Българите - едни от най-нещастните хора на света

[Zahariev]

Точно така. Разбрахме се. Само искам да обърна внимание, че при българите "свързват двата края" е едно, а при другите - друго. Обаче според българите тукашното е най-трудно и тежко. И ето ти един нещастен народ ...

[Baggins]

При кои други - при афганистанци и сомалийци ли ? И не знам защо се мисли, че след като не си като тях - тоест не си гладен и имаш вода за пиене трябва да си непременно щастлив...

[menina.do.mar]

А ако се направи класация за най-голямо мрънкало, то българинът ще е безапелационният победител.
Аз лично НЕ познавам интелигентен и добре образован човек, който да живее зле.
Необразованите и мързеливите обаче винаги са хората с най-големите претенции и точно те най-често са обладани от мирова скръб.

[Baggins]

Това, че ТИ лично не познаваш такива, не значи, че няма . Нали дори ако изкарваш няколко хиляди лева, живееш в къща и караш чисто нова немска кола пак трябва да се сблъскваш с идиотщината на държавата и обществото...

[Zahariev]

При кои други - при афганистанци и сомалийци ли ? И не знам защо се мисли, че след като не си като тях - тоест не си гладен и имаш вода за пиене трябва да си непременно щастлив...

Французи, германци, поляци, чехи. Не само афганистанци и сомалийци. Щастието е нещо абстрактно. Но аз лично не считам, че повечето хора тук имат предпоставката да бъдат особено нещастни.

Ако си мислиш, че те не се сблъскват с глупостта на обществото се лъжеш много. Просто тук всичко се превръща в проблем. Ще цитирам един коментар :

Мястото е тъжно не само заради съотносимостта на финансовото към емоционалното състояние на хората, а поради непрекъснатия тормоз на средата и поради нежеланието на хората да бъдат щастливи.

Какво за тормоза на средата? Просто е. На снимката виждате как във Виена, час след като заваля сняг, специално оборудван джип разчиства пред входа на една от метростанциите. На местата, до които джипът няма достъп, служителят, който го управлява, просто слиза и чисти снега с гребло. В Германия и в Холандия снегорините наизскачат по пътища и магистрали след първата снежинка, сякаш специално са я дебнели да падне ей-там: зад завоя.

У нас тези неща се случват другояче: малко по-сложно и по-засукано. Тук се организират щабове, работни групи, комисии, пишат се отчети, анализи, доклади, спретва се изтощително преливане от пусто в празно...А снегът вали ли вали. Междувременно сме сигурни, че някой полагат героични усилия да ловят снежинките още във въздуха, закриляйки нацията от излишни бедствия. Изобщо: шум, стрес и безпокойство. Не че имам нещо против отчетите. Но докато ние десетилетия наред се плюнчим над тях, хората просто си вършат работата и това прави живота им по-лек и безпрепятствен.

И отделно се съгласявам с това, което каза menina.do.mar.

[steamer]

Защо реши, че ефектите от настоящата стагнация ще са краткотрайни ? Няма как да знаеш това.

Нещастни сме, защото в близките десетилетия няма изглед нещата да се подобрят.

Тоест, от една страна ми казваш, че никой не знае как ще се развият нещата икономически, а от друга - че непременно ще отидат на зле. Последно?

Що се отнася до очевидното ти притеснение за вътрешната политика - БСП и Доган не успяха да съсипят държавата (много). Кой тогава би успял, при това в условия, при които над 2/3 от законите реално не се приемат в София, а в Брюксел/Страсбург + наличието на (квази) фискален борд, който ще контролира дефицита (нашия и на другите малки членове, Франция и Германия няма кой да ги спре да харчат колкото си искат)?

[Tommy]

Българите може да не са най-нещастни, защото са най-бедни, но това, че са доста бедни е поне съществен фактор. И когато наричате твърдите, че тази бедност е предимно внушение от мрънкащия манталитет на българите, сравнете например средните работни заплати с тези в Западна Европа, направете го и цените на храните и размера на данъците и консумативите.

[Zahariev]

След това сравнете тези "блага", за които тези, които получават по-големи заплати и т.н. дават луди пари, а българите не дават и стотикна, защото тук доста неща са на приятелски начала. Прибавете и недвижимата собственост на българина. Прибавете и евтиното придвижване до места за отмора - плаж през лятото, ски писта през зимата. Просто тук доста неща се възприемат за някаква даденост, а други народи плащат за тях. Което пък означава, че ако махнем средствата, които те отделят за нещата, които българите имат "по дефаут" и погледнем това, което ти каза ...

