Damn it. Толкова нещо изписах и се изтри.
Мисълта ми беше, че явно трябва да изгледам отново "Легенди за страстта". За пръв и последен път го гледах като част от една домашна по английски в 9-ти клас и бях бясна, задето ни карат да гледаме такива заглавия с/проповядващи повече от съмнителен морал. Значи, доколкото помня, ставаше дума за една курва, която се сгоди за най-големия брат, ожени се за средния и му изневеряваше с най-малкия, който замина нанякъде и я остави с баща си (т.е. свекъра й). Нищо, ама нищичко трогателно не видях - филмът ми се стори муден, скучен и труден за гледане, дори ако оставим настрана потреса ми от ставащото. И то, имайте предвид, че обожавам филми като "Горчива луна" и "Девет седмици и половина". Там поне си знаеш за червената точка и не караш хлапетии да му правят разбор.
Впрочем, като споменах "Девет седмици и половина" - снощи си гледах 2 сцени оттам. Е, "трогват" ме. Много ме "трогват" дори (и съвсем не говоря за прословутия стриптийз на Ким Бейсинджър). Но хайде, да не развращаваме излишно младежта. Може пък някой да не го е гледал.
Само не знам как не хванаха менингит накрая... 
А "Пианистът" наистина е клише до клишето. Обаче има един огромен плюс, който определено го спасява - и този плюс е Ейдриън Броуди, благодарение на когото се постига много запомняща се визия, която го отличава от останалите подобни филми. Също и Роман Полански, който се случва да е режисьор и на един от филмите, които споменах по-горе - "Горчива луна". Лудница, лудница беше...
