Търговецът на кристал
Допускаш ли съмнение в правилността на отговорите, до които си стигнал в живота си?
Разбира се! Иначе би било ирационално и арогантно. Съмненията ми са движещата сила зад развитието на мирогледа ми.
Защо ме пита за блога ми онзи път у Поли? Заради мейла, или ти се е случвало да се зачетеш?
Бях започнал да го чета преди години... И успях да се върна до Март 2008г. в етикетираните с "Невчесани мисли и среднощни будувания" публикации... Театъра - после... Неведнъж съм го заявявал: харесва ми да те чета.
Най-тежката физическа травма, която си причинявал някому?
Не се чувствам комфортно да го правя публично достояние. Насилието трябва да се избягва с всички средства.
Защо/как се реши да предложиш брак? Вярваше ли, че има възможност да получиш положителен отговор (явно да, но има много обстоятелства, за да се случи това).
Не предложих
брак, ами
годеж. Разликата е много съществена и още тогава го разбирах. Не разбирах обаче, че това (символично) обвързване не показва единствено моята отдаденост, ами и изисква насрещна такава. Това е етично неприемливо. Не съжалявам (някои уроци просто трябва да се научат по трудния начин), но много се съмнявам да повторя. Беше полу-отчаян ход, чиято подготовка, изпълнение и последствия се простряха в почти 9 месеца. После, защо не съм бил спонтанен...

И, поглеждайки към него момент от разстоянието на времето, не, не вярвах, че имаше реалистична вероятност да получа положителен отговор. Но го направих, въпреки това.
Как върви сесията?
Като древногръцки епос...
Ако не можеш да си с Нея, мислиш ли, че би съжалявал накрая (имам предвид... съвсем накрая)?
Не знам. Истина ти думам... Може пък, неБидейки с Нея, да съм с
Нея... Не смея да гадая. А и мисълта за това е малко обезспокоителна. Не съм сигурен, дали "съвсем накрая" бих се пречупил в съжаление. Иска ми се да вярвам, че не бих.
Какво ми е сбъркано?
Ти си всичко това, което ми харесва да бъдеш. Не бих се задоволил с нищо по-малко и с нищо повече. Точно ти. Точно каквато си, каквато те помня и каквато (надявам се) ще те познавам нататък. Съвършена с несъвършенствата си и съвсем обикновено необикновена. Всичко си ти е наред.
А на теб?
Аз съм пристрастен към информацията. (След последното мета-форумно събиране се оказва, че) Имам "лоша" репутация - все някъде съм сбъркал в нещо, или просто съм си такъв в действителност, явно... Липсват ми скрупули. Мързи ме. Много съм уморен. Говоря твърде много, а пиша даже повече. Емоционално капсулиран съм с полу-пропусклива мембрана

Стига толкова, че съвсем ще загубя фенклуба...
