Jamesmagno написа:Най-после! Здрасти
Избера ЕДНА любима твоя книга и кажи защо избираш точно нея, кога я прочете, какви мисли провокира тя у теб, на какво е символ, защо според теб трябва да бъде четена, калко пъти, кога, как, кой е любимият ти герой (ако има герои), защо, какво е мнението ти за автора, какво друго си чел от него и т.н. Въобще хващаш я тая пуста книга и я расфасоваш.
Благодаря

Не очаквах точно ти да ме караш да правя литературни анализи, ама какво да се прави...
Естествено, че не мога да взема любимата си книга "Критика на чистия разум" на Кант, защото това би било все едно някой колега физик, да вземе да разтяга някакви формули и уравнения, които само той си ги разбира. Така че явно ще трябва да взема нещо художествено, като например
"Братя Карамазови" на
Достоевски.
Всъщност, тази книга, както и повечето произведения на Достоевски, може да мине за философска. Самата структура на романа е много интересна. Докато разгръща сюжета, Достоевски непрекъснато вмъква в текса... как да го кажа... хммм... "философски отклонения".
Всички герои на Достоевски, от всичките му произведения са много интересни. В тях има страхотно вътрешно напрежение, непреодолима борба на противоречия. Изобщо, Достоевски акцентира изключително силно върху противоречивия характер на човешката природа. Тук не мога да не направя препратка към "Престъпление и наказание" (с което отговарям и на въпроса, какво друго съм чел от същия автор). Образът на Разколников съчетава в себе си толкова силни противоречия, че направо изглежда психологически недостоверен. Така е и с героите от "Братя Карамазови" (да се върнем на темата), като изключим образът на Зосима, който е своеобразен център на покоя в цялата огнена-динамика на творбата.
И за мен, както за мнозина философи повлияни от Достоевски, "Легендата за Великия Инквизитор" е сърцето на целия роман. В нея е основният лайтмотив на цялото творчество на автора, а именно - проблемът за свободата. Великият инквизитор мрази Христос, защото Христос е дал на човека свобода. Христос очаква свободен отговор на своето послание от човека. Великия инквизитор иска да властва чрез принуда. Свободата за Достоевски има много по-дълбоко измерение, от онова, което повечето хора са свикнали да виждат. Свободата за него е също и изпитание. Тя е свобода не само да избереш доброто и да се бориш за него, но и свобода да избереш злото и греха. Героите на Достоевски често пъти (всъщност, почти винаги) са измъчвани и страдат най-вече от собствената си свобода. Без тази двоинствена природа на свободата обаче, без борбата на противоположностите, не е възможна истинска хармония. Великият инквизитор иска нещо, което на пръв поглед е добро - ред, законност и хляб за всички. Хляб, но не и възможност за избор! Великият инквизитор иска да снеме бремето на свободата от хората, защото смята, че така те ще бъдет по щастливи. Е да, но така те ще станат по-малко хора. Такава фалшива хармония, основана на принудата, за Достоевски е неприемлива. И тъй - свободата е страдание, борба, противоречия и въпреки всичко тя е най-важното за човека. Доброто, ще престане да бъде добро, ако е наложено чрез принуда - това е главното послание на "Легендата за Великия инквизитор".
Разбира се, в "Братя Карамазови" могат да се открият много философски идеи, но отговорът ми на твоя въпрос и без друго стана твърде дълъг...