Ъндед тема

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САРУМАН БЕЛИЯ

Ден 1:

Отегчително. Няма кабелна в Исенгард. Няма какво да прави човек, освен да пише груби анонимни писма до Радагаст Кафявия и Манфред Светлото Екрю.

Може да хвърля едно око на Палантира.

Ден 2:

Срещнах един пич чрез Палантира. Изглежда ме харесва заради самия мен, а не само защото съм най-могъщият магьосник в Средната земя. Чудя се как ли изглежда.

Ден 3:

Пича от Палантира ме разочарова. Отказа да ми прати снимка в цял ръст. Само една очна ябълка в близък план. Каза, че е срамежлив, ама тия не ми минават. Мисля, че е дебел... или, може би, космат. Чух няколко наистина неприятни истории за запознанства чрез Палантира. Може би ще позарежа камъка за мъничко.

Ден 7:

Брей! Излезе, че пичът от Палантира е Черният господар на Мордор. Баси скапания късмет! Все пак ... можеше и да е по-зле ... Саурон не е нито дебел, нито космат, просто безтелесна сила на Злото. Трябва да тръгвам. Имам да подготвям колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони - бич за всяка жива твар в Средната земя. Пък що да е жива ?... Освен това имам час при маникюриста ми. Не е лесна работа да поддържаш ноктите си така заострени.

Ден 9:

Типично. Току-що, с танцова стъпка, ми се натресе Гандалф. Знае, че мразя посетители. Дойде, за да ми бръщолеви непрестанно за пръстена, който подарил на своя нов приятел. Старият Гандалф е просто отвратителен, извратен на тема хобити. Позор за Ордена. Само се фука, че той си имал хобит, а аз - срещи с око. Саруман Белия няма да търпи такова отношение. Показах му разни мятания от Световната Маг Асоциация. Разказах му играта. Ей, велик съм.

Ден 13:

Уморен съм от катерене нагоре-надолу по 8 милиона стъпала, само за да се изгъбаркам с Гандалф. Трябваше да го заключа на по-лесно достъпно място… подземието например. Подигравките ми щяха да са много по остри... ненакъсани от запъхтяване. И щях да вечерям навреме.

Ден 14:

Хей! Кой си плюе дъвките върху орките ми. Честно!

Ден 15:

Бях точно по средата на много добър бъзик и... Гандалф избяга. Добре... ще ми спести всекидневното изкачване по стълбите.

Ден 16:

Гледах в Палантира. Гандалф потегли на продължително пътешествие с четири хобита, един сесксапилен елф и някакъв доста привлекателен мъжага... ..... му! Това е Арагорн, син на Араторн. Веднъж го изхвърлих от Исенгард, докато хленчеше, че още не бил Крал. Има и някакъв тъмен субект, може би странен вид космат воден гущер.Но може и да е джудже.

Каква сбирщина тъпаци!!

Ден 20:

Кръстосах орки с гоблини в пещерите под Исенгард. Много досадно преживяване, като се има предвид упоритостта, с която отказваха да се чифтосат, въпреки вечерята и цветята. Следващия път ще опитам нещо по-лесно като например сутеньорско посредничество между гоблини и танцьорки, за да създам супер-надута армия, която може да се движи през деня и не се оплаква от розовите униформи.

Ден 22:

Когато приех да създам колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони за Саурон, не знаех, че навсякъде ще е такава мръсотия . Проклинам деня, в който реших да бъда Саруман Белия. Защо не си избрах Саруман Кално Кафявия... неее… гадникът Радагаст щеше да ме обвини в плагиатство. Тогава, може би, Саруман Бледо Зеления.... ..... му! На бялото си личат всички петна... И изобщо не се изпират!!!

Ден 24:

Ако продължа да се взирам в Палантира, може би ще видя как Гандалф прави онзи номер със завирането на шапката?

Ден 25:

Гандалф успя да си я навре. Носителят на Пръстена беше дълбоко впечатлен. Арагорн очевидно си представя как би изглеждал Носителя със смъкнати панталони.Сам ще го утрепе ако се пробва.

Ден 26:

Косматият гущер определено е джудже. Хванах го да играе на "Скрий Шлема" с един от хобитите. Другият човек изглежда е Боромир от Гондор. Аз ли съм единственият с непреодолимо желание да язди до Минас Тиринт, с едничката цел да каже на Денетор, че "Гондор" звучи точно като "говно" и е крайно време да измислят нещо по-малко глупаво?

Май съм единственият.

Ден 28:

Урук-хай са почти готови за тръгване. Погледах Задругата мъничко днес. Боромир убеди най-малкия хобит да "Подуха Рога на Гондор". Не съм се смял така, откакто уредих среща на Балрога с Гандалф през Втората епоха, а Сивия глупак го набута със сметката.

Палантирът е велико нещо. По забавен е и от кабелна..

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САМОЗНАЙ МАЙТАПЕР


Ден първи:

Фродо е прободен от Моргулско острие.О, не! Пипин се разплака. Казах му че всичко ще се оправи, защото господин Фродо е прекалено секси за да умре.

Това на глас ли го казах?

Ден трети:

Последвах господин Фродо в Ломидол, където елфите ще го излекуват. Гандалф ми каза да помогна на бедния, изпаднал в безсъзнание господин Фродо, да се отърве от мръсните дрехи. Така че свалих му дрехите и го изкъпах. Още веднъж, и още веднъж. После Гандалф дойде и ми каза: "Шест къпания са повече от достатъчни, Самознай Майтапер".

Надут тъпанар, сигурно не се е къпал от Втората епоха насам.

Ден четвърти:

Чудя се, дали не е време да изкъпя господин Фродо още веднъж?

Ден пети:

Елфическият ягодов гел за баня на Елронд е много цветен и приятен.

Гандалф е адски скучен.

Ден шести:

Господин Фродо се събуди! Изглежда че се оправя бързо, само дето много се притеснява защо пръстите му са така набъбнали.

Реших да не му казвам за всички къпания.

Ден седми:

Промъкнах се на тайният съвет на Елронд.Фродо предложи да занесе Единствения в Мордор. Господин Фродо е толкова смел, красив, висок и прекрасен.

Е, добре де, може би не чак толкова висок.

Ден осми:

Пътуваме за Мордор. Ако ме питате, другите от задругата са много съмнителни. Най-вече Боромир."Уча Мери и Пипин как да се бият с меч", да бе на баба ми Лобелия шапката. Очевидно е, че е един перверзен хобитосваляч, който обича да се въргаля с малки човечета.

Ден девети:

Арагорн е също толкова перверзен, колкото и Боромир. Явно е навит на господин Фродо. Ще го утрепя ако се пробва.

Ден десети:

Баси тъмницата е в мините на Мория. Трябваше да опирам меча в гърба на Арагорн всеки път щом се пробваше да обара господин Фродо отзад.

Гандалф падна в бездънната пропаст. По-късно господин Фродо каза нещо за островърхата му шапка, но аз не го разбрах, щото съм един невинен млад хобит от Графството, и не разбирам от изкусни речи.

Пипин каза, че Леголас е пуснал на Гимли.

Гадост!

Ден петнадесети:

В Лотлориен е адски гот. Само дето елфът блондинка се пуска на господин Фродо. Казах на Пипин че разликата във височината ще направи връзката им невъзможна. Пипин каза че, господин Фродо може да си вземе кокили.

Мразя Пипин.

Ден 22:

Тръгваме си от Лотлориен. Чао, чао алчна елфке.
Не съм сигурен къде точно отиваме, но явно е свързано с вода, тъй като ни дадоха лодки. Всъщност, не ми пука много, стига да съм в една лодка с господин Фродо.

Ден 23:

В крайна сметка Боромир се нахвърли на господин Фродо. Разбира се, бе пронизан от стрела (Урааааа), но не си призна, че е перверзник. Твърдеше, че е искал да вземе пръстена, за да властва над света, и да унищожи злото завинаги, но всички знаем че това не е така.

Ден 24:

Боромир е убит от орки. Знаех си че и орките стават за нещо.

Фродо тръгва за Мордор, и се съгласи да ме вземе със себе си, урааа! Трябва да развеселя господин Фродо. Необяснимо защо е много тъжен, че трябва да се сбогува с Гимли. Сега както е силно депресиран, твърди че ще умре девствен в безплодните обширни владения на Черния владетел.

Хмм, ще я видим тая работа.

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРАГОРН, СИН НА АРАТОРН

Ден първи:

Убити назгули: 4. Бива.
Срещнах се с хобитите. Изминахме 40 км. Одрах една катерица и я излапах.
Още не съм Крал.

Ден четвърти:

Забихме се с хобитите в планината. Боромир адски ме дразни.
Ми още не съм Крал.

Ден шести:

Убити орки: нема. Кофти. Вид: брадясал и мъжествен. Мно'о яко!
Иска ми се да сритам Гимли. Е, друг път.
Абе, не съм Крал.

Ден десети:

Сори, ама заебах малко писането. 'Баси тъмницата е в Мория. Нек'ъв Балрог има тука.
И днеска не станах Крал.

Ден 11:

Убити орки: 7. Яко! Мязам на просяк.
Леголас май е по-готин.
Ако бях Крал дали щеше да си пада по мене?

Ден 28:

Фродо напоследък 'почна мно'о да ма кефи. Сам ще ме утрепе ако му се пробвам. А пък и косматите крака са малко гадни.
Не съм Крал.

Ден 30:

В Лотлориен. Галадриел май ми е метнала око. Сочно парче.

Полафихме си с Боромир. Абе май не е лош.
Взех душ. Еха!
Ама още не съм Крал.

Ден 32:

Убити орки: нема. Вид: леко брадясал.
Леголас ми каза, че сянка на заплаха трови ума му.
Май тоя Леголас е обърнал резбата.
Тц, не съм Крал.

Ден 33:

Убити орки: хиляди. Супер яко.

Орките видяха сметката на Боромир. Тъпак.
Вярно, умря достойно в ръцете ми, но поне се убедих, че е абсолютен педераст.
Почвам да се съмнявам и в Гимли.
Лека ти пръст, Боромир.
Не съм Крал, но поне Боромир ме мислеше за такъв. Може да е от загубата на кръв.

Ден 34:

Фродо отпраши за Мордор. Каза, че отива сам, ама взе и Сам със себе си. Защо ли? Боже мой, само аз ли не съм педераст в тоя филм?
Хаха, кой го казва...

..... му, още не съм Крал.

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ЛЕГОЛАС


Ден първи:

Отидох на съвета на Елронд, и разбира се бях най-красивия там. Съгласих се да последвам един дребосък до Мордор, за да хвърли Единствения в някакъв вулкан. Много важна мисия - златния пръстен е толкова безвкусен.