Оп, май някой не е толкова беден.

А, ако ви интересува, снощи написах един анализ свързан с темата :

http://www.varnautre.bg/no-censorship/c ... 0%BD%D0%B0

[svetlio.varna]

Всъщност България е абсолютен шампион в Европа по притежаване на собствени жилища. Процентът е огромен, между 94 и 97, не си спомням точно. А между 15 и 20% от населението възнамерява да закупи нов недвижим имот в близките години.
Това все пак би трябвало да означава нещо, не смяташ ли?

Това, че в България процентът е най-висок не е показател за нищо друго, освен за една характерна черта на нашата народопсихология - всяко семейство да си има дом, който да си е негов. Тази нужда от сигурност е просто в резултат на доста злощастни случки през многовековната ни история, като турско робство и др. подобни и няма абсолютно никакво отношение към това колко са заможн българите или колко добре живеят. Българинът има потербност от собствено жилище и ще си го купи, дори това да му коства изплащане с половината му заплата докато се пенсионира, а може би и малко след това, не смятам обаче, че това го прави щастлив, заможен или материално осигурен.

[Zahariev]

Светльо, поколението, което ти даваш за пример вече не играе обществена роля. При младите такава психическа нагласа няма.

А дори да приемем, че всяко семейство се лишава за да има имот ... то в един момент остарява и бива заличено във времето. Тогава този имот отива при наследниците им. И ако те имат свой дом, в един момент се оказват собственици на още една панелка и къща в провинцията (най-често срещаното). Хоп, имотното състояние се вдига.

[Baggins]

След това сравнете тези "блага", за които тези, които получават по-големи заплати и т.н. дават луди пари, а българите не дават и стотикна, защото тук доста неща са на приятелски начала. Прибавете и недвижимата собственост на българина. Прибавете и евтиното придвижване до места за отмора - плаж през лятото, ски писта през зимата. Просто тук доста неща се възприемат за някаква даденост, а други народи плащат за тях. Което пък означава, че ако махнем средствата, които те отделят за нещата, които българите имат "по дефаут" и погледнем това, което ти каза ...

Точно нещата, които се "възприемат за даденост", вместо да са платени, са най-некачествени. Винаги бих предпочел да дам 20 евро и да отида до морето по хубава магистрала отколкото да не давам нищо и да карам...знаеш как. Това няма как да го смяташ за плюс. А дори да сметнем, че "западняците" дават "луди пари" за неща, които при нас са безплатни, то пак им остава повече от заплатите. Най-прост пример: в Германия нормално е да си купиш нова кола и да я продадаеш след 4-5 години. Тук е нормално да си купиш 10-годишна кола и да я продадеш след 7-8 години.

[ники]

Ако трябва дадавам 20 евро всеки път като ходя до морето само заради магистралата, просто ще дам още 10 и ще хвана самаолета до Варна

[svetlio.varna]

Светльо, поколението, което ти даваш за пример вече не играе обществена роля. При младите такава психическа нагласа няма.

А дори да приемем, че всяко семейство се лишава за да има имот ... то в един момент остарява и бива заличено във времето. Тогава този имот отива при наследниците им. И ако те имат свой дом, в един момент се оказват собственици на още една панелка и къща в провинцията (най-често срещаното). Хоп, имотното състояние се вдига.

Поколението, което давам за пример е поколението на твоите и моите родители... и определено не мисля, че не играят обещствена роля, защото ако казваш, че ние (предполагам нас имаше предвид под "младите") играем по-голяма роля в обеството в момента от икономическа, социална, политическа или каквато решиш гледна точка, ще ти кажа едно - има още мнооооого хляб да изядем, докато стигнем дотам

А това за повишаването на имотното състояни просто е смешно, по твоята логика в момента аз би трябвало да съм наследник на 2-3 къщи по бащина и 4-5 апартамента по майчина линия В реалния живот не става така. Баба ти на 120 г. от с. Годно нанадолнище има къща на последния баир, малко порутена, с течащ покрив, готова да падне всеки момент, но се държи все още. Пазарната цена на тази къща е 20 000 лв. примерно, въпреки, че селото е на гъза на географията и никой никога няма да даде за нея и 5000 лв.

