Повече от двама-трима са. Kristo има цял екип от PR-и, които се грижат за неговите мнения и форумния му образ.Nemalp написа:Btw, Кристо, направо ме изумяваш. Като някакъв форумен хроникьор си, който винаги има нещо да сподели, било то някой абсурдно екзистенциална мисъл, пълен бъзик или нещо сериозно. Все едно от рег-а ти пишат двама-трима човека ...
Журналистика ли да следвам, за да стана журналист?
Модератори: svetlio.varna, Pisobella, Boromir, sientelo
- Персей
- Пишете, о, братя
- Мнения: 239
- Регистриран на: 20 Яну 2013, 04:18
- Специалност: Магьосничество с елфически езици
- Пол: Мъж
- Курс: трети
- Местоположение: Hobbiton, the Shire, Middle-earth
Re: Журналистика ли да следвам, за да стана журналист?
Не притежаваме ний щит за пред смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.
За да живееш с радост, живей за радостта,
останалото тук е просто суета.
към беден и богат е безразлична тя.
За да живееш с радост, живей за радостта,
останалото тук е просто суета.
-
nina_demonic
- В началото бе словото
- Мнения: 2
- Регистриран на: 15 Апр 2013, 09:23
- Пол: Жена
- Курс: кандидат-студент
- Skype: nina.ilchewa1
Re: Запитване
Според мен Българска филология е чудесна специалност и не е задължително да следваш журналистика за да станеш журналистniccole написа:Като чуя Българска филология и си представям, как цял живот ще бъда учителка по български...
Всъщност, каква е реализацията след българска филология? Журналистиката ми звучи интересна специалност, ще ми бъде интересно да я уча, при това-задочно.
Re: Журналистика ли да следвам, за да стана журналист?
Здравейте, изчетох цялата тема, но никъде не видях какво друго можем да учим за журналист освен ФЖМК и Българска филология, между които спорихте.Мога ли да запиша някоя друга филология и журналистиката да я пиша като втора специалност или направо магистратура?Или по - точно коя друга филология ти дава нужната подготовка, култура и знания като за един журналист?
Малко объркано го написах, но дано сте ми разбрали въпроса.
Малко объркано го написах, но дано сте ми разбрали въпроса.
-
Надежден Случай
- Плиний Стари
- Мнения: 1374
- Регистриран на: 17 Мар 2013, 22:08
- Специалност: Най-мързеливата
- Пол: Мъж
- Местоположение: Wild Wild West
Re: Журналистика ли да следвам, за да стана журналист?
На теория можеш да учиш ядрена физика и после пак да станеш журналист...в областта на ядрената физика.
Пък и там не вярвам да искат история. 
Real friends will serve you long,
Sunshine or ain't.
Real friends won't do you wrong,
Real friends don't change.
Sunshine or ain't.
Real friends won't do you wrong,
Real friends don't change.
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Re: Журналистика ли да следвам, за да стана журналист?
Ама като влезе, после учат "История на ядрената физика" още първия семестър...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
Re: Журналистика ли да следвам, за да стана журналист?
Mисля, че специалности от ФЖМК не могат да бъдат записвани като втора специалност.Gerriie_ написа:Здравейте, изчетох цялата тема, но никъде не видях какво друго можем да учим за журналист освен ФЖМК и Българска филология, между които спорихте.Мога ли да запиша някоя друга филология и журналистиката да я пиша като втора специалност или направо магистратура?Или по - точно коя друга филология ти дава нужната подготовка, култура и знания като за един журналист?
Малко объркано го написах, но дано сте ми разбрали въпроса.
you have to keep
breaking your heart
until it opens
breaking your heart
until it opens
- phoebe
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3998
- Регистриран на: 04 Ное 2006, 15:17
- Специалност: арабистика
- Пол: Мъж
- Курс: завършил
- Skype: krassimir_yankov
- Местоположение: s-f
Re: Журналистика ли да следвам, за да стана журналист?
Доста неща са изписани тук, затова реших просто да споделя малко личен опит.
От две години пиша за две престижни български издания (чувам, че тук хората ги четат, за да се готвят за изпита по журналистика). Сега се възприемам все повече и повече като "журналист", макар че никога не съм и подозирал, че един ден от мен ще стане това.