Ден четвърти:

Боромир ме дразни адски. Защо трябва постоянно да носи тоя щит, голям като сателитна чиния. Качихме се на Карадрас, ама тези задръстени хора, дето не могат да ходят по снега, настояха да се върнем обратно.

Определено аз съм най-красивият член на задругата. Само така Леголас!

Ден шести:

Толкова е тъмно в мините на Мория, че не мога да се среша както трябва. Опасявам се че косата ми се е оплела.

Орките са толкова глупави.

Все още най-красивия в задругата.

Ден десети:

Гандалф падна в сянката. И май ми излиза пъпка на носа. Много сериозна ситуация, защото елфическите пъпки не се махат най-малко 500 години, пък и повече.

Все още най-красивия, като изключим проклетата пъпка.

Ден единадесети:

В Лотлориен. Подозирам че Галадриел е по-красива от мен.

Сигурен съм че ми е копирала прическата. Имах същия вкус преди около 1 000 години. Тъпанарка! Аз пък се изкъпах в нейното огледало-фонтан и тя се вбеси.

Реших да не се връзвам на думите, че космите ми й задръстили канала. Нито един кичур от моята коса не е падал от 800 години, защо да започва сега?

Все още най-красивият.

Ден 30:

Цялото това висене в тия лодки ми ебава майката на кожата.

Арагорн явно започва да намира Фродо за привлекателен. Сам ще го утрепе ако му се пробва.

Все още най-красив.

Ден 33:

Боромир се поддаде на изкушението на пръстена. Толкова е досадно. Аз обаче не мога да се поддам, щото си имам всичко което искам, тоест перфектна коса и стегнат задник.

Получавам много странни писма от някоя си Пенка, която иска да прави неприлични неща с елфическата ми мъжественост. За късмет обаче, аз имам супер яката елфическа способност да виждам надалеч, и мога да избягам ако я вида че идва.

Ден 35:

Боромир е мъртъв. Абе, гадна смърт, но защо толкова цапа?. В крайна сметка Арагорн го целуна, докато умираше. Трябва ли човек да бъде прострелян от сума ти стрели, за да получи това което иска? Боромир определено не е по-красив от мен. Умът ми не може да го побере. Я по-добре пак да се нацупя.

Фродо тръгна към Мордор със Сам. Дребосъците се поддържат един друг. Много сладко.

Сигурен съм че Гимли ме сваля. Толкова е нечестно. Той ми е висок до кръста, и така може да види моите предимства, но тези плитки и този голям шлем са толкова отблъскащи.

Предвиждам мрачни времена напред, много мрачни.

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ЛЕГОЛАС - ЧАСТ II


Ден първи:

Ихааааааааааааааа!

Ден втори:

Обичам да тичкам!

Ден трети:

Изглеждам готино когато тичкам!

Ден четвърти:

Също така изглеждам готино, когато седя на едно място. Тичкането през Пределите е много добро упражнение. Кълна се, че задника ми стана по-стегнат. Ако въобще е възможно....

Ден шести:

Гимли май се е втренчил в задника ми?

Ден седми:

Не е чудно, че винаги изостава.

Ден осми:

Изкарах си акъла когато се блъснах в Еомер. Помислих си, че може да е по-красив от мен, но само докато си свали шлема. За щастие, той прилича на мравояд. Налетя на Гимли, но аз го предупредих. Никой не се пробва на моето джудже.

Все още съм най-красивият.

Ден девети:

Цял куп мъртви и димящи Орки, толкова безвкусно. Арагорн започна да се фука, обясни ни че тук хобитите са лежали завързани. Защо си мисли, че извратените игрички с хобити са толкова важни?

Все още най-красив.

Ден десети:

Олеле. Гората Ветроклин. Цялата тази горска сянка просто скапва тена ми.

Все още най-красив, но малко мръсен и немит.

Ден 11:

Натресохме се на Гандалф, който сега е искрящо бял. Попитах го "На кого трябва да духам за да получа последната бутилка белина в Средната земя?" Гандалф каза, "На Балрогът". Така че не си заслужава.

Всъщност, го обмислям отново.

На този етап все още най-красивия, но до кога?

Ден 12:

Попитах Гандалф за телефона на Балрога. Той ми каза, че не мога да му се обадя. Отговорих му, че не бива да е толкова ревнив и с такова собственическо чувство. Той каза че не ревнувал, но миналата седмица го бил убил.

Лична бележка: Никога не излизай на среща с Гандалф.

Ден 15:

Пристигнахме в Едорас. Много съм разтроен. Подозирам, че Еовин е по-красива от мен. Най-неочаквано се оказа, че не всички воини-девици са дебели.

Не съм най-красивият! Много съм кисел.

Ден 19:

Днес Арагорн стоя до Теоден. Арагорн е толкова мъжествен. Настръхнах.

Ден 20:

Шапчицата е отвратителна. Вече не съм изобщо красив. Обмислям да се самоубия.

Ден 27:

Арагорн се изнесе много театрално, преследван от вълците на Исенгард. От една страна имам грозна огърлица, но от друга не се налага да нося онази шапчица. Сега отново съм красив!

Ден 29:

Арагорн се върна. Явно да скочиш в главата надолу от скала не е чак толкова смъртоностно, колкото си мисли човек. Казах му да ме прасне на земята и да ме опъне страстно. Но той ме потупа по рамото мъжествено и ми каза, "Да, понякога може да се напука, но му сложи само малко лосион."

Арагорн е един чекиджия, честно.

Ден 30:

Битката при Шлемово усое е толкова смущаваща. Не стига че трябваше да понеса мисълта да умра от ръцете на смърдящи орки, и то в затънтена селска провинция, а на всичкото отгоре и бяхме спасени в последния момент от Халдир, чиято плитка беше ужасно грозна.

Но за това пък Еовин се набута в шибаната пещера. Надявам се да развие пещерна болест. Тогава ще бъда най-красив завинаги.

Ден 31:

Битката свърши. Гандалф винаги се появява много театрално. Надявам се да мога да потичам след битката. Арагорн се цупи, заради пощенската картичка от Фарамир. Ревнува носителя на пръстена. Казах му че Сам ще утрепе Фарамир, ако му се пробва, но Арагорн не се ободри.

Да го духа. Получих неприлична белeжка с покана от Еомер. Ще отида да проверя дали това което казват за мъжете от Рохан е вярно.

Все още никой не е тръгнал да вади Еовин от пещерата. Все още най-красив!

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА БОРОМИР

Ден 1:

Бях на Съвета на Елронд. Арагорн се пра'и на мъж както винаги. Мисли се за велик, щото ръби оная елфическа пичка. Така де, само защото някой си е як в раменете, има големи мускули, готин тен и е доста мъжествен не значи... Баси, май се поувлякох.
Май ме убедиха да тръгна на нещо като мисия, докато се увличах по неговия огромен... меч.
Опаа..

Ден 3:

Шибан Пръстен, шибан поход, гадна задруга.

Ден 4:

Днеска Фродо си изпусна пръстена. Вдигнах го, но Арагорн провали всичко. Надменно копеле. Как ли ще се чувства ако му забуча Рога на Гондор в...

Шибан Пръстен.

Ден 5:

Очевидно е, че Арагорн си пада по Фродо.
Ха ха ха.
Сам ще го утрепе ако се пробва.

Ден 6:

Арагорн още залита по Фродо. "Боромир, върни пръстена на Фрооодооо." "Боромир, нека аз понося Фродо."
егаси как му се слага.

Ден 10:

Защо Арагорн не си пада по мен?

Ден 11:

Изведох Фродо от Мория.
Кат' че ли ми хареса.
Надявам се да не стана извратеняк падащ си по хобити като Чичо Виндермир. А и като знам кво му се случи... Мери и Пипин също са сладки...

Между другото, Гандалф умря.

Ден 30:

В Лотлориен. Галадриел е баси мацката. Сто процента я впечатлих с грубата си немита мъжественост.
Леголас се окъпа във фонтанчето й. Загази го. Ха ха. Елфски педал. На бас, че си боядисва косата. Има и бенка на носа.
Арагорн предложи да се изкъпем. Жалко, че нямаше предвид заедно.

Шибан Арагорн.

Ден 33:

Фродо се е побъркал по тоя пръстен. Дори не ми дава да го погледна, да му еба майката. Посборичкахме се докато се опитвах. Награбих го, ама стана невидим. Щех да си го гушна, но ме фрасна тъпака.
Арагорн да го духа. Ха!

Ден 35:

Убиха ме орки.

Шибани орки.

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯт ДНЕВНИК НА ФРОДО

Ден първи:

Чувствам се много по-добре в дома на Елронд след тази дълга и приятна дрямка. Сам хубаво ми изтърка гърба и ме изкъпа в елфическата бълбукаща баня. Ах, платоническата, братска любов е толкова прекрасна. Само не схванах що трябваше да ми смуче пръстите на краката, но съм убеден че е било свързано с елфическата медицина.

Ден трети:

Съгласих се да занеса Единствения до Мордор. Като се замисля - тъпо от моя страна.

Ден четвърти:

Арагорн и Боромир се сбиха, щото не можеха да решат кой да ме носи през Карадрас. Арагорн блъсна Боромир в една преспа сняг, той пък го ухапа по ухото. Сигурно пръстенът им действа по-сериозно, отколкото си мислех.

Ден шести:

Събудих се и открих Арагорн да си играе с копчетата на ризата ми.

Сигурно заради пръстена и неговият проклет зов.

Ох, както и да е, Сам ще го утрепе, ако се пробва.

Ден десети:

Днес Леголас, погали бедрата ми с лъка си.

Направо съм шашнат - не знаех, че и той желае пръстена.

Явно наистина е предмет с безмерна сила.

Ден единадесети:

Гандалф ми показа много странен номер с шапката си. Явно островърхата шапка не е само за фасон.

Чудя се дали пръстена влияе и на него или той просто си е особен.

Ден 24:

Най-сетне малко спокойствие. Твърде е тъмно в мините на Мория и Арагорн не може да ме пощипва, както му беше станало навик.

Гандалф падна в сянката. Много ми е кофти за островърхата шапка.

Ден 27:

Толкова е красиво в Лотлориен. Галадриел е също много красива. Предложих й Пръстена, но тя каза "Не, нещо друго искам от теб, Фродо Торбинс", и след това прокара ръка по панталона ми, като се опита да я вмъкне вътре. Затова й дадох другите си панталони, след като толкова си пада по тях. Явно има някакъв недостиг на панталони в Лотлориен.

Ден 30:

Цял ден се търкалям в лодката и се чувствам скапан. Мери, и Пипин ми предложиха групов масаж. Прекрасно е да имаш толкова загрижени приятели. Радвам се, че Пръстена не им действа, въпреки че не беше нужно толкова да ми масажират гърба и... някои други части на тялото ми.

