Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
Позволи ми да си помисля ,че някои от въпросите си ги смучеш от пръстите,за да станат необходимата бройка 
Бургаска окръжна болница, в една от залите.... И мястото няма значените, родителите и хората наоколо възпитават детето, а не селото или града. И при диалекта е така - не го правят местата, а хората.... Тексаския вариант на англииския език Позволи ми да си помисля ,че някои от въпросите си ги смучеш от пръстите,за да станат необходимата бройка 13 е вълшебно число, и реших да го задавам традиционно като бройка. Понякога ми идват повече от 13, понякога по-малко, но си задавам точно толкова по навик. Български, македонски Мисля, си че всеки сам си определя критериите и идеите, които влага в прилагателните, които лично ползва. Ако има несъвместимост в тези критерии, проблема се решава, не като ме занимавате мене, а като си говорите помежду си. pi4 написа:
15-Според теб може ли някъв смешник да се изцепи за някого,че не е ерудиран,само щото не е чувал за някъв си там,на когото той е решил да се кланя,понеже си няма друга работа
dexteriti написа:Не си нищо повече от един шибан никнейм и твоето мнение си е като твоя г*з, носи си го, но не го навирай много...
Всъщност да, но на практика не би ми било вълнуващо чак толкова. Дори и това, което съм чувал за заплащане и де факто работа.... Не обичам лесните неща Чел съм доста неща, мисля, че ме вълнува и че някога може би и аз ще пиша някакви такива книги и статии. Въпрос на виждания и на това, какво ми хрумне. Странно ми е, хората да отричат този вид литература, тва е все едно да отречеш примерно митологията като безспорно влияние в изкуството. Помня всичко и всички, но се стремя да гледам позитивно на нещата и да не съм злопаметен, ако човека ми е показвал и доброто си лице. Но пък ако помня само кофти неща се стига до по-важната ми черта - отмъстителен съм. Най-яркото, което ми идва - двуличен тип, отделно и не-широкоскроен и гледащ само в 1 посока, не виждащ по-далече от носа си. Или някой, който се държи снобски и високомерно, за да се самоизтъква, без да има нужното покритие. И като външен белег - дебел, с бирено коремче.... Според случая - ако има шанс да помечтая, защо да не го направя? Всъщност, реализма ми идва, когато съм минал всички възможни гледни точки, вкл. и романтичната страна на нещата. Но понякога ситуацията подлага само 1 възможност на реализация - реализъм до дупка. И щом се налага - приемам нещата така. Абе само не мен ли този конфликт ми напомня за Руско-турската война от 1877-1878? В смисъл - Русия напада за да освободи братски народ, който живее в частична автономия от неговия опресор. После реакциите са смесени - част от Великите сили са недоволни, други са. Всеки си следи интересите. Днеска грузинците признаха, че са ползвали касетъчни бомби, може би Цинквали е техния Батак? И тогава войната е била спряна с помощта на англичаните, сега - на французите. И си мисля, че колкото и да е нехуманно - войните по света трябва да продължат. Защото така се решават проблеми - с оръжие, в пряка война, а не като в Ирак - с тероризъм или в Кавказ - с партизански движения. При тези случаи проблемите си остават. Херодот казва че "Войната е баща на всичко" - инак проблемите не се решават качествено. Примерно в Косово сега не е по-добре отколкото в Израел, въпреки, че Израел води войни от 60 години точно (страната е създадена 1948), а Косово не е бил във военен конфликт, ама истински. Един вид - аматьорска революция ще да е, ако няма кръв и насилие. Половинчата работа.... Дори и нашата нова история е писана с кръвта на сърбите по време на съединението и после на турците - по време на балканската война. Но е имало качествен резултат. Не съм фен, предпочитам шоколад Е, как кой? Парите естествено. Сигурен съм, че ако дадат на Вълчев достатъчно пари, той за 