Разбира се, че бих се борил! Откъде-накъде ще се примирявам със стечението на обсоятелствата, което е обвързало точно тези двама души??? Разбира се поставяме няколко много важни условия:
1. Бих се впуснал в такова приключение единствено, ако са налице истински чувства и сериозни намерения от моя страна. Бих налазил заета жена, само ако съм убеден, че евентуалното прекратяване на връзката й и започването на нова такава с мен би донесло
трайни положителни емоции и на двама ни. Т.е. бих го направил само с цел подобряване на положението.
2. Не се опитвам да развалям връзката. Единственото, което правя, е да убедя (по най-разнообразни начини

) обекта на желанията ми, че аз мога да му дам повече отколкото сегашната му половинка. В никакъв случай не действам против самата връзка, не я саботирам. Действам коректно.
3. Възможно е условие 1. да не е изпълнено и пак да се заема със случая и да пренебрегна условие 2. Това би станало при положение, че избранникът на "целта" ми е очевидно неподходящ за нея. Ако забележа нередности във връзката им, ако се е случва това, което се случва винаги - "Да, той е отвратителен, но аз съм с него, защото не искам да бъда сама, пък и без това не забелязвам негативните му черти, колкото и очевадни да са те, защото ми е гадже." - тогава действам. Дори да не съм хлътнал, дори да говорим за обикновена приятелка - щом той е урод/говно/простак/помияр/гамен/кръшкач - да си ходи!!! В такъв случай не действам нечестно - говоря съвсем точно и откровено с момичето, излагам аргументи, доказващи безпреспективността на настоящата връзка, а ако това не проработи, обръщам се към въпросния урод/говно/простак/помияр/гамен/кръшкач и му обяснявам как стоят нещата.
Да обобщим: Да, бих се "борил" за обвързано момиче/жена, стига да вярвам в доброто развитие на интимните ни отношения и стига да не провалям нещо красиво. Държа обаче, ако ще се прави нещо, да се зареже другото. Или както каза някой - всичко или нищо.