Дано Пипин си спомня че сме братовчеди? Нали?

Нали?

Ден 33:

Боромир се пробва да вземе пръстена. Сигурен съм обаче че искаше и да се повъргаляме. Хвана ме шубето - все пак Боромир е доста голям.

Ден 36:

Всички продължават да ми се натискат. Писна ми, тръгвам към Мордор.

Сам също ще дойде. Хубавото е, че ще можем да продължим с онези прекрасни, платонични, братски масажи на краката, в които Сам е толкова добър.

Тъжен съм, че трябва да зарежа останалите. Особено че идеята да пусна на Гимли не е толкова лоша. Сплетените плитки и големият шлем са много възбуждащи. Ох, кого ли заблуждавам, той никога нямаше да ме хареса.

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГАНДАЛФ

Ден 1:

Графството. Зашеметяващ изглед към една невинна овчарска красота. Само аз ли така си мисля, или Фродо наистина се шляеше из това поле и мастурбираше преди аз да намина?

Ден 2:

Купона за рождения ден на Билбо беше подобрен от значително количество хобитова трева. Вшишки ша толкова милишки. Билбо също е милишък. Шветлините ша толкова крашиви. Фродо също не е зле. Хобитите ша толкова приятни за гушкане. Ууупс. Паднах.

Ден 3:

Убийствено тежък махмурлук. Отивам в Минас Тирит за аспирин.

Ден 12:

Отидох при Саруман за съвет относно Пръстена, но той бил станал зъл. Никой нищо не ми казва. Както изглежда е имало бележка. Радагаст Кафявия сигурно пак краде хартия от пощата ми.

Ден 13:

Набутан съм на върха на кулата. Страхотна гледка, но непрестанния валеж не е полезен за островърхата шапка. Забавлявам се като плюя дъвки върху орките.

Ден 14:

Саруман отново ме посети. Опита се да ме опипа.

Ден 16:

Самотен съм. В крайна сметка Саруман може и да не е чак толкова непривлекателен. Само да не бяха гигантските разширени ноздри и огромните, почти животински нокти... Добре де, мислите си, че съм могъл и по-рано да разбера че е зъл.

Ден 19:

Избягах. Вече съм в Ломидол. Сам е леко извън контрол. Не спира да къпе Фродо. Елфите останаха без сапун с аромат на ягоди. Елронд започна да се изнервя.

Ден 20:

Елронд реши да отпрати Фродо, защото му писна да не може да се дореди до банята на първия етаж. Голяма олелия се вдигна за тъпия пръстен. Съгласих се да тръгна със задругата в случай, че Сам реши да изкъпе и МЕН. Имам нужда от една баня.

Ден 21:

Арагорн очевидно е хвърлил око на Фродо. Сам ще го утрепе ако се пробва. Помолих Сам да ме изкъпе. Той каза, "Ха ха ха, господин Гандалф, не говорите сериозно!" Безполезен тъпанар.

Ден 23:

Баси клинча е на върха на Карадрас. Арагорн спечели спора за това, кой да носи Фродо през планината. Боромир се цупи. Ако Леголас продължи да подскача като педераст по снега може да се наложи да го цапна с жезъла си.

Ден 25:

Не искам да минавам през мините на Мория. Подозирам, че Балрогът още е ядосан за срещата ни през Втората епоха, когато не му пуснах.

Ден 26 :

В мините на Мория. Мдааа, Балрога още е бесен.

Ден 27:

Паднах в сянката. Балрога е такъв задник. Трябваше да извърша няколко доста отвратителни неща преди той да реши да ме пусне от пещерите. Реших да не казвам на Задругата. Ще измисля история за голяма битка или нещо подобно. Отивам при Елронд да се погрижа за изгарянията си трета степен, които получих на някои доста срамни места. Надявам се той да не се смее. Ако се изхили ще разкажа на всички за мръсния му уикенд със Саурон. Ха!

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГИМЛИ, СИН НА ГЛОИН


Ден първи:

Гррр. Аггрррррххх.

Ден втори:

Моткането в Ломидол при задръстените елфи е много лошо за храносмилането ми. Попитах Елронд дали може да се преместя в стая на втория етаж, понеже не мога да вляза в банята, без да видя къпещи сред ароматни свещи хобити. Абсурдно е - вчера ме опръскаха с пяна от елфическият ягодов гел за баня на Елронд. От друга страна, сега брадата ми е мека и искряща.

Ден трети:

Елронд отказва да ми даде стая. Тази сутрин отново налетях на хобити. Какво по дяволите правеха с този морков? Шибани малоумни копелета. Нищо чудно че не могат да им пораснат прилични бради.

Ден седми:

Подозирам че Арагорн, син на Араторн, е един перверзник, падащ си по хобити. Напълно пренебрегва елфическата секси годеница, като предпочита да налита на малки гномчета с космати крака и кожени панталони. За щастие аз, Гимли, син на Глоин, съм тук за да се погрижа тя да не самотна.

По късно

Елфическите девойки определено могат да ми топлят ушите. Супер съм!

Ден девети:

Съгласих се да отида на някакво приключение. Арвен става ужасно нахална. Гимли, син на Глоин, няма да разреши да му се натяква за обвързване. Предпочитам да прекарам времето си с обидчивите хобити и надутите елфи, отколкото да остана в Ломидол и да обсъждам "нашата връзка".

Ден 13:

Баси клинча е на Карадрас. Заформи се сериозен бой, за това кой да носи хобитите нагоре по планината. Не се намесих, защото бях зает да показвам на Леголас как да сплете правилно косата си. Боят свърши, когато Арагорн пъхна Носителя на пръстена в панталоните си. Точно така. Наследника на Исилдур. Задуши носителя. Честно, тези хора...

Ден 14:

В мините на Мория. Абе, май малко съм пообъркал сметките с няколко годинки. Изглежда братчеда Балин е мъртъв от близо 60 години. Хм, странно, трябваше да забележа, че последната коледна картичка, която получих от тия в Мория е от доста отдавна. Сори, ама аз не мога да мисля за всичко.

Ден 15:

Гандалф падна в сянката. Хобитите използваха повода да направят сърцераздирателни плачливи сценки с много прегръдки и целувки. Наложи ми се да изтърпя мъжествената прегръдка на Боромир, въпреки че той все си завираше Рогът на Гондор в слънчевият ми сплит. Поне се надявам да е бил Рогът на Гондор. Направо не ми се мисли, ако не е бил той.

Ден 16:

Леголас ми каза, че Арагорн е навит на Фродо. Сам ще го утрепе ако му се пробва. Казах на Леголас, че според мен водачът ни не трябва да е развратник. Тогава Леголас ми предложи да се изкъпя заедно с него. Подозирам, че цялата елфическа поезия за славните връзки между воините са само прикрития за разни садо-мазо истории.

Ден 20:

В Лотлориен. Галадриел е яка мацка. Докато хобитите са гушкаха, а Боромир преследваше Арагорн, имах време да й покажа няколко джуджешки трика. Нищо специално, само малко игра на "Скрий шлема" и "Дълбаене в мината". Много задоволително за всички, с изключение може би на Келеборн. Ама, като се позамисля, това май беше Келеборн. Абе мама му стара, не мога да ги различавам тия елфи.

Ден 22:

Напуснахме Лотлориен. С дни киснем и гребем в тия лодки. Започвам да се чувствам самотен. Всъщност, хобитите не изглеждат никак зле. Даже са доста сладки, като изключим идиотските им прически.

..... му, не мога да се добера до Фродо, без Сам да ме захапе по крака. А и Пипин ходи с Боромир, така че ще видим дали Мери не иска да се поразходи на лунна светлина довечера. Три пъти ура за здравите връзки между воините.

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ЕЛРОНД

Ден 1:

Голям скандал с Исилдур. Не стига, че перверзията му към хобити се влошава, ами и реши да наблегне на носенето на глупави златни дрънкулки, въпреки моите съвети. Потвърждава подозренията ми, че хората не само са най-слабата раса в Средната земя, но и вкуса им към модни аксесоари е скапан.

NB: Голяма битка, победихме, Саурон е разгромен. Разграбихме Барад-дур, който се откроява със значителна липса на хубавки нещица, които да си отнесеш вкъщи. В Сауроновите представи за приятен интериор преобладават черни, груби и разпърпани експонати. Не е твоят стил, Елронд.

Ден 3:

Исилдур бе нападнат и убит от орки. Аз му казвах, че тъпия му вкус на обличане ще му навлече само неприятности.

Ден 1101642:

Баси скуката е в Ломидол. Реших да свикам Съвет на високо ниво, който да кръстя на себе си. Ще поканя всички подходящи мъже в Средната земя, които нямат по-интересни планове за уийкенда. Само така, Елронд!

Искрено се надявам Леголас да не приеме. Още си спомням купона през Втората епоха, когато нахалникът изчезна най-мистериозно заедно с десет литра от любимия ми ягодов гел за вана, бутилка първокачествен зехтин и три от онези мънички същества от Графството, от които Исилдур бе така впечатлен.

Ден 1101645:

..... му и прасе! Леголас първи цъфна на поканата ми. Искаше ми се да не идва с онзи сладникаво-розов парфюм, от който кихам. Поне предложи да донесе прилично количество музика за Туист и Лимбо рок. Като включа и диско осветлението, което заех от Саурон през Първата епоха, може и да стане готино парти.

Ден 1101647:

Неочакван киндер сюрприз. Пристигна Гандалф и то само за да хленчи за "нечестната" битка, която провели със Саруман. Разкарах го. Да ви приличам на Добрата кръстница?! Защо трябва да решавам проблемите на всички?!

Ден 1101648:

Гандалф не приема идеята за Туиста, нито онази за Лимбо рока. Дори отхвърли предложението ми да озвучавам Съвета с полка. Вместо това ще разискваме старата и скучна тема за гибелта на Средната земя, как можем да унищожим Злото навеки и дрън, дрън, дрън... Не виждам защо всички трябва да страдаме заради клептоманската страст на Исилдур по лъскави неща.

Ден 1101656:

Гандалф ме накара да върна обратно диско осветлението на Саурон. Каза ми да си изясня приоритетите. Мисли си, че винаги е прав, само защото успя да привлече вниманието на тълпата с онзи трик с островърхата шапка, който толкова обича. Баси как в завря само! Глорфиндел яко се стресира и не можа да спре конвулсивното си хълцане цели два часа, когато бе спасен чрез либерално приложение на хобитова трева. Новото поколение елфи няма да я докарат доникъде...

