FloWersOfEviL написа:Само не разбрах форумците кога въобще са се появили в картинката, та са успели да ти изчезнат от погледа
Амии,
fluffy cloud написа:Изведнъж бяхме на някаква автобусна спирка, ама нещо никой не беше казал точно кой автобус чакаме и къде трябва да слезем. Изведнъж почнаха да идват някакви автобуси един след друг, форумците нещо ми изчезнаха от погледа и пред мен точно спря някакъв автобус. Изведнъж видях Иво/Джеймс да ми прави знак, че се качваме в този автобус и аз се качих.
На автобусната спирка бяхме заедно на път за киното, отивахме заедно, ама съм забравила да го спомена. Това с автобусите само покрай Чаплата се е "пръкнало" в съзнанието ми
I wanna fall from the stars straight into your arms
Да, бе, така си е, аз съм го пропуснала в опита си да си спомня и опиша всички детайли на тази налудничава история . Пък и в съня всчко се случваше внезапно - хайде стаж, хайде кино с форумците, хайде автобус, хайде пак форумци - шантава работа .
I wanna fall from the stars straight into your arms
Сънувах че посред нощ излизам да си взема цигари
Обаче по някаква причина лазя на четири крака
По едно време усещам, че някой ме гледа и решавам да не се излагам и да ходя като човек
Изправям се и виждам някаква девойка оттатък близка ограда, с косата пред лицето
Понеже ми прилича на една колежка, решавам да се приближа да я поздравя и точно когато съм до оградата осъзнавам, че т'ва всъщност е девойчето от Предизвестена Смърт. Стреснах се и отскочих назад, размахвайки средни пръсти, а тя почна да се мята срещу оградата отвръщайки ми по същия начин и хилейки се истерично
Сънувах, че имам дете от испанец (беше някво русо?!), което обаче виждам за пръв път, понеже е прекарало първите си 4 години в детска градина, сметката за която е 40 000лв
For a moment your eyes open and you know
All the things I ever wanted you to know.
I don't know you, and I don't want to..
Till the moment your eyes open and you know.
Аз сънувах, че прецаквам някакъв масов изпит (400+) в специалността ми и преподавателя получава смс "гаври се с студента с зелен пуловер" - който се оказвам аз. И преподавателя (реален преподавател в факултета и то) почва, но му отвръщам на първата реплика още, той изобщо не очаква и решава, че няма смисъл и дава изпита да почне...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
Сънувах, че Толкин е вкъщи и си говорим за DnD, a после го помолих да ми разпише "Властелина" и той се съгласи, но написа някаква голяма тъпня, която не ми хареса особено. Все пак беше от Толкин де, така че бях щастлива.
Целта на Истинската котка е да си живее живота мирно и тихо, с възможно най-малка намеса от страна на човешките същества.
Всъщност почти като при истинските хора.
ами почва действието в бургас...
[21:12:46] Kр.: всичко е черно-бяло
[21:12:57] Kр.: аз съм каубой... действието е през 19ти век
[21:13:05] Kр.: в "дивия запад", но реално си е центъра на бургас
[21:13:16] Kр.: аз и още 2 каубои тръгваме "на запад" да се заселим
[21:13:25] Kр.: и тия двамата бяха по-възрастни от мен с 20-30год
[21:13:34] Kр.: единия беше дядка.... сляп!
[21:13:50] Kр.: и яздим си ние по пътя за на запад... който е всъщност шосето към меден рудник
[21:13:56] Kр.: и по пътя отблъскваме индианци
[21:14:00] Kр.: стреляме разни неща
[21:14:10] Kр.: вкл. и слепия дядка си стреля както той си знае
[21:14:19] Kр.: виждаме дилижанси с хора, които също пътуват натам
[21:14:36] Kр.: защото "бургас е пренаселен и трябва част от хората да почнат да се заселват на запад"
[21:14:54] Kр.: и скоро стигаме до меден рудник, който си е същия , като в наши дни
[21:15:16] Kр.: все пак с кон от бургас до меден рудник си е около 20-30 мин на галоп и 1 час в спокойно ходене
[21:15:40] Kр.: та, на входа на махалата ми, ни пресрещат 5-6 зли каубои и с тях правим адския дуел
[21:15:49] Kр.: и ги избиваме и отиваме на някаква спирка
[21:16:07] Kр.: там някакъв тип ни казва, че имало места за заселване по-на запад и трябва да побързаме...
[21:16:20] Kр.: аз виждам моя си блок и казвам на другите, че "аз знам пътя, аз ще ви заведа до там"
[21:16:46] Kр.: и скоро стигаме до блока, оставяме конете.. и пред блока ни казват, че има апартамент с места за 3 души
[21:16:49] Kр.: но е на 20тия етаж...
[21:16:57] Kр.: макар че блока отвън си е 7 етажен
[21:17:21] Kр.: както и да е, хващаме асансьор до 20тия етаж и наистина ИМА 20ти етаж... сигурно 2мин се качвахме до там с асансьора
[21:18:13] Kр.: носе оказва, че за да се стигне до апартаментите на тоя етаж, от "платформичката" където е асансьора, трябва да се спусне нещо като от ония легла, дето се връзват за 2 дървета
[21:18:21] Kр.: хамак май се викат?
