Boromir написа:И аз се включвам. Из ит оукей?
1. Харесва ли ти персонажът Носфератю от "Земното дете Блю" - тази култова за мен анимация, дето я даваха едно време по телевизора?
2. Участвал ли си в сбивания? Победи ли?
3. Кое е по-важно - да можеш да мразиш или да можеш да да прощаваш?
4. Защо на човек му е необходимо постоянно да играе някакви роли? *ако не си съгласен с идеята, тогава защо
не е необходимо?*
5. Мел Гибсън е по-добър като актьор или като режисьор?
6. Кажи някой филм, който ти смяташ за отличен, но не е особено (или никак) популярен. Похвали го, така да се каже

*гледа ми се нещо интересно, затова такъв "завоалиран" въпрос задавам
7. Какво е смъртта?
8. Стрелял ли си с огнестрелно оръжие? А стрелял ли си по нещо живо?
9. Играеш ли шах? Защо?
10. Какво мислиш за Чосър? А за Уолтър Скот?
11. И последно - посочи някой от старите форумци *ехее, дето се срещнахме онуй бурно късно лято през 2005, сещаш се*, който ти липсва като присъствие. (Защото наистина повечето престанаха да пишат или почти са престанали.)
Желая мир, любов и безсмъртие.

Включвай се, включвай се. Бтв, Боромире, Арагорн има рожден ден. Да му пратиш от ония елфически бисквитки, дето много ги обича :Р
1.

Не съм го гледал. Помня го като заглавие, но само до там.
2. Ако щеш вярвай, не съм се бил преж живота си (освен ако не броиш погото). И се гордея с туй.
3. Да мразиш е лесно. Да прощаваш е по-трудно. То е... по-голямото постижение. Затова намирам него за по-важно.
4. Съгалсен съм. Светът е сцена, нали знаеш... Всеки играе някаква роля. Има различни причини. Някои за да измамят, други - за да усмихнат. Някои задържат един образ, други го променят малко, трети го сменят често и изцяло. Някои го правят съзнателно, други не. Аз например се хващам, че често като разговарям с някого, прихващам малко от неговия маниер на говорене, жестове, интонация. Мисля, че го правя несъзнателно, за да улесня общуването за човека срещу мен. Няма нищо лошо в това да промениш образа си спрямо ситуацията, обкръжението и така нататък. Не говоря за лъжи и преминаване от едната крайност в другата. Говоря за малки "настройки" в нивото на езика, набора от теми... Или по-малки неща като силата на гласа, натъртвания, паузи. Употребяваните жестове. Въпрос на изтънченост е да можеш да се нагодиш към всеки разговор, за да се впишеш в картината. Да внимаваш какво говориш, как и на кого го казваш. Да бъдеш пълноценен участник в дискусията.
Освен това човекът като цяло обича разнообразието. Да се ограничиш в един точно определен образ цял е скучно и за някои - неприемливо.
Направо ще кажа аз защо го правя. За да им е по-лесно или по-весело на хората отсреща. Защото сам се харесвам в някои роли. За да не забравя, че мога да го правя. За да бъда по-разнообразен човек.
5. Ами бих казал като актьор. Страстите христови така и не ги изгледах, а апокалипто не ми допадна. Е, Смело сърце беше друга бира и много ми хареса. Но като цяло го предпочитам като актьор.
6. Обичам да препоръчвам филми.

Често ми викат "Бай Боби, кажи какво да гледам", ама без някакви упътвания като жанр, е трудно.
Но ето ти няколко. Метрополис.
http://www.imdb.com/title/tt0017136/ Великолепен. Малко по-горе писах за него, виж го. Не е популярен сред младежта, особено в България, защото е от 27-ма година. тук ще ти кажа само, че във филм на 80 години има видеоразговори. Има и робот (сама дума робот е била измислена едва 5 години преди създаването на филма). Най-малкото го изгледай, за да видиш откъде Джордж Лукас е налял две кофи вдъхновение за Трипио. А и ако харесваш Queen, също ще видиш познати неща. Препоръчвам го много горещо, този филм е част от историята на киното.
Друг - Въстанието: Балада за Мангал Пандей.
http://www.imdb.com/title/tt0346457/ Нещо като индийския Васил Левски. Много колоритен, свеж и някак пълен филм. Музиката също много ми хареса (единственият случай, когато ми харесва подобна музика).
Ако не си предубеден към старите филми (предполагам, че не си) и ако не си учил нещо като история на киното, щото иначе щеше да си го гледал, ще ти препроъчам и Кабинетът на д-р Калигари от 1920-та.
http://www.imdb.com/title/tt0010323/ Изучава се като образец на немския експресионизъм, но мен ме впечатли друго. Краят ме завъртя на толкова градуси, че после гледах като треснат две минути. Можеш да го разбереш по толкова различни начини... който си харесаш... Страхотен завършек, просто.
Един по-нов, но май също пренебрегван от много хора, защото не е английски. Контрол. -
http://www.imdb.com/title/tt0373981/ На моменти е малко бавен, но го намирам за адски смислен и символичен.
И накрая филмът с един актьор. Но о, какъв актьор. Винсънт Прайс. През целия филм де факто чете четири разказа на Едгар Алън По. И ги играе. An evening of Edgar Allen Poe -
http://www.imdb.com/title/tt0229371/ Заслужава си, поне заради великолепната актьорска игра.
Хайде стига засега. Ако поискаш още, още ще ти дам

7. Краят на всичко, в което съм се превърнал и началото на всичко, което съм оставил след себе си.
8. Не. Стрелял съм по живо, когато със съучениците се замеряхме с хартийки и ластичета. А, и с водни пистолети.
9. Навремето, като бях малък, играех доста. Беше ми забавно. После постепенно српях и отвикнах. Реших, че съм развил там каквато част от мисленето се използва при шаха и продължих към други начини да поумнявам.
10. Чосър е един извратен шегаджия

Уолтър Скот донякъде ми харесва като стил, но не съм се зачитал много. Уважавам го за някои от произведенията му, като Роб Рой и Лейди ъф дъ лейк.
11. Откъм срещи ми липсва трипио, а откъм писане - циндил (беше весело :Р ) и химера
Аз ти пожелавам пастички, защото не може да се насладиш на любовта, безсмъртието и мира без пастички.