Ден 1101658:

В крайна сметка, всички дойдоха на купона. Ъъъ.. имам предвид на скапания Таен съвет. Докато тренирах разни нацупени гримаси за здрависването ми с Гандалф по-късно, се блъснах в някакво много оригинално декоративно растение. Скоро обаче, то ми даде доста убедителни доказателства, че си е доста живо. Каза, че името му било Пипин. Абе, май на Исилдур не му е било никак зле с всички тези хобити около него.

Ден 1101665:

Е, вече ми писна! Кой е изхабил всичкия ми ягодов гел за вана?
Определено не е Арагорн, съдейки по състоянието на "косата" му.

Ден 101668:

Силно кикотене и цъмбуркане долита от банята на първия етаж. Не щат да пуснат никой вътре. Леголас доусъвършенства своята женственост в централната зала, Боромир се навърта около остатъците от Нарсил, очевидно надявайки се Арагорн да се появи, а Гандалф пак изпробва оня номер с навирането на шапката. Отидох в градината за тих размисъл и какво да видя - някой изкопал всички моркови. Ще има ли някога мир в този дом?!

Ден 1101669:

Забраних на Арвен да присъства на Съвета, иначе задължително щеше да отбележи, че съм с нейната диадема.

И без това диадемата отива повече на мен.

Ден 1101672:

Съвета е баси скуката! На няколко пъти ми се отдаде възможността на произнеса думата "Съдба" с много драматичен глас, но се страхувам, че Носителят на Пръстена не беше особено впечатлен, тъй като беше зает да отблъсква настъпленията на Арагорн, който правеше всевъзможни палави коментари за някакъв меч. Бих внимавал на негово място. Сам ще го утрепе ако му се пробва.

Опитах да се развеселя като си облякох любимата лилава рокля на Арвен, но някой май ме наблюдаваше. Бас държа, че чух кикотене в килера. Не мога да разбера кое му е смешното - лилавите рокли ми стоят невероятно.

Ден 1101 673:

Задругата потегля утре. Реших да разведа Пипин из Ломидол за 'довиждане'. По време на разходката, лилавата рокля доста се поразтегли. Надявам се Арвен да не забележи, щото е такава скръндза що се отнася за нейни неща. А откакто затвориха Роханския проход едва ли има възможност да си вземе друга такава.

Пипин каза, че лилавото е моят цвят. Само така, Елронд!

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АМ-ГЪЛ


Ден първи:

Отишли на срещатата на Aнонимните перверзни хобито свалячи в Мъгливите планини oбаче открили, че било капан на Саурон.

Шибан Саурон.

Ден пети:

Пленени от орки, в Барад Дур, да безценни. Накарали ни да гледаме "Титаник", отново и отново, за да им кажем къде е пръстена. Гадните методи за измъчване се изменят с времето.

Но ние, безценни, няма да се предадем, ние сме силни.

Ден шести:

Орки, сменили филма, сега въртят "Факултета", с Илайджа Ууд. Не издържали, казали къде е пръстена.

Ден осми:

Избягали от Мордор, тръгнали към Графство. Много разичаровани, че никой не отговорил на обява в "24 Графства". "Беззъбо, вонящо, и зеленикаво същество, търси синеок, къдрокос хобит. С интерес към клеченето в тъмнина, намиране на бижута, и обръщащ се към себе си в трето лице. Да не пуши."

Ден десети:

Най-накрая, открили Носителя на пръстена в Ломидол. Не могли се доберат до него, някакъв месест изрод постоянно ни топил във вана и почти ни удавил. Пък и развили страх към водата откакто в Мордор гледали филм за делфини, около 300 пъти.

Гадост, ягоди. Да, безценни, мразим ягоди.

Ден единадесети:

Пробвали да се промъкнат на съвет на Елронд. Провалили се като прикритие в градина. Досадния Глорфиндел ни спипал и затворил в килер. Там, безценни, дълго стояли заключени, докато Елронд, пробвал пред огледало всички рокли на Арвен, и мрънкал нещо, че Леголас не бил най-красив. Липсват ни отколешните дни, когато хора били хора, джуджета били джуджета, а елфи носили панталони. Е, полата и ботушите на Леголас си отиват.

Ден 13:

Напуснали Ломидол, следвали задругата. Изпратили на Елронд анонимно писмо. Казали му, че лилаво не му отива, очаква да чува викове, чак до Рохански равнини.

Ден 15:

Не можем повярва - хора още използват изтъркан, стар номер с духането на рога на Гондор. Помни как първия план, за ксилофон на Гондор, бил прецакан от Наместник, за правене на глупав рог. Май вече знаем защо.

Много кофти за наследник на Исилдур, няма "Рог на Гондор" (хобити не интересуват се от негова набола брада) Той явно сваля Фродо. Сам ще утрепе, ако му се пробва.

Ден 30:

Баси клинч на Карадрас. Всички искали носят Фродо. Никой не искал носи нас, да, безценни. Скътали се в раница на Леголас, но прекалена женственост лоша за стомах. Вече лошо ни от козметичен комплект за поддръжка на коса на елф. Надяваме се, елф не забележи.

Ден 31:

Много тъмно в мини на Мория. Лошо за кириз. Ориентирали се по оплаквания на Леголас. Той недоволен от състояние на негова раница, а и влажен въздух в Мория, кофти за негова кожа. Гандалф залепил дъвка на косата му, когато елф не гледал. Безценни, харесва Гандалф, винаги има дъвка.

Ден 33:

Срещнали Балрог в една скромна ергенска дупка. Балрог много подтиснат. Още обиден на Гандалф. Казали му, че трябва поговори с Гандалф за това. Да обясни му, че въпреки те много различни, с различни ценностни системи, различен начин на живот; въпреки че те пълни противоположности един-друг, романс не изгубен.

Балрог казал, мои думи звучат като модерни дрънканици. Казали на балрог да спре живее във Втора епоха, и започне нов живот сега.

Ден 34:

Разговор между балрог и Гандалф не минал толкоз добре колкото очаквал, даже и двама умряли зверски. Явно, ние не добри сватовници.

Промъкнал се, и скивал, голямо гушкане на хобити на скали. Никой не искал гушка нас, защото ние с лоши пропорции на тяло, и покрит със слуз, не честно. Гимли също не хубав, но получил, голяма прегръдка от Боромир.

Ден 36:

В Лотлориен. Опитали да примамят незабележим второстепенен хобит далеч от Носител, като поставили моркови тук, там. Леголас, провалил всичко, като намерил моркови, и си направил маска за лице. Арагорн казал, че уплашен при вида на морковена каша, върху лице на Леголас. Леголас, оплакал се, че не ставал по-млад, но Арагорн му казал, че елф също и не остарява.

Ден 39:

Никой не ни се натиска на нас. Да, безценни, не издържали и отива на разходка до Мордор, с Носител на пръстен. Може би Носител излезе с нас на вечеря, след като му отхапем пръст и откраднем пръстен. Само трябва измислим как отървем се от Сам, първо.

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРВЕН УНДОМИЕЛ


Ден първи:

Днес скъсах с Арагорн. Той настояваше да ми подари лула и чифт панталони за Свети Валентин, когато изрично го бях помолила за онази нощница. Разкарах го от Ломидол.

Ден втори:

Отегчена и самотна. Съжалявам че изгоних Арагорн. Какво като ме караше да си слагам къдрава перука и да подскачам на колене по време на най-интимните моменти? Сигурна съм, че и другите хора имат странни сексуални фантазии. Ще ми се да се интересувах от елфическите мъже, но откакто през Втората епоха Глорфиндел ме обвини че съм копирала прическата му, изгубих интерес към моя вид.

Ден трети:

Някой ми е пробвал роклите отново. Всичките са разтеглени, особено лилавата.

Ден шести:

Леголас избесня като го обвиних че ми е пробвал роклите. Той каза че съм поставяла под съмнение неговата мъжественост. Каква мъжественост?

Ден единадесети:

Леголас още се цупи. Казва че другите елфи го ебавали след цялата работа с пробването на роклите ми. Те вече не го взимали насериозно като мъж. Явно е пропуснал когато татко го нарече на последния съвет "най-обратния елф педал, който някога е виждал". Но пък може и да не го разбрал - Леголас е красив, ама е доста тъпо парче.

Ден 13:

Мноооого отегчена. Може би ще напусна Ломидол за да потърся приключение или ще отида на пазар.

Ден 15:

Изминах целия път до Роханският проход за да открия, че всъщност няма Рохански проход. Дори и бананова република няма. Скапани реклами!

Ден 17:

Отидох до Брее. Попитах Мажирепей дали не е виждал наскоро Арагорн. Той каза," Кой, онзи перверзен тип, падащ си по хобити?". Казах му че говори за друг Арагорн, син на Араторн. Но той отговори," Онзи дето още не е крал ли?" Не му отговорих, някой хора не заслужават да разговарят с мен.

Ден 18:

Следя Арагорн от два дена. Никога досега не бях виждала хобити отблизо. Изведнъж започнах да проумявам номера с къдравата перука и косматите крака. Много съм разстроена. Явно бавно загрявам.

Ден 20:

Ама той никога ли не си мие косата когато не съм наоколо?

Ден 24:

Няма грешка. Арагорн е един перверзен тип, падащ си по хобити. Очевидно е че сваля малкият синеок хобит на име Фродо. Сам ще го утрепе ако му се пробва.

Ден 25:

Издебнах Сам докато береше билки. Обясних му как може внезапно и тихо да убие човек с вилица и гумено въже. Насочих го, дадох му тласък в посока на Арагорн, но уви без успех. "Но ние се нуждаем от него за да защитава Фрооодо, страховита елфке!".

Циврещ малък хобит. Започвам да губя търпение.

Ден 26:

Реших сама да се погрижа за Арагорн. Тъкмо щях да прережа лъжливото му гърло, когато ревливите стенания на Носителя на пръстена ми отвлякоха вниманието. Реших да ядосам Арагорн като заведа малкия хобит на дълга разходка с пони.

Малкият хобит наистина е много очарователен, ..... му.

Не мога да повярвам, че започвам да си падам по един хобит. Повтарях си "Стой настрана, недостижима елфическа принцесо, стой настрана." О боже, не мога да повярвам че започвам да си падам точно по зеленикав, полумъртъв хобит.

Ден 27:

Преследват ме духовете на пръстена. Толкова е досадно. Отивам в Ломидол.

Ден 29:

Е, не мога да се добера до Носителя на пръстена, Сам винаги е там, пък и хванах Арагорн да се промъква в храстите около стаите на хобитите. Твърдеше че търсил парче от Нарсил, ама бил пообъркал мястото.

Ден 30:

Хобитите са толкова досадни. Моткат се около кухнята и морковите, около банята също и всичко е в гадни балончета от елфическия ягодов гел. Леголас не ме пуска да отида на тайния съвет, защото нямало вече да е най-красивия. Татенцето определено нещо се е шашнал. Вчера доста вманиачено ме попита дали мисля че лилавото е неговия цвят. Казах му, разбира се че не, толкова е явно че е по му отива кафявото.

