Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
Кой ти е най-любим? ). 
То не, че аз съм от много активните...
- мдааам, от Велики-Видин съмyanislava_kirilova написа:Ама ти си от Видин
Кое училище си завършил ?
Макар и напуснал го още преди 12+ години, все още си пазя постоянен адрес там, и все още ги радвам с данъците си (ако изобщо остават за общината там, де). Завършил съм английската, Коко по физкултура ми беше класен, ако някой от вас е завършил там, със сигурност го знае . . . ), гадже също, котка, хладилник с морски деликатеси, които обожавам, но се чудя как точно да си сготвя. Какво повече му трябва на човек? . Шегата настрана, може би вината си е в мен - трябва някой ден да си променя графика - цъкане в Интернет всяка вечер до 12 ч. някъде, четене на книжка до 1 ч., ставане в 7:15. Нормално със 6 ч. сън всяка нощ, и измисляне и нещо през уикенда, така че пак да не си отспя, да си кротувам предимно... Хъм, не знаех, но сигурен съм, че има голям пазар на всякакви неща, покрити със шоколад... . Да речем китайският ми нетбуук, на който се порадвах докато подкарам Линукс, докато го омазах веднъж, и после докато го подкарах пак. И... сега така си седи, защото си имам нормален лаптоп, пък нетбука е леко бавничък... Като за цената си (100$ + 20$ доставка, поне от томболата(те ги дават според наличностите си) ми се падна по-скъпия модел, на цената на по-евтиния) е екстра, но не е като да ти е приятно да киснеш във фейса с него, де. Така че се продава... Или просто си живее в шкафа. . . И вероятно хората повече мислеха като мен относно изпуснатите от тях монетки . Кой ти е най-любим? Обичам, макар и рядко да се сещам да си взимам, и да го ям предимно лятото - за разлика от някои, които целогодишно си похапват. Кой ми е любимия... Хъм, хъм, шоколадовия а-ла ескимо вътре със шоколад по средата, примерно. . . Миналата година бях за 3 дни на семинарче, по-миналата за 5 на гости със сестричката, 2 години преди това се помещавах на одеалце, върху пода в едно преустроено гаражче при едни приятели, преди това на две събрани свърхтесни диванчета, пак при приятели... Бе... екзотика . . Щото си ми е дома. Иначе може и Варна, защото там най-често ми се случваше да ида на морьйенце. На карате ходих веднъж-дваж първо, после на кьокошин-кай още месец или два (ич, ни, сан, чи, го, рок, хат, хац, ку, джу - поне позапомних някак как да броя от тогава, нищо че съм бил 4-5 клас максимум), на аеробика съм ходил няколко пъти, на фитнес си ходих година и нещо доста редовно, тичах доста всеки ден, като се готвех за военоморското училище във Варна, където щяха да ме правят капитан, но аз си предпочетох информатиката и така и не се явих на първия учебен ден, нищо че ме бяха измъчили със 7-8 изпита. ). Ами... не знам коя ми е любимата. Аз постоянно чета, и доста се вживявам в прочетеното, и рядко ми се случва да не ми хареса някоя книга. Примерно Властелина си е класика. Иначе както споменах, едно време в училище всеки петък се прибирах от библиотеката с по 5-6 книги поне, които тъкмо за седмица ми стигаха. Едно време в студград си имах 6 саксии, които доста дълги години гледах. Сега имам две доста огромни саксии, вече 3-та година си ги гледам. Съни иначе сравнително културно се отнася към тях, само веднъж го бях хванал да рови в едната (вероятно да я ползва за ве-це, защото бях забравил да му сменя пясъка), но веднага сложих едни кутии на саксиите, и не повтори. Той си има силни предпочитания към драскането по диван/фотьойли/легла/килими, така че засега цветята оцеляват. Виж, като си имахме за година две нормални (не мини) зайчета във Видин, те доста си падаха по китайската роза - хапваха листенцата и като Илиянка шоколадчета . Те и кашони рупаха също де. . Хич не харесваше роми - яко ги лаеше . Май и по дечица не си падаше особено. Само като и казех "Мяу" отиваше до вратата и почваше да се върти да я пуснат за да гони котки, не че им правеше нещо. Само като се отвореше шкафчето, в което седеше шоколада, независимо къде беше в апапртамента веднага се телепортираше отпред за да и дадат бонбонче. Обичаше и дъвки да дъвче . . Ами... при мен писането във форума е на вълни... ту пиша сравнително много, ту не съвсем. Последните година и нещо единствено си чета вечер компютърни сайтове, зяпам комедии по ТВ, когато не излизам, и цъкам безсмислени игрички във Фейса, а след това си чета малко и заспивам. Нещо ми идва в повече отрицателната информация генерирана от всички видове медии, музиката я приемам за даденост, така че хич не се занимавам да чета за изпълнители и групи, както и актьори. От спорт хич не се интересувам също... Като намесим и мързела... И ето защо никакъв ме няма във форума, просто той не е от графата компютърни сайтове, които не ме мързи да чета... Но... пролет иде, може и да реша да разнообразя... Стига на някой да му е мъчно за моите писания, деMushmul написа:
А защо вече не пишеш по темите? Не сме ли ти интересни вече?