1 месец, ще оправи цялото образование и ученици и учители ще му целуват земята по която стъпва... Ама - няма достатъчно пари за нищо. Щото да управляваш образованието на малка, слабонаселена, с добър коефицент на интелигентност в населението, страна, не е хич трудно. Проблем може да има само откъм финансите, и вервайте ми - точно там е проблема. Ако бяхме по-богати и се инвестира качествено в този сектор, за 1-2 години ще се види разликата. Щото е динамична среда - не е в дългосрочен план да видиш промените, а директно на момента. Примерно подобряване на преподаването за учебна година Х, директно дава отражение в същата по олимпиади и състезание, а на следващата, дава основа за още по-голям напредък. И след 12ти клас вече гледаме натрупването на вълната да се изражда не в 50% двойки, а в масова успеваемост и подем в образованието. Ест, ако нямаш пари, нищо обратно по веригата не се случва и всички псуваме управляващите.Хахахахахаха!Kristo написа: с добър коефицент на интелигентност в населението
С подходящите хора, мястото е без значение (примерно двора на даскалото ми на Изпращането). Може да става дума както за лигавене (с некви момичета из Бургаския център) или за подпяване на някаква откачена песен (с Мирослав, пак на публични места). Въпрос на хора, не на място, аз съм богат на емоции и не ги запазвам за себе си... От човек е по-трудно, защото обикновенно хората са по-простовати от идеите. Но когато се усетя истински обсебен, гледам да се дистанцирам от субекта. Просто обсебването е болестно състояние и само човек може да се излекува. Естествено, стига да е достатъчно лесно да се отърсиш. От идеите - обсебен съм предимно от творчески идеи и прищявки. И обикновенно ги махам, като ги реализирам. Примерно съм обсебен от идеята да направя филм по "Човекът във високия замък". Няма нищо лошо, че няма да стане веднага, а някой ден.... Съветите са като да дадеш пари на заем - даваш 100 кинта, а човека отсреща ти вика "О, мерси много пич, но ще взема само 30 от тях" и ти връща останалите. Ако съвета ми върши практическа работа цял, го ползвам цял, ако донякъде - ползвам го частично. Ако е просто гледна точка, която изобщо не го изпълнявам, но просто го пазя, като гледна точка, която може да ми потрябва за нещо. В смисъл - дори и да имам 1000 лева в джоба, винаги бих взел онези 100лв, защото може да потрябват. Понякога съвета е доста полезен, когато нямам практически опит в дадена сфера (примерно като ме учеха да шофирам). Но друг път инстинкта ми по даден проблем е 100% прав заради опита. Обикновенно съм прав за гадните неща, а и те са темата, заради която искам съвети. Инстинкта ми винаги върши работа, не помня кога за последно съм грешал за някое предчувствие. Но искам съвети, за потвърждение. Понякога и за обратно потвърждение. Някой да ми каже, че небето е синьо, за да съм сигурен, че е зелено. Нещо такова. Моето решение се определя, не от това, което хората, мисля за правилно или не, а от това, какво трябва да направя. И принципно си сверявам часовника понякога. Няма такова нещо като да се харесват/да не се харесват чуждите съвети. Ако не исках съвет, нямаше да помоля за него. Нали? Щом съм поискал чуждо мнение, значи ми трябва => го харесвам. Но друг е въпроса, доколко ще го изпълня. Понякога (както и по-горе описах) бих усетил, че човека е прав, но избирам да направя грешното нещо, защото така трябва. А понякога изобщо няма разлика кое е правилно и кое не е. Просто различни решения на даден проблем. И аз доста рядко бих избрал най-безболезненото решение, по-скоро бих ползвал системата "Crash And Burn" - огън и жупел върху всичко, за да се реши проблема качествено. По-горе всъщност признах, че дори търся правилното мнение, демек човека да е прав за ситуацията, но само за да знам, че това което правя е това, което трябва. В смисъл - колко хора, заслужават