Въпреки това намираш с голяма доза късмет и малко спестена информация за течащия покрив купувач, който е готов да ти даде цели 10 000 лв. И евала, страхотна сделка... само че... майка ти (дещерята на баба ти) има две сестри, те пък имат от своя страна по още 2 деца. Ти също имаш брат... И излиза, че си собственик на 1/6 идеала част от цялата порутена кущичка... Демек, имаш 1666 лв. и 66 ст., които ти падат от небето... Казваш си, ебал съм го, може да нямам втора къща, ама пък си имам пари. Да, ама не. Защото, за да продадеш къщата, ти трябва съглсието на всички наследници, единия ти братовчед е на другия кай на страната, втория в чужбина, тертият ти е съсед, ама изптва носталгия по къщата, в която баба му му е правила баница с домашно кисело мляко и не иска да продавате къщата, като си прави планове след 5-10 години, като си постабилизира финансовото положение, да я стегне и да я превърне във вила за почивка.

Минават 7 години, брат'чеда ти не се е замогнал особено, но затова пък мишките и термитите са успели да унищожат всичко, което е останало от къщата. Все пак ти остава успокоението, че земята под останките си е твоя... или по-точно 1/6 от нея. Продаваш я за 5000 лв. и вземаш 833 лв. Честито, тринадесетата заплата за Коледа е осигурена.

[FloWersOfEviL]

Българите сме нещастни, защото ни е страх да се осмелим дори да си помислим да сме щастливи. Защото иначе за какво тогава ще се оплакваме? Защото щастието също е поемане на отговорност, качество което масово се подминава и сбутва в най-тъмния и мрачен ъгъл на съзнанието. Защо? Защото така е по-лесно. А лесното не е щастие.

[Zahariev]

Светльо, поколението, което ти даваш за пример вече не играе обществена роля. При младите такава психическа нагласа няма.

А дори да приемем, че всяко семейство се лишава за да има имот ... то в един момент остарява и бива заличено във времето. Тогава този имот отива при наследниците им. И ако те имат свой дом, в един момент се оказват собственици на още една панелка и къща в провинцията (най-често срещаното). Хоп, имотното състояние се вдига.

Поколението, което давам за пример е поколението на твоите и моите родители... и определено не мисля, че не играят обещствена роля, защото ако казваш, че ние (предполагам нас имаше предвид под "младите") играем по-голяма роля в обеството в момента от икономическа, социална, политическа или каквато решиш гледна точка, ще ти кажа едно - има още мнооооого хляб да изядем, докато стигнем дотам

А това за повишаването на имотното състояни просто е смешно, по твоята логика в момента аз би трябвало да съм наследник на 2-3 къщи по бащина и 4-5 апартамента по майчина линия В реалния живот не става така. Баба ти на 120 г. от с. Годно нанадолнище има къща на последния баир, малко порутена, с течащ покрив, готова да падне всеки момент, но се държи все още. Пазарната цена на тази къща е 20 000 лв. примерно, въпреки, че селото е на гъза на географията и никой никога няма да даде за нея и 5000 лв.

Въпреки това намираш с голяма доза късмет и малко спестена информация за течащия покрив купувач, който е готов да ти даде цели 10 000 лв. И евала, страхотна сделка... само че... майка ти (дещерята на баба ти) има две сестри, те пък имат от своя страна по още 2 деца. Ти също имаш брат... И излиза, че си собственик на 1/6 идеала част от цялата порутена кущичка... Демек, имаш 1666 лв. и 66 ст., които ти падат от небето... Казваш си, ебал съм го, може да нямам втора къща, ама пък си имам пари. Да, ама не. Защото, за да продадеш къщата, ти трябва съглсието на всички наследници, единия ти братовчед е на другия кай на страната, втория в чужбина, тертият ти е съсед, ама изптва носталгия по къщата, в която баба му му е правила баница с домашно кисело мляко и не иска да продавате къщата, като си прави планове след 5-10 години, като си постабилизира финансовото положение, да я стегне и да я превърне във вила за почивка.

Минават 7 години, брат'чеда ти не се е замогнал особено, но затова пък мишките и термитите са успели да унищожат всичко, което е останало от къщата. Все пак ти остава успокоението, че земята под останките си е твоя... или по-точно 1/6 от нея. Продаваш я за 5000 лв. и вземаш 833 лв. Честито, тринадесетата заплата за Коледа е осигурена.

Поколението на нашите родители далеч няма такава представа. Аз визирах нашите дядовци и баби, които вече не играят основна социална роля. Нещата са доста променени. В момента в България има три поколения, които имат безкрайно различни възприятия едно от друго.

А това другото, което си написал е толкова абстрактно, защото провинция може да бъде село Гъзобляне в на чичо си шушумигата, а може да бъде и Казанлък, Стара Загора, Варна дори и т.н. Не отчиташ и демографския фактор, че младежите (потенциалните наследници) намаляват.


FloWersOfEviL, true that.