Ден 32:

Прекарах целият ден висейки на моста и изглеждайки добре, преди да цъфне Арагорн. Обвиних го че сваля хобити. Той ми отговори че Исилдур бил перверзен и той само се опитвал да изгради кариерата си по подобен начин. Казах му, "Ти си наследник на Исилдур, а не самия него", а Арагорн ми отговори "Само ако беше малко по-ниска и имаше по-големи крака…".

Ден 40:

Прекарах ноща с Гимли. Какви плитки! Каква брадва! Нямам думи. Никакви хобити повече. Сега джуджетата са на ред. Е, може да отида да погледам как Сам къпе Фродо за пореден път. В крайна сметка, не напразно задигнах ключа за банята от джоба на Арагорн.

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ТЕОДЕН


Ден 1

Спешно се нуждая от нов личен асистент. Свързах се с фирмата "Раболепен слуга за деветдесет минути" в Исенгард. Тяхната оферта изглежда най-добра щото ако слугата не пристигне за 90 минути в добавка получам и един безплатен орк. Не знам кво кво да го правя тоя орк затова се надявам слугата да дойде навреме.

Ден 2

Новия слуга пристигна. Малко грозноват ми се вижда, но пък не всеки може да е малоумен красавец като Еомер. Пък и Грима ми обеща да ме уреди с новата линия продукти на Саруман. Каза, че ще изглеждам свеж и млад.

Ден 3

Това бял косъм ли е?

Ден 4

Нещата не вървят на добре. Не само че не изглеждам свеж и млад, но и приличам на джудже албинос киснало две години в Мъртвешките блата.

Подозирам, че Грима си пада по Еовин. Не го виня щото Еовин е гадже та дрънка. Ама тя нали е воин не му пуска.

Ден 6

Защо никой не ми е казал, че съм заприличал на гъгрица? Еомер дори не забеляза новия ми имидж. Толкова е разглезен. "Искам пъзел. Искам пони." Прокудих го от Рохан да не ми циври.

Ден 7

Новият имидж май си има и добри страни. Сега никой не ме безпокои. Мога да си седя на трона по цял ден. Откога си мечтая за почивка. Едорасци са толкова досадни и нехигиенични.

Ден 8

Почивката свърши. Пристигна Гандалф при това и той с нов имидж. Скапан Гандалф. Не може да понесе когато и другите са по-така. Суетен дъртак!

Довлече със себе си и три момченца различен размер. Моите лично подбрани бодигардове бяха размазани от дребен космат гущер, напудрен елф и небръснат клошар. Явно ми трябва по-добър фейс-контрол.

Ден 10

Нападнаха ни орки. Арагорн син на Араторн уж падна в урвата ама искаше да се скатае от битката, знам аз. Голям герой, няма що.

Ден 11

Пристигнахме в Шлемово усое. Време е за дълга дрямка.

(по-късно)

Не можах да поспя, тъй като Арагорн се завърна. Все пак не е мъртъв, а? Изтърси няква глупост, че "десетки хиляди" орки идвали насам. Попречих му на няколко пъти да се измъкне през страничната врата. Все пак за всичко е виновен той.

Не знам по какъв начин, но определено е.

Ден 13

Где ли е конят с ездача? Не, сериозно, къде са? Тва ми беше любимия кон.

(по-късно)

Драматично губим битката. Изобщо не съм изненадан.

Ден 16

Героичната ми жертвоготовна сцена бе провалена от пристигането на Гандалф и все тъй непоносимия Еомер. Защо ли чакаха до изгрев за да дойдат? Сигурно да е по-ефектно спускането им по склона. Театрални фльорци. Отмъстих си, като казах на всички мои хора, че Гандалф носи мрежесто бельо под бялото наметало. Първият който му дръпне жартиера получава целувка от Леголас.

Кой носи пламъкът на Арнор сега, шаврантия такава?!

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРАГОРН, СИН НА АРАТОРН - ЧАСТ II
Ден първи:

Търчах 40 км. през Рохан, а няма дори една катеричка за ядене. Гимли се побира точно в фурната. Чувал съм че джуджетата имат вкус на печено пиле.

Все още не съм крал.

Вид: брадясал и мъжествен..

Ден втори:

Налетяхме на армия от Рохирими. Попитах Еомер дали знае къде са хобитите. Получих много оскъден отговор. Може би Еомер още е ядосан, за дето написах мръсни думи на елфически върху коня му на последния купон на който ходих. Реших да не споменавам очевидното че е копирал прическата си от Леголас. Нямаше да се отнася така ако бях крал.

Ден трети:

Веднъж като си видял един куп пушещи, мъртви орки, значи си ги видял всичките. Това ша ви кажа.

Ден четвърти:

Натъкнахме се на Гандалф. Изглежда че той всъщност не е умрял, а е бил насилен от балрога да продава прах за пране, и сега е Гандалф Искрящо Белият. PR мазник. Следващото нещо с което щял да се занимае, ще е трика с островърхата шапка.

Ден шести:

В Едорас. Крал Теоден ми се прави на мъж. Все разправяше, "Ти ли си краля тук? Последният път когато проверих, аз бях краля тук. Оглеждам се, и не виждам никой друг с корона на главата си. А?"

Бях насилен да призная че все още не съм крал.

Като отмъщение, му откраднах портфейла, когато не гледаше. Използвах го за да си платя пътните такси за Роханската равнина. Купих и еднакви бонета за Гимли и Леголас.

Ден седми:

Подозирам че Еовин ме сваля. Не мога да я видя, след като имам толкова брадясал и мъжествен вид.

Ден девети:

Паднах от една скала. Тъпи вълци от Исенгард. Мислех си че съм спасен от Арвен, но когато се събудих пусках езици на коня. Загубих любимата си огърлица в реката. Много съм кисел, щото няма такова нещо като грозна бижутерия.

Добре де, пръстена може би.

Външен вид: мокър.

Ден 12:

Триумфално завръщане в Шлемово Усое. С Гимли се погушкахме. Като че ми беше нужно да ми се напомни че той стига до колана ми. Ура, Леголас ми върна огърлицата. Измрънка нещо на елфически, което предполагам беше "Закъсняваш", или май беше "Прасни ме на земята и давай да почваме". Ама не съм сигурен кое от двете беше. Трябва да си припомня елфическия, щото не искам да гадая.

Още не съм крал, ама съм много зает да насърчавам хората. Битката ще е фасулска работа.

Ден 14:

Седя си на стената на Шлемово Усое. Абсолютно абсурден брой орки са се насочили към нас. Ама ние кой залъгваме? Наебаха ни яко. Дано това място има странична вратичка.

По-късно:

Елфите ни пратиха, на помощ армия от най-изтънчените и грациозни бойци. Разбира се няма да са ни от полза в битката, но поне ще умра гледайки нещо красиво. Теоден продължава да мрънка за елфическата армия, "Това е невероятно". Бях принуден да се съглася - невероятно е че веждите на Халдир имат различни вълни. Опитах се да се измъкна през страничната вратичка, но Гимли ме следи навсякъде. Никога няма да стана крал, при тези обстоятелства.

Ден 15:

Неочаквано победихме в битката при Шлемово Усое. Веселбата обаче беше съсипана от противната картичка от Фарамир. Беше пратил своя снимка на плажовете в Осгилиат, заедно с дребния носител на пръстена и дебелият му спътник, облечени в хавайски ризи и пиейки Пина Колада. На гърба пише:

Скъпи Арагорн,

Благодаря ти за пръстена и хобитите. Те са малки, но много развратни. Както винаги съм искал. Все още си спомням за онази нощ, която прекарахме заедно в Минас Тирит.

Любов и целувки, Фарамир.

Шибан Фарамир. Може би трябваше да оставим Боромир да вземе пръстена и да прецакаме Фродо. Поне знам че Сам ще го утрепе ако му се пробва.

Все още не съм крал.

[Лорд Носферату]

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ... НЯКОЙ ОТ ЛОШИТЕ

12-ти 2-ри месец
Пак ни гърчат. Вчера имахме проверка за издръжливост - целия батальон търчи нагоре-надолу по големите стълби на Ангбанд, избягвайки кой как може балрози по пътя. След пет пробега никой от нас вече не можеше да си стои на краката, и тогава ни избутаха надолу - към биолабораториите - и отвориха една вратица. А вратицата с големината на планина. От там се подаде любопитната мутра на Глауpунг и целият ни батальон дружно се набра нагоре, и то с такава скорост, че драконът успя да докопа само дебелия Умфаpг и още петима поизостанали. Другите благополучно достигнахме до по-тесничките места, където Глау не можеше да се навре - тая дистанция той я минава отгоре. Ей така на майтап той плюна малко огън по петите ни, но това е дребна работа - случва се. Трима изгоряха.
Вчера имахме политзанятие. Водеше го Уpтанг. Обясняваше, какви задници са елфите, скандалджии, главорези. Към това - страхливи слабаци, дай им само да стрелят скрити в храсталака. А силмаpилите, каза, са си съвсем наши, направени не от Феаноp, а от Пpипеpдум, оpк-оpъжейник, ей я мумията му още стои в почетния ъгъл.
Скоро ще има набег.

16-ти 2-ри месец
Ето ме, застанал на караул в родината - в любимата 5-та лаборатория на Баш Шефа. Тук всичко ми е мило и родно - колбите, ваничките, магическите усилватели. Hа стената - eлф в анатомичен разрез (на плакат), съседно оpк в разрез (бедничкият), и няколко гнуснички междинни форми. Всичко ми е родно тук. Направо ми се насълзиха очите. А такъв въздух няма никъде... Сауpон веднъж влезе без противогаз - колабира след минута. И ми бил майар?! Навик трябва да си изгради, навик.

