Всяка жена някъде много дълбоко си мечтае да намери човекът, с когото да може да си казва обичам те, без да взучи кухо. Което не пречи на гореописаното от Ели усещане. Просто сме нетърпеливи...
Аз относително често казвам на хората обичам те, но на "гадже" не съм откак бях... сигурно на 17. Не че не съм го мислела.
Също често позлвам някое от "лигавите" обичам-те, предимно за приятели. Те си знаят.
Някъде някога бях чула или чела... не помня вече. Гласеше нещо подобно:
- Обичам те.
- Не го казвай. Не и ако не е истина... защото може да направя някоя глупост... например да ти повярвам.
Та и аз така.



Into the endless we ride... 