да се отнасям с респект към тях, и да правя правилните неща към тях? Казано накратко - да, ако е бил прав, ще му го призная, но дали ше му послушам съвета е въпрос на ситуация. Отбор. Това е правилната дума, донякъде. Обичам работата в екип, дори екип от неравнопоставени. Но това не значи, че ще си нямаме взаимноуважението. Приятелите ми знаят, че могат да разчитат на мен, доколкото съдбата ми позволява, както и аз на тях, доколкото техните съдби.... За мен приятелството е именно като да си в отбор, или дует, ако щеш с някого. Да знаеш, че ако човека ти има нужда, ще го покриеш по крилото за да ти подаде топката (проблема) и да отбележиш гола, вместо него (да му решиш проблема). Но друг е въпроса, какво ще направи той, ако ти си с топката и искаш да я споделиш с него и заедно да се справите. В този ред на мисли, не мисля, че у форума има някакви приятели, с малки изключения от 2-3, всички са ми познати, на които бих помогнал да вкарат гол, ако съм в настроение за футбол. И в същото време хора, които не биха искали да си подаваме, дори и да водя в резултата, а какво остава, ако губя и имам нужда от помощ (отборна игра) за да отбележа. Да, но истински влюбен, за определен период, който е последван от разлюбването. Това, да обичаш истински някого, който не те обича, в рамките на 5-6... 10-20 години не си струва. Не мога да обичам истински, някой, който не ме обича истински. Като при книгите е - не можеш да имаш само 1 корица... Нека да се разберем - песента, която работя с Ивайло от Гурелище е за моя нов албум, а техния нов, още дори не е започнат. Човека ми прати доста файлове, които да ползвам, вкл. вокали и акустична китара... а от скоро има и електр. китара, която също може да бъде включена. В този ред на мисли, като си направя песните, ще ги качвам по нета. Парчето с него е в демо-версия 2, която има и вокали. Но до края имам още много работа. Колкото до техния проект - нямам никаква информация, но съм чел доста интересни текстове по следващия проект. Може и да продуцирам нещо тяхно в скоро време, но още не се знае....
Бeтон написа:Нормалните хора сме малко.
Толкова са дълги,имам чувството,че чета за изпит по средновековна френска литература pi4 написа:Още един въпрос-Смяташ ли,че някой изчита целите ти отговори
Да.... Дано да съм по-интересен от френските книги. Мел Гибсън разбира се... Олбърн мисля, предполагам и Греъм не е зле... Доколкото ми е известно, Олбърн е зает със страничните си проекти и слуховете, че в края на годината ще има албум на Блър, леко почват да понамирисват. Както и да правят албума без Коксън, както гласи цитата: "In an interview with the NME, Albarn said that if Coxon wasn't to return to the band, he was not comfortable with reforming Blur. "Why don't I get another guitarist? Because there's none better than Coxon," was Albarn's reply.". Все пак се надявам скоро време - 2009 примерно да видим нещо тяхно. Както Дъ Върв се събраха отново... За Лондон предполагам... е проблема е, че следващия град в Европа, който ще ми се наложи да посетя е София, другата седмица.... Зависи от самия човек, който го ползва... Не мисля, че ритъма на едната песен пасва на другата. Не го бях чувал, странно ми звучи. Кошийн не пасват на Пласибо по никакъв критерии, може би по-подходяща музика би била на Фейтлес.... Да, и предполагам догодина пак.... нека им е зле, ама не защото "така им се пада на малчуганите", а защото младото поколение не учи старателно, и не осъзнава, че знанията от гимназията ше му трябват след време.... 
Всъщност аз ги чета!pi4 написа:Още един въпрос-Смяташ ли,че някой изчита целите ти отговори
А какво по-точно разбираш под младото "поколение" и защо смяташ, че не осъзнава потребността от знания?Kristo написа: ...а защото младото поколение не учи старателно, и не осъзнава, че знанията от гимназията ше му трябват след време.... [/b]