12-ти 3-ти месец
Саурон кой знае от къде разбрал, че умея на пиша и набързо ме прехвърли в своята научна част. Тя била сформирана по заповед на Големия шеф, вбесен от дивните ни загуби на Дориатския фронт. В крайна сметка станало ясно, че елфите безнаказано разстрелвали нашите момчета от укритията си. Пък и стреляли толкова точно, че колкото и желязо да кичели по себе си нашите - все намирали по някоя дупка..
Първото изобретение на Сау беше броня без дупки. Върху обутия с железни ботуши орк се нахлупва нещо като поцинкована кофа. На кофата е монтирано и здраво закрепено копие. Резултатът от това прилича на ходеща кафеварка с дълга дръжка. Строени в боен ред тия кафеварки правеха достойно впечатление докато не започнаха да се движат. Ходенето в крак, стройно и едновременно беше невъзможно, така че се блъскаха един в друг, причинявайки чудовищен грохот.. Опитите на пресечена местност доведоха до още по-плачевни резултати - на фона на същия тоя тенджерен грохот се изясни, че ходенето дори в една и съща посока е невъзможно тъй като за още по-голяма безопасност Саурон не беше направил в консервните кутии дупки за очи. Не минаха и пет минути и железарите се разпълзяха кой накъде, като от време на време блъскайки се един в друг, звъняха като откачени камбани.
Нещата тръгнаха на зле, но Сау не загуби присъствие на духа и направи бърза рационализация. Той нареди всички кофи да се свържат в една редица, за да сведе възможността някой да се отклони от пътя до нула. Големия шеф хареса идеята, повикаха ковачите и след два часа първата бронетанкова дивизия в историята бе готова. Четвърти взвод се гмурна в кофите и стената от желязо тръгна срещу врага. Изключително въодушевения Саурон, се обърна към Големия шеф и почна нещо да го омайва бурно ръкомахайки с ръце и от време на време подскачайки на място, но изведнъж позеленялата физиономия на шефа го накара да се огледа.
На половината път редицата попадна в едно неголямо ровче. Десния фланг, изведнъж загубил почва под краката си, тупна от черупката на земята. Същия край на бойната суперкафеварка увисна във въздуха, строят се прекърши, в средата се препънаха и желязната стена се преобърна. Момчетата от левия фланг изхвръкнаха от кофите си, а по средата на редицата тук-таме стърчаха само нечии крака.
Големия Шеф мноого продължително и изразително погледна Саурон и тръгна към щаба. Саурон се помъкна след него, мърморейки по пътя, че ако обуем орките в ботуши с остри шпори, всичко това може да се обърне в наша полза.

12-ти 4-ти месец
Глауpунг се разболя, явно е хванал грип при последното си излизане. Кашлица, сополи - изби сума ти и народ. Изхвърля често напалм, гадния му червей. Големия шеф от два дена се опитва да изобрети аспирина, но нещо не му се получава. Вчерашното прахче, дето му го занесе 6-ти взвод се оказа разслабително. Ех, добри бяха момчетата...

14-ти същия месец
Глау сега пък киха, и то така, че се тресе целия Ангбанд. Колко жалко, че разбихме елфите преди една година, сега щеше да е по-ефектно. Глауpунг бие собствените си рекорди, последния път подпали две съседни стени и бутна една огромна скала на собствената си детска градина. Размаза ги всичките като ваденки. А малките бяха толкова сладки и да седиш на пост при тях беше егати и кефа. Дръпнеш го за опашката а той избълва огън и дим от устата - ко щеш готви си, ко щеш прическата си оправяй.

12-ти 6-ти месец
Тръгваме на голям поход. Ще ловим елфи. Елфите стоят пред Ангбанд, но ние отиваме на север. Все пак шефа знае.
Викат му на тва - обходна маневра. Първо отиваме на север, после на изток, после на юг, на запад, после пак на север и ще ударим елфите в тил. Ще попаднат в обръча ни и ще бъдат поголовно избити. Това чух аз от съвета докато стоях на пост.
Захладнява.

3 дена по-късно
Става мнооого хладно.

17-ти
Все още вървим на север. Саурон му вика дълбока обходна маневра. И накъде по-дълбока - снегът ни е до ушите, от балрозите се носи един съсък - като от яйца на очи.

18-ти
Изгасна единия от балрозите - Толбачик. Тъмна му памет. Сау каза, ще оживее пак, но не знае кога. Абе не ми се вярва.

20-ти
Тръгнахме на изток. Вчера снега засипа 4-ти взвод. Едвам ги откопахме. Чух доста нови думички. Трябва да ги запомня.

29-ти
Тръгнахме на юг. Скоро ще се стоплим. Засега марш на скок. Отпред по един балрог да стопява леда и снега. След него отряд орки. После още един балрог и един взвод орки. И т.н. Тоя строй е мое изобретение. В началото Саурон нареди всички балрози да са отпред, ама тия така топяха леда, че трети взвод се удави, а пети попадна на вече гладка като стъкло ледена пързалка и се изпързаля в неизвестна посока. Въобще не ходихме да ги търсим.
Саурон от студ вече на два пъти се опитва да се обезплъти, но ние не спим и го завираме обратно в телесната му обвивка. Тия дни вече никой не му вика Саурон Черния а Саурон Синия.

39-ти
Тая една седмица Сау си счупи компаса и сега се движим по звездите.

42-ри
Звездите ни върнаха в Ангбанд. Хич не ни е зле. Майната им на елфите... Големия шеф така ни го натряска, че ни стопли за всичките предишни дни. Добър си е той.


79-ти 7-ми месец

Оня ден в Ангбанд стана грандиозен скандал.
Всичко започна с опитите на Саурон да създаде орки с бойна трансформация (доколкото успях да разбера това означава такъв орк, който преди бой изяжда или изпива нещо си там, в резултат на което силите и възможностите му се увеличават главоломно, а след боя се трансформира обратно). Разбира се от цялата тая работа нищо не излезе, но даде интересен страничен ефект - ферментацията. Чучхек пръв откри, че от остатъците от детските храни за дракончетата лесно се прави някаква помия, чиято вътрешна употреба, довежда до някои, така да се каже бойни трансформации: размерите на първия опитал я - Джиpдук не се промениха, но се наложи да го усмиряваме петима. При което открихме и някои съвсем неочаквани симптоми: например, паметта на употребилият се избистря и той си припомня всички обиди, които някой му е нанесъл на последните епоха-две. Подобрява се и зрението - всички опитали в един глас твърдяха, че освен телесната обвивка ясно виждали у другите тяхните феи, а понякога даже по две-три.

Това ясно показа, че опитите с бойната трансформация са изоставени напразно. Чучхек реши да ги продължи - тайно от ръководството за да може в един прекрасен момент да ги поднесе като изненада. Аз се опитах да го разубедя - мразя изненадите. Като тръгнеш да правиш изненади, най-често изненадания се оказваш ти. Но той не ме послуша.

Изследванията вървяха във две насоки. Първо се подобряваше качеството на трансформиращото вещество. Вече не помня кой пръв откри, че ако всичко се сложи в дестилационния куб, излизащата от там течност реализира къде по-ефективна трансформация. Самия дестилационен куб май бе измислен от Саурон, когато той се опитвал да извлече от орките субстанцията на яростта. Но аз по тва време още не съм бил в научната част.

По втората насока, Чучхек се опитваше да доизглади някои дефекти на трансформацията. Това беше сериозен проблем - известно време след приема на течността бойният орк се превръщаше в напълно недееспособен пън. Явлението бе съпроводено с главоболие, гадене, треперене на крайниците и халюцинации на подскачащи малки елфчета с шлемове с рога.

Вторият проблем се разреши от само себе си - по време на поредния опит с трансформацията Пpишцук падна в една огромна бъчва, от целия куп, който Глауpунг по неизвестни причини бе свил от джуджетата по време на предишния ни поход към Доpиат (той тогава нещо се беше загубил и липсваше две седмици). Оказа се, че в бъчвите има осолени краставички. Тогава все още не знаехме наименованието им, но достойно оценихме бойните им качества. Чрез тях можехме ефективно да управляваме процеса на бойна трансформация и даже да смекчаваме нейните последствия.

Но относно изненадите се оказах напълно прав. Този път номер ни погоди моя стар приятел Каpхаpот. Тая беля се промъкнала в нашия склад, където пазехме трансформатора и изльокала всичко. Ама до капка. Е толкова ефективна бойна трансформация не бях виждал и надявам се никога повече няма да видя.

Веднага след поемането на цялото количество Каpхаpот заприлича на елф, както го изобразява Уpтанг (откакто го направиха отговорник за бюлетина, всяка седмица рисува по един. По неговите изображения елфите са доста милички - с квадратни очи, криви и космати крака, несиметрични стърчащи от устата им бивни и рошави. Някои имат и бради.) Нашето кученце също яко се промени - и преди не беше голям хубавец, но сега направо озверя.

За начало тоя бултериер мутант напълно разкостил научния отдел. После изскочил в коридора, където налетял на Готмог. В много лош момент на него попаднал и Глауpунг - не успял дори да ахне, когато бил завързан на възел с опашка завряна в гърлото, която той с ярост хапал докато висял на куката в кухнята няколко часа.

След което, съвсем откачилото псе стигнало до Тронната зала и се опитало да докопа Големия шеф. Той от своя страна, абсолютно вбесен от подобна наглост треснал такъв здрав на Каpхаpот, че той с вой прелетят през цялата зала и се пльоснал на стената. Всъщност това изобщо не го разубедило, паднал, изтръскал се и се хвърлил отново в атака.

Точно по това време аз бях на пост наблизо и чувайки грохота от събитията бързо дотичах към залата. Това което видях бе Големия Шеф, качил се с двата крака върху трона, мрачно да наблюдава звереещия Каpхаpот. Последния правеше бързи обиколки около трона, често оплитайки краката си, като от време на време скачаше опитвайки се да свали стопанина си, захапвайки мантията му, вече здраво разкъсана на няколко места. Шефът раздразнено я издърпваше обратно, заплашително размахвайки короната си - друго оръжие просто нямаше под ръка. Не му мислих много преди да се метна към най-близкия полилей - най-вече за да покажа моралната си подкрепа за Шефа. Той не ме забеляза дори.

В най-неподходящото време в залата нахлу и Саурон. Явно пак нещо беше измислил - мутрата му грееше в доволна усмивка а в ръката си държеше някакъв пергамент. Каpхаpот изостави шефа, направи два скока и се впи в крака на нашия гений.

Саурон нададе страшен вой и без да се замисля със все сила дрънна кученцето по главата със жезъла си. На черепа на Каpхаpот изскочи огромна цицина. Това очевидно не му хареса, той яростно се разлая и само след няколко секунди Сау с раздрано наметало и без ботуши бе яхнал стойката за факли на стената , а псето продължаваше да подскача отдолу, настоявайки да слезе и да си поиграят.

Използвайки случая, Шефа се опитваше да достигне до ъгъла, където в кутията с инструментите лежеше неговия Гpонд, но Каpхаpот го забеляза и с мощен вой върна началника обратно горе на трона.

Аз пък си помислих, че в самата идея за бойната трансформация има нещо порочно. Всички минали през изпитанието, кой знае защо със завидно желание се отиваха да разбият мутрата на някой свой. Че защо трябва да насочваш трансформатора към врага, който откровено казано нищо не ти е направил, когато ей тук до теб стои някоя отвратителна, досадна и омразна мутра. Разсъждавайки по-нататък си помислих, че това средство е по-подходящо за самотни диверсанти. Или пък, защо пък не, да излеем този коктейл в някой Дориатски кладенец - е тогава елфите ще си направят едно хубаво клане...

