За ролята на тръпката

[FloWersOfEviL]

Ахауахуахаухауахуахаухауахауахаха, ДА!

[inc]

Всяка връзка се гради на компромиси. Същината на компромиса е жеста към другия (не към себе си). Ако вземеш решение, пренебрегвайки нещо не особено важно за теб, това не е никакво постижение. Все едно да дадеш някому стара и скъсана дреха, която така и така няма да облечеш. По-истинско е да се откажеш от нещо, което наистина ти е на сърцето.

Винаги трябва да правиш компромиси в името на любимия и връзката, но никога да не правиш компромиси със себе си - така знам аз, така съм научен.

Два различни компромиса са - единия е да направиш компромис, който засяга маловажни за теб неща (примерно не си свикнал да купуваш цветя, но понеже гаджето ти се кефи, почваш да и купуваш - тва не е компромис със мен, щото не ми е житейски принцип да не купувам цветя, и не е болка за умиране), друго е компромис със самия теб в полза на любимия (пример: да се съгласиш да ти изневерява, щото той/тя така е свикнал/а, а тва на мен ми е житейски принцип да съм против изневярата)

Т.е. ти пак много си вникнал в това, дето четеш.

[Kristo]

Е да, примера ми беше с компромис на базата на тва, че е нещо маловажно за теб, затова можеш да си направиш компромис във дадената връзка...

Ама има и други компромиси, които можеш да направиш за връзката, които далеч не са маловажни, И ВЪПРЕКИ ТОВА, не са компромиси със себе си. Има тънка, но значима разлика между двете. Компромис в името на любима съм винаги готов да направя, компромис със себе си - тц.

[FloWersOfEviL]

Нещо не боравим с еднакви дефиниции за "компромис".

[MidwinterSun]

Никак даже ^_^
За мен допустимата граница на компромиса е там, където не накърнява чувствата и достойнствата ти. Където все още не те прави нещастен. Мине ли тази граница, вече е недопустим. Защото човек може да направи съществени компромиси със себе си, но да няма против това, да не се чувства ощетен по някакъв начин, а напротив - това да му носи щастие. Хората могат да са доста самоотвержени, когато става дума за личности, на които държат.

Така се разпростря тая тема за компромисите, че вече се чудя дали не е по-добре да бъде обособена в отделна...

[Kristo]

Ам аз си говорех за тръпката много точно ама те ме цитираха в 1 момент и ме отклониха... те са виновни!

[inc]

Да, бтв не съм сигурна, че няма такава тема някъде из архивите назад... После ще проверя. А в по-новите теми тоя въпрос се дъвче постоянно. Вярно, че аз бая отвях темата, но някак от начина, по който Мидуинтър беше поставила идеята си, се заформя опозиция "здрав разум и сигурност" с/у "тръпка, риск и лош развой" (който обикновено изниква като си претеглиш приоритетие и се чудиш дали да не направиш компромис с някой от тях; или съответно да не направиш).

[MidwinterSun]

*кима енергично*
Просто не вярвам някога от главата ми да изчезнат коментарите под въпроса "какво избирате, пари и богатство или да срещнете любовта на живота си" - то не бяха тръпката като го видиш, то не бяха топли вълни, то не бяха пеперуди в стомаха и прочее описания на великата любов. И досега си мисля, е те ако това само е любовта, аз по-добре да ходя да живея в изгнание.

И докато си на 17-18-20-23 може да е ок да си трошиш главата с безперспективните връзки с великата химия с тотално неподходящите хора. И на някакъв етап трябва да спреш да бъркаш тези емоции с взаимно уважение, разбирателство и прочее - защото именно това са нещата, без които хората не прокопсват в дългогодишните си взаимоотношения. Химията кучета я яли.

На всеки 100 души, с които имаш силно сексуално привличане, сигурно се пада 1, с когото да можеш да съжителстваш без да се убиете един друг. И този един даже не е задължително да е от първите сто. После простете ми, когато не ме е грижа за тръпката и пеперудите и хич не гледам на тях като на определящ фактор за истинността и успехът на връзката ми.

[invisible]

къде тоя въпрос .. нека ме търпи и има 6 цифрена сума в банката пък аз липсата на пеперудите ще я преживея някак си

[ники]

Компромиси със себе си звучи безобразно тъпо, хора. Сами да си поставяме границата на компромисите и да се оправдаваме пред себе си за ината си също е тъпичко. Никой не е дялан камък и няма да ви пристане като по поръчка. Когато нещо не върви, някой трябва да направи компромис. И ако вие не искате да го направите, трябва да го направи партньорът ви. Ако всеки се инати като магаре на мост, изходът е ясен.

[Kristo]

Силвия, прочети отново стихотворението ми на страница 1 и помисли пак по въпроса. Има много "за" това да не ни е грижа за пеперудите. Но всички тия "за" отпадат като срещнеш който трябва...

[inc]

Дам... Само че аз просто не свързвам тръпката със секса. Залагм много повече на другия вид тръпка. И да, мисля нетрезво, когато с партньора си пасваме страхотно и химията е на 130%. Но не хормоните предизвикват пеперудите. Сексуалното напрежение е просто още един повод да се държи човек като дебил.

Ники, съгласна съм, просто когато човек е свикнал да прави много компромиси в отношенията с половинки (считамсе за такъв човек), се научава да ги цени.

[menina.do.mar]

За мен истинската тръпка е в това да знаеш, че с човека до теб имате сходни виждания за живота и общи интереси.
Пеперудите, пърхащи в стомаха, отлитат твърде скоростно, но след тях остават близостта, привързаността и уважението, без които една връзка е обречена на провал.
А онези глупости, че противоположностите се привличали... Въобще не вярвам в тях.
Човек е устроен така, че с течение на времето да вижда по-ясно лошото, отколкото доброто.
Ако в едното блюдо на везната поставим пеперудите и възбудата от парфюм, а в другото - различията в светогледа, то второто блюдо ще натежава все повече и повече, докато накрая не се скъса.

[Бавария]

да ги ебем пеперудите... при мен са някви хипопотами направо...

[camel]

За мен истинската тръпка е в това да знаеш, че с човека до теб имате сходни виждания за живота и общи интереси.
Пеперудите, пърхащи в стомаха, отлитат твърде скоростно, но след тях остават близостта, привързаността и уважението, без които една връзка е обречена на провал.
А онези глупости, че противоположностите се привличали... Въобще не вярвам в тях.
Човек е устроен така, че с течение на времето да вижда по-ясно лошото, отколкото доброто.
Ако в едното блюдо на везната поставим пеперудите и възбудата от парфюм, а в другото - различията в светогледа, то второто блюдо ще натежава все повече и повече, докато накрая не се скъса.

оооо, понякога е толкова готино да имате различни интереси....направо си откриваш друг свят