А ако можеше да промениш едно нещо в себе си, кое би било то?
На кого би искалa да приличаш? Защо?
Първият ти спомен изобщо?
Кой е най-скъпият ти спомен?
Най-приятната изненада, която някой ти е правил?
Най-добрият стимул, който си получилa? Какво постигна благодарение на него?

Леле!Ти си момичето на мечтите ми!
Ще се омъжиш ли за мен?

Какъв стил карате тренираш?
Кой клуб?
От кой град си родом?
Ще ми дадеш ли Скайп?

1. Защо избра точно този анимационен герой за псевдоним
2. Защо избра да учиш в ФФ
3. Изобщо, защо избра България, вместо чужбина като място за учене
4. Любим отбор?
5. Любимо бойно оръжие?
6. Любим треньор (от твоите)
7. Любим футболен треньор?
8. Изброй как ти викаха като малка, като ученичка, като гимназистка и сега?
9. Скайп (на ЛС.)
10. Докъде стигна с фехтовката?
11. Любима порода кучета?
12. Любим период от деня?
13. Любимо число?

/съфорумци/
14. От твоя курс?
15. От стария ти клас?
16. С когото си най-близка?
17. Който най-много те дразни
18. Би искала да срешнеш на живо?
19. Който е най-странен за теб
20. Който е като твое астрално копие
21. Най-малко очакваш да ти задава въпроси тук...

Така...айде един по - нестандартен въпрос. Какво мислиш за мен?

. Нека отговорът да е по - абстрактен и чак след него ако може изброй 1 мое добро качество според теб и 3 лоши и ако не лоши, то поне неприятни и дразнещи. (няма да се обидя ни най - малко - така че....искам да прочета здрава критика

)

coolman:

Обичаш ли да отговаряш на въпроси? - Обожавам. Ама защо питаш, като знаеш?

Защо именно "lollabunny" ? - айде пак. един от най-ранните ми наистина светли спомени е от един лагер на морето. бях със счупен крак, но беше невъобразимо! харесах си едно хлапе - страхотен фен на space jam. успя да ме запали и се кръстих на най-печената зайка - lola bunny. уви, тогава нямаше нет и не знаех, че се пише с едно "л". но така си и остана. и до ден днешен си ми харесва.

Идеалист, реалист или нихилист? - реалист. или поне ми се ще да вярвам, че това, което виждам, е реалността.

Притеснителен човек ли си? Защо? - рядко. надживях го, струва ми се. май се дължи на отговора на следващия въпрос

Как определяш самочувствието си от 1 до 10? - 11.

Как определяш покритието на самочувствието си от 1 до 10? - 6-7 (имам още много да се развивам, докато оправдая самомнението си. но съм привърженичка на тезата, че по-добро малко по-високо самочувствие, отколкото по-ниско).

Питалa ли си се някога "Защо съм се родилa"? - питала съм се. наскоро открих колко е безсмислено и започнах да Живея.

Кои са слабите и силните ти страни? - интелигентна съм, схватлива и, както се изказа един джедай, "с потенциал за ослепителна красота" . едновременно с това съм мързелива, самодоволна и страдам от собствените си осъзнати, но непреодоляни комплекси.

От какво се срамуваш и гордееш в себе си най-много? - гордея се с възпитанието, усета, такта, търпението и интуицията си. срамувам се от недостатъците си, които бих могла да отстраня с малко постоянство.

Какво мислиш, че трябва спешно да коригираш в отношението си към другите? - нищо. доволна съм от отношението си към другите. единствено, може би е хубаво да съм мааалко по-постоянна.

А ако можеше да промениш едно нещо в себе си, кое би било то? - щях да съм с 0.5 см по-висока

На кого би искалa да приличаш? Защо? - На баща ми заради характера и общата му култура, на брат ми, защото винаги във всичко е една крачка пред мен, на едната ми леля, защото олицетворява живота, който искам да е и мой, на другата ми леля, която преди да умре, ще е видяла света, на братовчед ми, защото не се страхува да живее на ръба, на единия ми чичо заради чувството му за хумор, на другия ми чичо, защото е в хармония със света и на котката ми, защото... просто защото е котка.

Първият ти спомен изобщо? - кръв. ако някой полюбопитства, бих могла да разкажа историята.

Кой е най-скъпият ти спомен? - нямам "най-". за сметка на това имам много наистина скъпи спомени, които често прехвърлям през съзнанието си.

Най-приятната изненада, която някой ти е правил? - изпрати ми рози. по принцип не обичам цветя, както не обичам и неочаквани демонстрации на чувства и принадлежност, но този жест ме спечели.