Не че някога са били прекалено много, де. Напоследък или разтървавам някого, или бъгове из форума трепя .
Ако съжалявам, че не съм си пил бирата с трима души от форума, ти определено си един от тях! Но всичко е поправимо. 
Into the endless we ride... 
.
Сложен въпрос... Да речем, защото възпитанието и моралът ми повеляват да съм коректен, учтив, любезен, да съм готов да направя почти всичко за приятелите си, без да искам отплата . Пък за тази, която ми дари любовта си, съм готов и на много повече. Иначеее... не е като да са си счупвали краката да ме искат преди, но да речем, че имам малко (в смисъл не съвсем малкоVupros написа:Димо, ей ;D Защо някой някога би те искал не ми е ясно.
Би ме искал за какво? Димо
Любов, приятелство...
) приятели.
Кога ги срещна, през какво сте минали заедно, какво правят те сега и прочее.
Кога ги срещна, през какво сте минали заедно, какво правят те сега и прочее. Хъм... Ще разкажа само за тези, които имам най-отдавна. Приятелите от форума си знаят кои са, та няма да ги споменавам, все пак благодаря им . Почваме с най-стария приятел, Ицето. С него сме се джуркали в коремите на майките си, после заедно сме бръмчали с количките из парка, в един клас (не)учехме в училище, в различни паралелки в гимназията бяхме, след това и двамата в СУ, той право, аз кампутри. И двамата завършихме горе-долу по едно време (2-3 години пост-мортум ) - той защото печеше шоколад (фъдж) първо, после караше автобус, продаваше дрехи, плюс какво ли не още, в Хамериканско, аз щото като се разработих, така и не ми се досяда достатъчно да уча по моите математики. Какво прави сега - бачка за Интерпол/Европол (хубаво, че нито те, нито моите работодатели не ме пипнаха едно време като се учех на Линукс ), гледа бебока си, съвсем пресен, и, надявам се, се готви и за сватба, щото тази година още никой не ме е канил... . Главно с проекти за пътна безопасност се занимава напоследък. Гледа си бебока в момента и мисли вероятно следващите ми задачки. . Та и той 3 години подред се явяваше на държавен докато изкара достатъчно че да запише магистратура (3.46 поне му трябваше), след това, като и мен, записа... Но една която е 2.5 години. И сега вероятно има поне 100 кредита за взимане, 4 години след като я записа. Иначе какво прави сега... Купи си апартамент ~100 м2 и сега си дава 1/2+ от заплатата за него и разправя, че е във финансова криза и голяма немотия, но иначе си купи легло за 2800 лв матраците и подматрачните, и хладилник за 1800 лв... . Може с пълна сила цял ден да говори ли говори с колежки и колеги. Висок е 1.90+ см., към 70 кг. макс. По час и половина дневно тренира във фитнеса, след това свири на гайда в склада ни, през останалото време прави и по малко йога. Както аз бях 22% мазнини, той беше 9%... Миии... Жартиерите... Миналата и по-миналата година точно на по 4 сватби ходих, по-миналата хванах 3 жартиера, пък миналата още един. Доста пъргав и бърз в реакциите съм изглежда в подобни случаи. Или може би останалите много се дърпат... Обикновено ме хващат да потанцувам с девойката, дето е хванала букета - единия път беше сестра ми и танца ми се размина, другия път намазах блусче от девойката, но пък третия път ме хванаха да водя хорото с нея до мен... Което беше голяма излагация за мен, и голям смях за всички останали...
) ? 
). ) ? както обикновено... труден въпрос за мен. Учители, които да мразя нямаше. Дори учителката ми по английски - Юлия Стефанова (едва ли ти е преподавала, понеже се пенсионира преди няколко години), която всяваше страх във всички съученици, като се замисля... ми е направила повече добро, отколкото бих си представил тогава. Иначе... учителката ни по математика беше доста мила и добра, и не ме наказваше за хроничното подсказване, с тази по информатика се разбирахме чудесно, дори и преподавах програмиране преди няколко години (светът е малък и всичко се върти), Коко си беше добър класен - опитваше се да ни учи и на дисциплина, което е полезно в днешно време, пък и хубави лафове пускаше (къде съзнателно, къде не). Амиии... колкото и да не ми се вярваше едно време... Може би Английската . Толкова хубави години минаха там. Иначе - градската градина - чудесно място за разходки; едно таванче в сградата на Червения кръст, където дълги години се сбирахме често-често да попеем и попием (заслужено), Баба Вида-там дори съм бил и на концертчета. Площадката за игра пред блока - както вече писах, там играехме волейболче всеки ден, пък и се събирахме със съседчетата. Любими заведения... Едно време по цяло лято си седяхме на Летен кът и Бебешката (две кафенца в градската градина, или по-скоро бирарийки, или цацаджийници ).