Модератори: FloWersOfEviL, Мила, Търговецът на кристал
Едно време си мислех, че имам пеперуди. Доста по-късно разбрах, че нищо не съм знаелаMidwinterSun написа:Просто и аз както Исо вече почти не си спомням тръпки и пеперуди, и прочее, толкова отдавна беше последният път, когато ми се случи това. И лично за себе си забелязвам, че с всеки следващ човек еуфорията е все по-малко и все по-малко.
Силно!slighter написа:- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!
Добре бе, Ице...Kristo написа:Защо изобщо ролята на тръпката се поставят под въпрос? Нима може връзка без обич? Нима може да казваш на някого, че го обичаш и да го лъжеш в очите? Да, тръпката може да отшуми - ами разделете се тогава и всичко е наред. Поне сте си честни. А разумът как ще отшуми? Няма как, тва да избереш сигурността, не отшумява, тва винаги си го има. Ама не е истинско, и човек се усеща доста по-късно, отколкото като му свърши тръпката. Ок, връзката ще трае 3-4 месеца повече, и кво от тва? По-яко ли ше ти е като скъсате? Всяка връзка, която почне от компромис със некви принципи, завършва зле. Ако нямате сърце за любов, ок, тогава може да не търсите кого да обичате, а да търсите кои ще ви издържа финансово и кой ще ви е верен и ше ви изпълнява прищевките.
Или всички да си страдат както ти си си нарекъл вече бъдещето явно? 
Нещо малко странно излиза. Ура за обичта, която те оставя в развалини и така... колкото пъти дойде. 
Любовта е цялостното усещане към 1 човек, а тръпката и химията са движещите - начална база и енергия, съответно. Тва е.Какво наричаш ти любов? Самата тръпка? Химията?
Винаги трябва да правиш компромиси в името на любимия и връзката, но никога да не правиш компромиси със себе си - така знам аз, така съм научен.Всяка връзка се гради на компромиси.
Любовта може да е вечна, ама тръпката не може. Мисълта ми в другия пост беше, на базираш връзката и любовта на тръпката, не на нещо друго като основа. Ако го базираш на друго, ще издържи повечко, но ще е грозна съборетина. Ако го базираш на тръпката, може да издържи по-малко, но ще е нещо истинско и приятно... А кой знае - може връзка от тръпка да издържи цял живот, нали така?Любовта е задължително да бъде кратка, бурна, неадекватна, и да има страдание накрая. Ако си удовлетворен, значи няма щастие.
Разбрах те и първия път. Ако ми беше дочел поста внимателно, щеше да видиш, че просто ти критикувам крайните изказвания. Компромисът по принцип не е ли всъщност.. компромис със себе си? Ти го правиш в името на връзката, но го правиш със себе си. То е едно цяло, не са два различни.. компромиса.Kristo написа:Винаги трябва да правиш компромиси в името на любимия и връзката, но никога да не правиш компромиси със себе си - така знам аз, така съм научен.
Два различни компромиса са - единия е да направиш компромис, който засяга маловажни за теб неща (примерно не си свикнал да купуваш цветя, но понеже гаджето ти се кефи, почваш да и купуваш - тва не е компромис със мен, щото не ми е житейски принцип да не купувам цветя, и не е болка за умиране), друго е компромис със самия теб в полза на любимия (пример: да се съгласиш да ти изневерява, щото той/тя така е свикнал/а, а тва на мен ми е житейски принцип да съм против изневярата)FloWersOfEviL написа:Компромисът по принцип не е ли всъщност.. компромис със себе си? Ти го правиш в името на връзката, но го правиш със себе си. То е едно цяло, не са два различни.. компромиса.Kristo написа:Винаги трябва да правиш компромиси в името на любимия и връзката, но никога да не правиш компромиси със себе си - така знам аз, така съм научен.
Значи да разбирам, че не си схвнала същината на моите думи. Ок.FloWersOfEviL написа:Първият пример - това въобще не е компромис, а промяна в навика.
Вторият пример - това би било глупост, а не компромис, защото ако се съгласиш да ти "изневерява" дефакто се съгласяваш на отворена връзка, което не е изневяра, понеже си наясно.
Не вАжиш, гхагхагхахаухауахауха