Образователния ми бекграунд (ето ви един англицизъм, който не трябва да ползвате на изпита) е арабистика, като магистратурата отново е в тази насока. По време на следването се интересувах повече от обществено-политическите процеси в Близкия изток, от колкото от самия език. За мое щастие, когато си търсех поприще след завършването, попаднах на стаж на фона на Арабската пролет, която се превърна във войната в Либия, сетне и в Сирия и така нататък. Имаше нужда от човек, който знае защо се случва това, и този човек бях аз.
Оставяйки късмет ми настрана, започнах да се уча как да пиша (четейки първите ми текстове от тогава ме хваща леко срам), но целият този опит ме води до мисълта, че за да се научиш как да пишеш, не ти трябва образование - трябва ти практика. Писане, писане и още писане. Също и доста здрав гръб, който да издържа на критиката - случвало ми се е да пренаписвам текстове, над които съм бъхтял дни наред, или да си прочета текста след редакция - и да не си позная собствения почерк в него. Но след това се получава. Ето ви за пример едно от нещата, които пиша сега - http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... e_i_drugo/ . Смятам да се развивам в тази посока, като правя опити да пиша и на английски. (http://www.washingtontimes.com/news/201 ... #pagebreak)
Гледайки към колегите ми, тук има всякакви хора - да, завършили българска филология и журналистика, но и такива със съвсем други неща - европеистика, компютърни науки, международни отношения, финанси, икономика и т.н.
Няма да говоря за плюсовете и минусите на самата професия, защото това е изцяло отделна тема. Ако все пак някой иска да става журналист бих извел следните съвети:
1) Помислете сериозно в каква точно област искате да се развивате. Ако ви се пише за международни новини, профилирайте подготовката си към конкретните страни, за които искате да пишете. Една Балканистика или руска филология може да произведе много по-добър анализатор, от колкото един випусник на Журналистика, който се е наял с много теория, но тепърва трябва да чете историята и книгите за тези страни.
2) Ако ви се пише за България и случващото се тук политически/обществено/културно/социално и т.н., запишете нещо с колкото се може по-широк обхват - една българска филология, културология или нещо подобно ми звучи като добър избор.
3) Започнете със стажовете от колкото се може по-рано. Аз направих първите си стъпки едва в края на 4 курс. Ако бях почнал по-рано щях да съм още по-далече сега.
4) Бъдете готови за много критика към вас и написаното от вас. Бъдете готови да се чувствате зле. Бъдете готови да ви казват, че нищо не разбирате. Бъдете готови за безсънни нощи пред компютъра. Бъдете готови за творчески блокади, когато и дума не може да напишете. Бъдете готови за крайни срокове. Бъдете готови и за много алкохол. В тази професия се пие. Ама наистина.
В момента пиша тези редове докато всъщност карам неделно дежурство, което ми е поредното от два месеца насам. Да си знаете. И такива периоди ги има
Насреща съм за всякакви въпроси от бъдещите колеги
От две години пиша за две престижни български издания (чувам, че тук хората ги четат, за да се готвят за изпита по журналистика). Сега се възприемам все повече и повече като "журналист", макар че никога не съм и подозирал, че един ден от мен ще стане това.
Образователния ми бекграунд (ето ви един англицизъм, който не трябва да ползвате на изпита) е арабистика, като магистратурата отново е в тази насока. По време на следването се интересувах повече от обществено-политическите процеси в Близкия изток, от колкото от самия език. За мое щастие, когато си търсех поприще след завършването, попаднах на стаж на фона на Арабската пролет, която се превърна във войната в Либия, сетне и в Сирия и така нататък. Имаше нужда от човек, който знае защо се случва това, и този човек бях аз.
Оставяйки късмет ми настрана, започнах да се уча как да пиша (четейки първите ми текстове от тогава ме хваща леко срам), но целият този опит ме води до мисълта, че за да се научиш как да пишеш, не ти трябва образование - трябва ти практика. Писане, писане и още писане. Също и доста здрав гръб, който да издържа на критиката - случвало ми се е да пренаписвам текстове, над които съм бъхтял дни наред, или да си прочета текста след редакция - и да не си позная собствения почерк в него. Но след това се получава. Ето ви за пример едно от нещата, които пиша сега - http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... e_i_drugo/ . Смятам да се развивам в тази посока, като правя опити да пиша и на английски. (http://www.washingtontimes.com/news/201 ... #pagebreak)
Гледайки към колегите ми, тук има всякакви хора - да, завършили българска филология и журналистика, но и такива със съвсем други неща - европеистика, компютърни науки, международни отношения, финанси, икономика и т.н.