Тези мои приятни мисли прекъсна появяването на Чучхек. Той стоеше край полуотворената врата и яростно махаше с ръце. Преди да го забележи псето му викнах да домъкне всичкото останало пиене - струва ми се вече имах готов план за освобождаването на командния състав.

Чучхек, слава богу, се оказа доста съобразителен - само след няколко минути в тронната зала се дотъркаля бъчва с остатъците от трансформатора. Каpхаpот яростно заскимтя и за секунда излока падналото от небето пиене. Същото се опита да направи и със съдържанието на още няколкото останали кофи (да бяхте видели как плака тогава Джиpдук).

Последващата трансформация на бойния пес започна много скоро. Очите му станаха като илюминатори, пълни с доматен сок, езикът провисна до опашката, а цялата козина щръкна нагоре. Той издаде вопъл! И то какъв вопъл: започна от гърлено ръмжене, от което се затресоха стените, Саурон падна на пода, мина пред дванадесет октави и завърши с ужасяващ писък , от който се пръснаха всичките четири крака на трона и Шефа също се пльосна на земята.

Каpхаpот, виждайки, че и двамата са вече достижими, се обърна и към двамата едновременно - за едно определено време той вярваше, че това му се получава, толкова старателно го правеше. Очите му се раздалечиха окончателно, лапите тръгнаха всяка сама по себе си. Накрая, съвсем обезсилен, той лайна няколко пъти, опита се да подсвирне, заинтересува се какво става под опашката му така накрая заспа..

В тронната зала настъпи дълбока тишина. Големия шеф стана, нахлупи на главата си короната с двата останали силмарила и мрачно погледна към спящия пес. Стори ми се, че се канеше нещо да каже - всички присъстващи замряха, аз направо се слях със стената , песа даже чувствайки важността на момента свали от муцуната си тъпата усмивка. И изведнъж, както казва поетите, в тишината се дочу глас.

Големия Шеф бавно се обърна към забравения от всички Саурон. Същият се поразмърда и звукът бе повторен.
- Хлъц...
За съжаление Сауpон бе паднал в локвата, която Каpхаpот не бе успял за излочи. Явно тестото му не бе много добро, защото неговата трансформация едва ли бих могъл да нарека бойна.
- Хлъц! - за трети път предизвикателно каза той. Беше събрал очите си на върха на носа. Виждайки, че Големия шеф го гледа той се опита да стане, но не можа. На лицето му се появи огромна усмивка, зениците му се раздалечиха една от друга.. Явно му беше много весело.
- Ася двидим! - каза той и преди да мигнем подхвана с прегракнал баритон:
Хлъц.. а Елбеpет Гилтониеел,
Сеpевpен pе... ик.. дуpбатулук.

Чу се страшен грохот. Едновременно се случиха две неща: рухна балкона от многото зрители и Големия шеф метна короната си по Саурон. Оня Симарил, дето отговаря за благополучието на земята, тресна майара по окото. От тоя ден ние си го наричаме така: Червеното око.


22-ри 12 1 0 месец
Саурон се зае с парапсихология. Вече има даже и резултат - той откри, че Глаурунг има хипнотизиращи способности и смята да ги използва като за световно. Как точно - Саурон още не е знае, но кара гущера по цял ден и нощ да тренира, даже му е връчил собственоръчно написана методика.

За съжаление, Глау чете още по-лошо, отколкото Саурон пише. И така, според съвместната им интерпретация се получи, че цялата процедура по хипнотизирането се свежда до тупаник по главата на хипнотизирания с лапа или опашка. А лапките и опашлето на Глау не са от скромните, така че представяте си резултата - за една седмица изтрепа един взвод, порна мутрата на Готмог и изтръска Саурон от телесната му форма. Освен това изравни с земята неколкостотин вълка /те определено не го кефеха/. Пък и кой знае защо най-обичаше да хипнотизира своите жертви иззад ъгъла ...

Шефа обаче забеляза рязкото свиване на редиците на войската му, ядоса се и реши да изпрати Глаурунг на практика някъде по-далече. Нареди му да открие и унищожи Гондолин (тоя дето го сринахме преди два месеца се оказа фалшив).

Около четири седмици ни беше кефа без гущера, а след това го намериха пред вратите на Ангбанд. Видът му беше труден за рисуване - слаб - кожа и кости, опашката му се влачи, зъбите през един избити, а очите - тъжни, тъжни ...

За своите пътешествия той нещо не бе много склонен да разказва и чак след пряката заповед на Големия шеф написа нещо като докладна записка. Щом я прочете, Саурон сериозно се озадачи - драконът беше изпонадокладвал такива чудесии, че показването на това писание на боса не изглеждаше да е разумно. Повика ме и три дена четохме и редактирахме над тоя горък пътепис, опитвайки се да го докараме до нещо смислено.

И така Глаурунг изпълзял от големите порти на Ангбанд и тръгнал на юг. Пътувал натам доста дълго - прескочил две планински вериги и форсирал сума ти и реки. По пътя срещнал елфи, но не могъл да ги приближи на разстояние, позволяващо хипнотично влияние, затова по пътя хипнотизирал и ял квот му падне.

След това тръгнал на юг (трябва да поясня, че драконът познава само една посока в света, така че най-вероятно става въпрос за на запад) и след седмица стигнал до морето. По пътя налетял на едно село и хипнотизирал хората там. Опитите за ги разпита излезли неуспешни и се наложило да ги изяде.

Край морето Глаурунг организирал лагер (тук със Саурон влязохме в спор. Той предполагаше, че гущерът срещнал части на противника, влязъл във схватка и дори победил, защото в противен случай кожичката му вече щеше да украсява стените на Гондолин. Аз пък бях сигурен, че просто се е проснал на пясъка да подремне.).

После Глаурунг се спуснал на юг (тук решихме да му повярваме) и през нощта налетял на противник, встъпил в сражение, даже може би победил (да, определено е победил, защото от пратената на разузнаване по тия места втора рота никой не се върна. Въпросът е къде се е дянал балрогът? Стига бе ... не може да се е научил да ги преварява!)

След това Глаурунг успял да хване пленник, от който разбрал, че Гондолин се намира на пет дена ход пеша на юг, между две остри скали, на брега на планинско езеро. Като похапнал драконът напипал в съответната посока (тука ние със Саурон така и не схванахме коя е била тя), но след пет дена се оказал в пустинята. Никакви езера, никакви скали наоколо. Огладнял и полетял на юг (явно на север).

По пътя той очевидно все пак срещнал елфите, нищо че ни уверяваше, че е поодраскал в гората и те здравата му остъргали люспите и посинили едното око. Всичко това явно лишило гущера от неговите хипнотически способности и му се наложило, съдейки по мазолите му, да се измъква от тях през останалата част от похода си.

Глаурунг яростно твърдеше, че е ходил само по права линия. Но това е доста съмнително - някой му беше клъцнал дясната лапа и пътят му до Ангбанд, представляваше по-скоро да кажем синусоида. Всъщност той доста време живееше с впечатлението, че все пак се намира в Гондолин - разкърти портите и челюстта на Готмог.

14-ти 8 месец
При нас е празник - Големия шеф каза, че днес е Нова година. Не ми е много ясно защо точно днес - новата година можеше да започне и преди един месец, но Шефа знае най-добре - все пак е присъствал при учредяването на летоброенето.

Обстановката в Ангбанд е малко кофти - елфите висят пред портите. Та ми се струва, че тая работа с Новата година е измислена от Саурон за повдигане бойния дух на нашето непобедимо войнство. Същият напоследък наистина доста е спаднал. Не само тва - тия дни имахме много тревожен случай: ученият орк Вавилах открил генетиката и теоретично доказал възможността за извършване обратно превръщане от орк в елф., т.е. възможността за генно дезертьорство. Аз му поразгледах формулите и да си кажа хич не ми харесаха. Но бедния Вавилах не чу предупрежденията ми, направи опит върху себе си и както се страхувах че ще стане се превърна в шимпанзе. Саурон изтропа всичко на Шефа, оня направо побесня и забрани всякакви изследвания по практична евгенетика.

34-ти 13 месец
Големия шеф е нещо много унил тия дни и всички обитатели на Ангбанд ходят като ударени в мокър парцал. А някои просто са ударени, като например Готмог, който му падна под тежката ръчица и придоби форми странни и противоречащи на законите на физиката.

Всъщност никога не знаеш кое е по-зле. Миналата седмица Шефа беше в отлично настроение - даже нещо се тръгна да пее. Не, той си е супер пич, но да си кажем честно май няма музикален слух. Когато той запее целия Тангородрим се тресе, нас направо ни хвърля във въздуха, а Глаурунг запушва ушите на караулните. Даже Драуглуин вие по-поносимо, особено като е гладен.

Саурон ни събра и каза, че е ако ще кръв през ушите ни да избие трябва да развеселим Шефа. За тази цел той написал либрето и ние трябва да заучим набързо ролите си за да изиграем пред началството една пиеса, за неговите собствени велики подвизи във Валинор.

В пиесата се разказва как били унищожени дърветата. Самите дървета бяха представени алегорически, като символи на смъртта и разрушението. Големия шеф получава достоверна информация, че те са опасни за всичко живо в Арда. Но тъпите и ограничени валари се подиграват над горчивото му пророчество и го прогонват от Валинор. Край на първа част.

Втората част разказва за това как Шефа заедно с Унголиант се катери по планините за да влезе обратно във Варинор и за пореден път да спаси света. При това Унголиант постоянно се спъва и увисва над бездънната пропаст, молейки да бъде спасена, а Шефа рискувайки собствената си телесна обвивка и псувайки люто я издърпва обратно. Накрая те благополучно стигат до валинорския горски масив.

Третата част бе апотеоза на пиесата. Валарите и техните жалки лакеи се отдават на развратни оргии, но точно в разгара им след огнени езици се появява Шефа, поразява дърветата с копието си, а Унголиант изсмуква техния сок. Отгоре се чува мощен звук, от дим и огън се появява ръката на самия Илуватар, който дава на Шефа силмарилите. Шефа се изнася изпълнен с достойнство, а валарите остават дълбоко посрамени, сринати, нищожни, унижени и оскърбени. Финал, фойерверки, завесата се спуска...

Ролите разпределихме чрез жребий. На Викху, по прякор Шишо се падна да бъде Унголиант. За валари пуснаха трети взвод, вързали кънките след последните опити на Саурон да им ускори метаболизма (ускоряването протичаше чрез центрофугиране). Килхак беше лявото дърво, Ундшук - дясното (шегаджията Пархиз доста прозорливо ги нарече "Двата дъба", но въпреки това получи един здрав по кофата от Саурон). Не мен се падна да бъда ръката на Илуватар, в Шефа се превъплъти Рищак, а другите бяха разпределени по епизодите и като сценични работници. За пиротехниката доброволец-отговорник стана Уртанг.

