^PrincessA^ написа:Хайде първо да си поговорим за щастието

Как да го кажа... Хих... „Това чукане чаках“...
^PrincessA^ написа:1. Може ли човек да бъде наистина, напълно щастлив? И въпросът ми не е дали е възможно да се стекат обстоятелствата по начин, осигуряващ му всички субективни предпоставки за щастие, а дали самата човешка природа е способна да изпита пълно щастие и удовлетворение?
Човек е способен да бъде напълно Щастлив. Независимо от обстоятелствата.
^PrincessA^ написа:2. Изброй ми твоите предпоставки за щастие; от какво/кого/как имаш нужда, за да си щастлив?
От какво - стига ми екзистенц-минимумът като материални условия. От кого - най-малко от един Човек, но бих предпочел и повечето от Вас да са ми достъпни. Как - уверено, осъзнато и отдадено.
^PrincessA^ написа:3. 3 мига/периода, в които си се чувствал щастлив или си бил най-близо до това състояние?
Първата ми истинска целувка. Една екскурзия до Хисар. Концерта на
Nightwish в Букурещ.
^PrincessA^ написа:4. В наша власт ли е да задържим усещането за щастие или то е изцяло плод на външни обстоятелства?
Абсолютно и само в нашата власт е... Ако не беше - съществуването ми е парадокс... А Вселената не търпи парадоксите.
И още:
^PrincessA^ написа:5. До каква степен е важно за теб “първото впечатление”? Каква част от личността/душевността на отсрещния е възможно да уловим чрез него? Кои са нещата, които най-лесно могат да ни заблудят при първо впечатление? /съвсем съзнателно не отправям последните 2 въпроса лично към теб/
Зависи от продължителността на периодът, през който е било придобито - може да се набави от мигновен поглед (недостатъчно, за да е значимо и да предостави съществена част от душевността на Личността), а може и да се изгражда в продължение на часове/дни, което, при условие, че Човекът отсреща е достатъчно открит и самият събект на придобиваното впечатление е достатъчно възприемчив, е достатъчно време... Споменах по-рано - за мен първото впечатление не е от решаващо значение... Никой единичен и самостоятелен случай не е достатъчен за съставянето на генерални изводи. Да ни заблудят могат предимно защитни механизми като неслизащата от лицето усмивка, почти натрапчивата арогантност и восокомерие, чаровното чувство за хумор и други...
^PrincessA^ написа:6. Дай определение за “приятел”? Има ли определен времеви лимит, който отношенията ти с някого трябва да преминат, за да можеш да го наречеш приятел? “Зависим” /тълкувай сам думата/ ли си от приятелите си, в какво отношение и доколко?
Причтели наричам тези, който могат да ме стимулират да искам да надскоча себе си в грижата си за Тях... Няма времеви лимит за достигането до такава квалификация... По-скоро има критерий за това, до каква степен са ме допуснали до себе си... Като едно „социално животно“, разбира се, че съм зависим от Тях... Всяка зависимост обаче може да бъде и слабост... Затова Ви подбирам много внимателно... Доколко? Да речем че има само една друга зависимост над Вас и само една, наравно с Вас...
^PrincessA^ написа:7. Кога за последно се почувства напълно удовлетворен от себе си/това, което си направил?
Няма да ми повярваш, ако Ти се опитам да се измъкна с „не помня“, нали? Нека отговоря тогава... Помниш ли
онази разходка с Теб? След краят на него ден, заспивайки, се почувствах напълно удовлетворен от себе си и всичко, което върших през този ден...
^PrincessA^ написа:8. Сподели някои от нещата, които ти е казал баща ти и които в най-голяма степен са: повлияли на светогледа ти; помогнали са ти да осмислиш и осъзнаеш сам себе си; към които си се връщал в трудни за теб моменти; които си “копирал” в твои съвети към близки хора /не е задължително, пък мисля, че не е и възможно, да са все различни/?
Когато бях на 6 гоникни, баща ми ми каза нещо, което сега намирам за забавно, но тогава ми се стори много сериозно - „Политика е мръсна дума“

Роля в самоосъзнаването ми, с думи не е имал... И няма и такива, към които да се връщам в трудни моменти... Виж, светна ме за "Always look on the bright side of life"

А много обичам да го цитирам с две реплики:
1. Аз, като говоря, не си приказвам.
2. Слушай ме внимателно - печелиш обезателно.
Винаги съм се старал да ги изричам като истинни твърдения за себе си.
^PrincessA^ написа:9. В контекста на горното, помисли за някои подобни неща, които някога ти би казал на сина си и сподели едно от тях?
„В този живот ще преживееш много несправедливости. Никога не позволявай да те провокират сам да вършиш такива. Пази съвестта си чиста и не позволявай на никого да ти вменява разбиранията си за „редно“ и „нередно“ - в крайна сметка, със сигурност отговаряш само пред себе си. Всяко „добро“, което направиш, очаквай да бъде забравяно и не се разочаровай, когато това се случва. Уважавай и зачитай чуждата Воля, но не позволявай на своята да се стопи в нея. Може да вършиш всичко по силите си и да не успяваш, но винаги би успявал да вършиш всичко по силите си. Не се страхувай от никого, но не бъди безразсъден. Знам че ти дотегнах, затова само едно последно нещо - знай, че хората в същността си са добри, независимо какво говорят...“
^PrincessA^ написа:Ако нещо във въпросите ми преминава предела "прекалено лично", се чувствай съвсем свободен да не му отговаряш, макар да знам, че няма да срещнеш затруднения и да отговориш, неотговаряйки


Нали не вярваш, че бих си позволил удоволствието да ти позволя да ограничиш свободата ми?

Получаваш искрени отговори.

И...хих...другото на лично