Най-добрият стимул, който си получилa? Какво постигна благодарение на него? - да се чувствам глупава. ако се чувствам изостанала в нечия компания, това силно ме стимулира да се развивам.

HeyGod:

Ще се омъжиш ли за мен? - чакай да помисля... можеш да сглобяваш секции, но си с къса коса. съжалявам, губиш

Какъв стил карате тренираш? - джо шин мон шорин рю (и последният да затвори вратата).

Кой клуб? - Найа, София.

От кой град си родом? - София

Ще ми дадеш ли Скайп? - already did.

Защо пишеш със зелено и италик?

И как си избираш нюанса зелено?

Kristo:

1. Защо избра точно този анимационен герой за псевдоним - не споменах ли вече?

2. Защо избра да учиш в ФФ - исках да се махна от математиката и тук специалностите ми харесаха най-много от цялото СУ. а от години знам, че ще уча в СУ.

3. Изобщо, защо избра България, вместо чужбина като място за учене - защото не се организирах, не кандидатствах, пък и финансовата страна ме спря. но още лелея надежди за магистратура в Англия...

4. Любим отбор? - този на СМГ. за какъвто и спорт да говориш

5. Любимо бойно оръжие? - хладно ще да е, няма спор. не съм се замисляла сериозно. някакъв къс меч, най-вероятно.

6. Любим треньор (от твоите) - треньорката ми по футбол. учителят ми по карате не го броя, той не е треньор, много повече е.

7. Любим футболен треньор? - не разбирам от треньори

8. Изброй как ти викаха като малка, като ученичка, като гимназистка и сега? - Мими.

9. Скайп (на ЛС.) - нямаш ли го? хмм... пиши ми, ще ти го дам.

10. Докъде стигна с фехтовката? - дотам, докъдето бях и преди. не съм напреднала в твое отсъствие

11. Любима порода кучета? - голдън ри/етривър. не защото в момента са модерни. просто нещо в тях ме разтапя. а, държа да отбележа, предпочитам котки.

12. Любим период от деня? - този. макар, че сега не е точно ден... иначе, от деня - залез. тогава съм най-активна, като че ли.

13. Любимо число? - същото. както и 3 и 9. може би 3 най-вече.

/съфорумци/
14. От твоя курс? - с crazy_kaio ходихме заедно на курсове по история - брои ли се? а, и lo_flo, разбира се!

15. От стария ти клас? - май няма. но с Tripio сме от едно училище.

16. С когото си най-близка? - coolman

17. Който най-много те дразни - май някъде бях споменала, че избягвам да си вгорчавам живота с отрицателни емоции

18. Би искала да срешнеш на живо? - Vaskes, fan4battle (пак), Ъйджа (пак) и още няколко човека, за които в момента не се сещам.

19. Който е най-странен за теб - всъщност, ти.

20. Който е като твое астрално копие - астрално? това не го разбирам...

21. Най-малко очакваш да ти задава въпроси тук - почти всички известни ви съфорумци.

camel:

Така...айде един по - нестандартен въпрос. Какво мислиш за мен? . Нека отговорът да е по - абстрактен и чак след него ако може изброй 1 мое добро качество според теб и 3 лоши и ако не лоши, то поне неприятни и дразнещи.

Изпроси си го!

Смятам, че се изисква завидна доза нарцисизъм, за да ми зададеш този въпрос. Смятам още, че той категорично говори за ниско самочувствие, което е необяснимо. Допада ми, че умееш да се забавляваш, че си сравнително отпуснат човек в приятелския си кръг, че с теб лесно се говори. Едновременно с това често не вдъхваш достатъчно доверие и ме оставяш с впечатлението, че не слушаш внимателно.

започвам с недостатъците:
1. често си нехаен към външния си вид, а той трябва да е представителен винаги!
2. ниското ни самочувствие ме вбесява - разбери най-после, че имаш качества, които ти го забраняват!
3. спри да използваш толкова геб за коса!

у теб ми харесва, че: си лъчезарен и с отлично чувство за хумор.

^PrincessA^:

Защо пишеш със зелено и италик? - преди време в един друг форум видях "младото поколение" - тогава 13-14 годишни момиченца, че пишат шаренко. и ми се прищя да съм "модерна". но настоявах да съм и стилна, защото ярко розовото, например, не би подхождало на имиджа, който искам да създам у съфорумците. обожавам зеленото, а италикът ми се вижда по-изискан.

И как си избираш нюанса зелено? - в предната версия зеленото не ми харесваше и използвах лилаво. но тук изборът е богат. избрах го както заради нюанса - просто ми допадна, така и защото е четливо на жълтеникавия фон.

forum.uni-sofia.bg

Размисли и страсти с lollabunny

Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny

Re: Размисли и страсти с lollabunny