И така след няколко часа първият спектакъл на Ангбандския драматичен театър започна.

Да играеш пред самия Шеф не е шега работа, затова първата част започна в пълно мълчание. Всички си изпозабравихме репликите, някои си глътнаха езиците, затова започнахме пиесата с гримаси и пантомима. Двата дъба всячески демонстрираха ужасната си вредност за останалите - ритаха, плюеха, плезеха се и се зъбеха. Валарите с всички сили ги игнорираха и усилено си пиеха здравура (в ролята на здравур бяхме сипали от "домашната" дето с Ирган си я произвеждаме във ветеринарния цех на Саурон, дет се сглабят птеродактилите). Рищак ходеше по края на сцената и размахваше с ръце, опитвайки се за привлече вниманието на останалите и в особеност на съвсем самозабравилите се дървета.

Големият шеф само ехидно отбеляза на ухо на Саурон, че ако беше направил балет, само трябваше да ни обуе в балетни пантофки - така, че бъдем още по-изящни.. Саурон направо почервеня от ярост, взе да размахва в наша посока с юмруци, да съска и да мята мълнии с очи.

Първа не издържа Варда - играеше я някакъв много хилав орк. След като получи поредния тупаник от Телперион, той първо квикна, а после се развика и директно мина в обратна атака. На дървото се наложи да се спасява със стремителен бяг, тъй като към разярената Варда се присъедини окуцелия Ороме и няколко много ядосани валари. Сцената се изпълни със звън, тропот и викове и изведнъж всички си припомниха ролите. Тулкас се разхили, Hиена изплака сочни попържни, Ауле започна здраво да тряска едно в друго някакви железа. А пък Уртанг кой знае защо пусна доста черен дим, в който актьорите окончателно се загубиха.

Когато димът се поразсея пред зрителите се разкри следната картина. По целия в Валинор се вардаляха обърнати маси и столове, счупени чинии и чаши, някакъв неизвестен боклук, и остатъците на няколкото кошници, прикрепени към дърветата. Там се върдаляше и съвсем сдалия багажа Манве. Самите дървета видяхме завряни в ъгъла, стараейки се да заемат по-малко място. А спомнилите си най-накрая сценария Валари, с всички средства се опитваха да докопат Шефа из сцената. Той опитваше защита с един стол, но те все пак го разоръжиха и се метнаха отгоре му.

След няколко минути Рищак все пак успя да се отскубне, макар да беше целия лилав от синините, без зъби, без част от ухо и голяма част от дрехите си. Виждайте неговото състояние аз веднага прозрях цялата дълбочина на ненавистта, която Шефа изпитваше към Валинор и неговите обитатели.

Първият акт завърши с финалното пророчество на Шефа-Рищак. "Шиигурно ви хашшфам, фишкото жло ф швита е от фафите жървета" - изфъфли той с беззъбата си уста и едва стъпвайки, ахкайки и охкайки се скри зад кулисите. По сигнал на Саурон, пети взвод дръпна завесата и започва да разгонва от сцената лежащите тук-таме валари.

В залата Големия шеф носталгично въздишайки каза, че разбира се в детайлите нещата са далече от истината, но в общи черти, самия дух, атмосферата на Валинор от това време са уловени изключително добре. Щастлив да чуе това Саурон даде сигнал за началото на втора част.

Планините, обкръжаващи Валинор, представляваха поставени един върху друг столове. Шефа-Рищак стоеше в подножието и убеждаваше Шишо-Унголиант да си вдигне задника. Шишо оказа дълга съпротива, но накрая се съгласи. Той метна партньора си на най-близкия връх и даде начало на тоя феноменален поход.

Феноменалността му идваше главно от това, че горкия Рищак все още бе под ефекта на срещата си с пияните валари и всяка крачка му струваше твърде много. В резултат на това той веднага изпусна Унголиант в първата попаднала му на пътя пропаст, като за капак изпрати по главата й и няколко отчупили се скали. Благите думи на Унголиант явно извикаха у седящия в залата Шеф някакви доста приятни спомени - той изръга Саурон в ребрата и на устните му грейна усмивка.

На сцената Рищак-Шефа най-накрая успя да измъкне Унголиант от пропастта, прошепна й/му "По-шпокойно бе" и продължи нататък. Щурмувайки следващия връх, той директно се просна по гръб, а върху него се шмякна загубилия земя/стол под краката си Шишо. Този път ругатните и неразборията трая по-дълго.

По сценарии Шефа трябваше, достигайки най-високата точка на масива да вдигне ръка напред и тържествено да заяви: "Валинор! Аз ще те спася, макар и недостоен за моята помощ да си!" Рищак наистина много се стараеше. Помогна му това, че след последното столотресение масива стана двойно по-нисък. След дълго бъхтене, ахкане, пуфтене, разходки по физиономията и ушите на Шишо, Шефа най-накрая успешно се натресе на върха. Всъщност успехът му бе частичен - левият му крак трепереше неудържимо, той просто целия се гърчеше от преживяното. Hо той бе крайно съвестен и с последни сили започна :"Валинор! Ашшшъ..." - остатъка от изречението потъна в трясъка на падащите столове и вика на отчаяние издаден от Унголиант. Е, на шефа поне за пръв път му провървя днес - падна направо на врата на Шишо и така влезе във Валинор на конче.

В залата Големия шеф разясняваше на Саурон, че макар и Унголиант да е била една абсолютна гад, той винаги се е държал с нея джентълменски и не се е качвал отгоре й нито пък се е опитвал да я язди. Саурон избягна това недоразумение като обясни, че това алегория показваща моралното превъзходство на Шефа и неговото право дело, пред Унголиант и нейното криво дело.

Третата част започна спокойно. Оргията на валарите протичаше доста вяло - в чашките им, с оглед на печалния опит от първата сцена, сега имаше само вода. Дърветата също скромно стояха на страна и не се обаждаха.

Неочаквано идилията в пълния смисъл на думата бе взривена от нашия пиротехник. От страната на планините се разнесе страшен взрив, излезе дим, а стола под задника на Тулкас се запали. По идея този взрив трябваше да акцентира появяването на Шефа, но той кой знае защо липсваше.. Впрочем вниманието на зрителите бе изцяло погълнато от акробатическите номера на Тулкас, който се опитваше да потуши пламналите си отзад панталони. Той се търкаляше по сцената, търкаше Д-то си, виеше и се шляпаше по задника. Някои от останалите валари се пръскаха от смях, а други по-милостиви се опитваха да загасят огъня поливайки го с пресен здравур от чашите. Но тъй като Тулкас се мяташе бързо и ловко, те никак не успяваха да го нацелят и скоро всички валари, в една или друго степен бяха мокри и мръсни. В общи линии оргията беше станала като истинска.

В цялата тая олелия никой не забеляза появяването на Големия шеф на сцената - и май беше за добро. Взривяването стана точно под него и в момента дрехите му представляваха набор от живописни парцалки. От ушите му струеше дим, към липсващите зъби се прибави и липсващата, отхапана с остатъците, предна част от езика. Сега той окончателно бе онемял и можеше само да размахва с ръце и тихичко да вие.

Шишо-Унголиант излезе по-късметлия и влезе в ролята на говорител.
"Аз дойдох да изпълня своя дълг!" - провъзгласи той

Валарите, заети с гасенето на Тулкас не му обърнаха никакво внимание. Рищак-шефа, явно реши, че така е по-добре решително се приближи към Лаурелин и го боцна с копието си. Лаурелин нададе здрав вопъл, но щом получи един стол по главата от Шишо падна като чувал с картофи на земята. Половината работа беше свършена.

Телперион, виждайки какво става със съкоренника му го удари на бяг. Рищак размаха копието си и надавайки войнствен вой се хвърли по дирите му. Шишо по сценарий трябваше да изпие сока на дървото и той се зае с тая работа. Валарите бяха свършили другите си занимания и с интерес следяха развоя на събитията.

Миналия през какво ли не в предишните две действия Шеф, явно не беше в състояние се догони жилавия Телперион, когато в действието решително се намеси Уртанг. Последва серия от ефектни взривове, които размятаха Валарите по целия Валинор. Телперион падна като отсечен, но Шефа също не мина метър - и той се просна буквално на крачка от целта. Затова пък Лаурелин изведнъж оживя и крайно освирепял, започна здраво да налага, неочакващия подобни импровизации Шишо -Унголиант.

След взривовете сцената се напълни с кълба дим и тя изчезна от зрителното поле. Появи се обратно много скоро. Пред зрителите се показа идилична картина - валарите правеха изкуствено дишане на Телперион, помирените Лаурелин и Унголиант реанимираха Шефа. Впрочем, актьорите бързо разбраха, че видимостта е възстановена и се върнаха на предишните си позиции - дясното дърво падна на земята, валарите се изпокриха, а Шефа подпирайки се копието едва едва кретайки се насочи към лявото. А то, виждайки жалкото му състояние само тръгна насреща му. Шефа леко помаха с копието си, Телперион падна надавайки тъжен вой "О, Мъка, мъка... !" и отгоре му се нахвърли Шишо. Дойде и моето време.

Уртанг беше вече готов и сцената бе опушена. Аз тръгнах натам със силмарилите, в ролята на които бяха един чудовищно тежки оловни топки. На нашия пиротехник нещо нещата му не бяха наред защото димът не се разсейваше и аз вървях сред него опитвайки смутно да определя в която посока се намира Шефа. И разбира се не успях.

Когато димът най-накрая се разсея зрителите видяха мен - ръката на Илуватар, опитваща се да връчи силмарилите на Манве. Той уплашено се дърпаше. Доста сконфузен, аз се преориентирах в поразредената атмосфера и се насочих към Шефа. Той протегна ръка и аз сложих в нея оловните камъчета. След Валинорските приключения, обаче, Рищак бе толкова отслабнал, че не можа да ги удържи. Едно падна на моя крак а две на неговите два.

Финалът стана незабравим. По сцената, държейки се за крака подскачаше и пищеше ръката на Илуватар. Големия шеф лежеше по гръб, ритайки с крака по въздуха и издавайки неописуеми звуци. Унголиант се опитваше да му окаже първа помощ. Валарите ревяха от смях, а посечените дървета тихичко бутаха настрани търкалящите се към тях силмарили. Като капак на всичко, започната фойерверките и сцената се озари в зелено - друг цвят Уртанг не можа да докара.

След този спектакъл настроението на Големия шеф се подобри до такава степен, че всички актьори бяха изпратени на Дориатския фронт, а Саурон беше назначен за комендант на Тол-Ин-Гаурхот. Пиеси той повече не прописа.

[Лорд Носферату]

Който го домързи да чете - само губи