Стихотворения на форумците ІІ

[Ангел]

Разходка (47)

Искрица. Пламъче. Пожар.
Поглед. Жест. Усмивка. Чар.
Сапфир. Корона. Замък. Крал.
Самота. Лико. Тръстика. Сал.

Точка. Две. Линия. Площ.
Звезда. Две. Венера. Нощ.
Пясък. Студ. Сила. Марс.
Дума. Ред. Строфа. Фарс.

Блясък. Капка. Сол. Сълза.
Треска. Смола. Кора. Бреза.
Клетка. Ток. Нерви. Лоб.
Обич.
______Идеал.
_____________Инсулт.
_____________________Гроб.

[Ангел]

Ще те обсебя.

Теб.
Горда, силна, смирена.

Ще те обсебя.

Теб.
Амазонка, фея, сирена.

Ще те обсебя.

Теб.
Постепенно, внезапно, докрай.

Ще те обсебя.

Теб.
Навсякъде - ад, битие и рай.

Ще те обсебя.

Теб.
Преди, сега и завинаги.

Ще те обсебя.

Теб.

Ще те обсебя.

PRIME_BBCODE_SPOILER_SHOW PRIME_BBCODE_SPOILER: Отбележка

Не е вдъхновено от/насочено към когото и да е (понеже ми обърнаха внимание, че би могло да се интерпретира така).

[Ангел]

Meh...

Искам да напиша нещо -
нещо, което да си струва.
Може ли да струва нещо грешно,
ако пък толкова съм го умувал?

Корективът ми е мижав жизнен опит,
адресатите - безкрайно незаинтересувани...
Даже критика не щат да сипят
за съждения неловко изрисувани.

Ненужни са апломби и хвалебствия -
не търся нищичко, освен промяна...
Но дали с написани във рима бедствия
не остава същото, но в нова премяна?

Има много думи в редовете,
но последните са някак празни...
Читатели, безсмислиците преборете,
пък смисълът дано не Ви подразни!

Бълвам така - като графоман със афазия -
скрити в песъчинки мисли (тривиално)
и си се надявам (патологична фантазия)
някой ден да ме разберете нормално.

[fak]

из архивите и по повод един покъртителен "Отечествен фронт", в който Тома Марков разказва пред Мартин Карбовски как веднъж месечно преживява своеобразен "menses", по време на който шмърка хероин.

Тома Марков
шмърка
хероин
веднъж месечно,
като е в мензис.

той е поет!
идват му
всякакви скимвания.
На поетите са им позволени такива ексцентричности!,
понеже... са
"божии птички".

Както и на музикантите!..,
..и на художниците!...
по всяко време!..

А аз спасих калинка
от топлината на електрическата крушка,
като я изхвърлих през прозореца.
(за да не се изпържи,
намалявайки диаметъра на летене
около
изкуственото стайно слънце.)

но тя се върна
и почна да се блъска разярено
в стените и в тавана
... и влезе в абажура,
... и се изпече...

Точно както се изпича
мозъкът на Тома Марков
всеки месец.
Докато е в мензис.

[iaa_law_nbu]

Няма никакво съмнение,
Че в теб настава облекчение,
Когато символа на Брюксел имитираш,
Или, иначе казано, уринираш.
Когато тъй се облекчаваш,
Получаваш свобода да шаваш
И да взимаш от живота удовлетворение
Без никакво вътрешно стеснение!