[21:18:47] Kр.: т.е. между апартаментите и асансьора има пропаст... която е вътрешността на блока ... и в нашия случай е висока 20 етажа
[21:19:18] Kр.: *преди също съм сънувал, че живея в блок, в който няма стълби и от асансьора до апартаментите са направили или въжета или въжени стълби или некви такива временни решения
[21:19:44] Kр.: и единия каубой скача до апартамента, и пуска въже на слепия за да премине и той
[21:19:58] Kр.: ест, той е сляп и едвам успява да се задържи, трудно се ориентира и прочее
[21:20:05] Kр.: но някакси успя, без да падне да се прехвърли
[21:20:31] Kр.: а аз категорично им отказах, че ще се заселвам в апартамент, до който единствения път е всекидневно да минавам по разни въжени простотиии...
[21:20:35] Kр.: и така свърши
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
Сори, че ще е двоен пост, но ме накараха да разкажа най-криминалния си сън, който е свързан с нефтозавода в Бургас...
[21:32:11] K: знати той почва на купон из бургас
[21:32:24] K: аз и група връсници се чудим кво да правим, че да си финансираме следващите няколко запоя
[21:32:35] K: и аз давам лудата идея да идем да краднем нафта от нефтозавода
[21:33:26] K: и действието се пренася там, като мястото, където пазят нафтата всъщност е едно огромно поле с окосена тревичка... в началото има нещо като къща, с кучета които са навън, но след това е като футболен терен - и на всеки 10-15метра има по 1 голям варел с нафта
[21:34:43] K: и аз и още 1 момиче отиваме посред нощ... успяваме да избегнем кучетата, за да НЕ НИ ВИДЯТ... т.е. не могат да ни подушат или чуят, бог знае защо... И стигаме до мястото с варелите... наоколо все пак минават охранители... с калашници, които обикалят из този лабиринт от варели. Но варелите са адски високи и големи и ние се скриваме зад един и не ни виждат.
[21:35:16] K: скоро трети човек, успява да изключи осветлението на този "Футболен терен" и става мрак, ние някакси успяваме да вдигнем 10-20тонния варел и отпрашваме с него...
[21:35:55] K: След това действието е вече на следващата нощ - в разгара на як купон. Оказва се, че единствения от задругата ни, който го няма е този който е продал варела и е събрал бая пари от нафтата.
[21:36:16] K: Останалите си празнуваме, купонът е голям, но само определен кръг хора, знаем какво сме правили предната нощ в нефтозавода
[21:37:20] K: скоро идва полиция - която разследва изчезването на цял варел с нафта... повечето хора се разотиват, а полицията почва да разпитват нашите си хора, дали знаем нещо. Аз усещам, че не мога да ги излъжа и се правя на заспал и препил с алкохол до степен на "не знам къде съм, кой съм, коя година е".
[21:37:50] K: всичките ми съзаклятници лъжат успешно и полицаите решават да не ме будят, защото изглеждам като мъртво пиян (а реално не съм пил нищо, защото съм организатор на купона)
[21:38:24] K: след като си тръгват, ние решаваме, че тоя дето е продал варела и у когото са сигурно хиляди левове - той ще бъде посетен скоро от полицията и ако намерят парите - край с нас!
[21:39:13] K: и всички вкупом тръгваме към тях пеш, в ранните часове на деня... малко преди изгрев слънце... скоро към нашите 10-15 човека се присъединяват тълпи от наши връсници и нашата група, която тича към жилището на "продавача" наближава 100-200 души.
[21:39:32] K: Скоро тълпата стига до блока му, но майка му казва, че го няма, и е на гости на друг негов приятел....
[21:40:08] K: Ние - цялата рота от хора - тръгваме да тичаме натам... скоро се присъединяват още стотици хора и приличаме повече на някакво шествие... само факли нямахме...
[21:40:30] K: И решаваме по пътя, че ще е най-добре на тоя тип да му вземем парите и да ги поделим помежду си, за да не ги намерят властите
[21:41:16] K: Скоро тумбата народ стига до друг блок, и понеже сме вече хиляди - не можем да влезе ей така във апартамента... затова нашия човек се появява на прозореца и почва даси говори с нас
[21:41:45] K: междувременно - неясно защо, аз тръгвам да бягам на север, без никой да ме гони и никой да забелязва тва... просто си изчезвам от това място
[21:42:02] K: скоро нашите хора питат продавача, къде са парите... и той казва, че не знае и не са у него...
[21:42:43] K: Момичето с което крадохме варела разказва липсващата част от съня - как сме го мъкнали до града от нефтозавода, как тя го е оставила на мен да го дам на продавача, да го продаде...
[21:43:00] K: но продавача казва, че не ме е виждал изобщо и че дори не знае за такава кражба...
[21:43:14] K: и хората се усещат, че всъщност аз съм го продал и съм свил парите
[21:43:33] K: и почват да ме търсят из тълпата,но се усещат, че ме няма и съм избягал междувременно...
[21:44:12] K: пробват да ме търсят, но без успех... аз съм избягал, като съм занесал и празния варел обратно в нефтозавода, да изглежда, че не е имало кражба, а че просто не са видели правилно варелите...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
Сънувам, че е 11.09... аз си седя на компа и браузвам тук-там... и се сещам, че Фак е имала рожден ден на 09.09 и съм забравил да и честитя. И в пристъп на паника се чудя, какво да направя, успявам да скалъпя някакво мега-добро извинение и честитя празника и доста мило. И с някакво съобщение и се обяснявам, какво-що и доволен, че ми се е разминало, продължавам да си цъкам...
А като се събудих, проверих, че и е всъщност на 11.09 рождения ден, а не на 9ти...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!