forum.uni-sofia.bg

...
Толкова за потенциалът - тук вече го няма... Той изчезва с бялото на листа, или екрана... Изчезва с поглеждането на картите... Изчезва с отварянето на кутията... Изчезва с разбирането на душата. Но, докато неумолимо се изплъзва, той може да бъде усетен, може да бъде вдъхнат, може да бъде опитан, може да бъде чут, може да бъде видян..., може да и бъде направен онова, което правим с онова, шесто усещане, което Екзюпери приписва на своя Малък Принц, но си няма точно име... А, след като може, въпросът е само някой да поиска...

___________________________________________________________________________________________________________________________

София
12-14.02.2008г.
<3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 Ангел
<3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 143

Longbow написа:Толкова за потенциалът - тук вече го няма... Той изчезва с бялото на листа, или екрана... Изчезва с поглеждането на картите... Изчезва с отварянето на кутията... Изчезва с разбирането на душата. Но, докато неумолимо се изплъзва, той може да бъде усетен, може да бъде вдъхнат, може да бъде опитан, може да бъде чут, може да бъде видян..., може да и бъде направен онова, което правим с онова, шесто усещане, което Екзюпери приписва на своя Малък Принц, но си няма точно име... А, след като може, въпросът е само някой да поиска...

Повдигам, за да видят повече хора. Аз ще го дочета утре, но засега ми харесва.

Мина много време...
Но още го усещам като миг...
Година след година след година след година след година след година след година и всяка с първия си сняг и студените, но топлещи есенни дъждове...
Мина много време...
И през повечето от него бях сам, което ми даде възможността да преразгледам и изуча всичко, случило се през останалото... Натъкнах се на много въпроси и достигнах до повече от тях отговори... Всичко се промени - даже на няколко пъти - но същевременно пак си остана същото...

Ангел написа: Палпитация

Години прелитат,
но времето спи...
Души се разплитат -
от „Ние“ - на „Ти“...

Чакам те още - изтръпнал немощно
(скрит във студена безлунна тъма) -
през дългите, безкрайно тихи нощи,
да сетиш аромат от далечна тъга...

Спри на посоки от мене да бягаш -
във тебе безмълвно нетърсен останах!
Обич със примка болезнено стягаш,
а тебе отдавна да стягам престанах...

Години се точат,
Животът лети...
Душата ми сочи:
от „аз“, нежно в „Ти“.

___________________________________________________________________________________________________________________________

София
12.09.2010г.
<3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 Ангел
<3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 143

Темата е заключена по молба на създателя й. Мила