Няма да говоря за плюсовете и минусите на самата професия, защото това е изцяло отделна тема. Ако все пак някой иска да става журналист бих извел следните съвети:
1) Помислете сериозно в каква точно област искате да се развивате. Ако ви се пише за международни новини, профилирайте подготовката си към конкретните страни, за които искате да пишете. Една Балканистика или руска филология може да произведе много по-добър анализатор, от колкото един випусник на Журналистика, който се е наял с много теория, но тепърва трябва да чете историята и книгите за тези страни.
2) Ако ви се пише за България и случващото се тук политически/обществено/културно/социално и т.н., запишете нещо с колкото се може по-широк обхват - една българска филология, културология или нещо подобно ми звучи като добър избор.
3) Започнете със стажовете от колкото се може по-рано. Аз направих първите си стъпки едва в края на 4 курс. Ако бях почнал по-рано щях да съм още по-далече сега.
4) Бъдете готови за много критика към вас и написаното от вас. Бъдете готови да се чувствате зле. Бъдете готови да ви казват, че нищо не разбирате. Бъдете готови за безсънни нощи пред компютъра. Бъдете готови за творчески блокади, когато и дума не може да напишете. Бъдете готови за крайни срокове. Бъдете готови и за много алкохол. В тази професия се пие. Ама наистина.
В момента пиша тези редове докато всъщност карам неделно дежурство, което ми е поредното от два месеца насам. Да си знаете. И такива периоди ги има
Насреща съм за всякакви въпроси от бъдещите колеги
medicate, medicate
Re: Журналистика ли да следвам, за да стана журналист?
Не знам откъде да започна, прочетох поста ти с невероятен интерес и съвсем честно мога да кажа, че е един от най - стойностните, които съм чела до сега във форума!
Зареди ме страшно много с положителна енергия, от което съм сигурна, че не само аз имам нужда.
Като цяло съм съгласна с теб, човек каквото и да учи, ако му се отдава да пише, с практика ще се развие и ще успее. Но лично аз (може да звучи и смешно, понеже какво съм видяла все пак аз от живота на 18?) през последните няколко години имах живи примери, че ако нямаш някакви връзки в днешно време и то по - специално в нашата държава чисто и просто си изгубен.Познавам много хора, които са учили не 4, не 5, а много повече години и работят коренно различна професия от това, което им позволява дипломата.Мисля, че доста голяма доза играе, ако не връзките, то късметът... ето например да вземем теб, имал си късмета да те забележат от един доста престижен вестник и не казвам, че нямаш талант, а просто, че си извадил късмет точно тогава да търсят човек като теб.Дали са ти поле за изява и ти си показал какво можеш. Но мисълта ми е, че в днешно време доста хора се "набутват" ако мога така да го нарека на мястото на други, само защото знаят, че ще имат изгода и много често се случва тези "другите" да останат боси и гладни.И веднага бих дала отново пример... известна наша "моделка" стана водеща.Сигурна съм, че има толкова много хора, които са чакали за такава възможност, стояли са до късно вечер, за да редактират, пили са безброй кафета и прочие, но разбира се, с хубави крака момичето влезе и в графата "журналист".
Доста се отклоних от темата, но тези дни, точно това ми се върти из главата, а като сме почнали да споделяме какво мислим, по - добре да е до край.
За мен да си журналист, значи да се интересуваш от страшно много неща, да обичаш да разбираш все повече новости не само за една сфера, а по принцип като цяло за живота,за случващото се в него, за хората.Мисля, че това е изкуството да взимаш от живота всичко, което той ти поднася и да умееш да го споделяш с други хора (разбира се, като пишеш)и точно заради това изпитвам до някаква степен страх какво точно да уча, защото ако попаднеш в среда близка до твоята, с хора близки до твоето мислене и цели, много по - лесно ще се реализираш.А ако се отдалечиш никога не се знае какво ще стане и накъде ще те отвее животът...
Като цяло съм съгласна с теб, човек каквото и да учи, ако му се отдава да пише, с практика ще се развие и ще успее. Но лично аз (може да звучи и смешно, понеже какво съм видяла все пак аз от живота на 18?) през последните няколко години имах живи примери, че ако нямаш някакви връзки в днешно време и то по - специално в нашата държава чисто и просто си изгубен.Познавам много хора, които са учили не 4, не 5, а много повече години и работят коренно различна професия от това, което им позволява дипломата.Мисля, че доста голяма доза играе, ако не връзките, то късметът... ето например да вземем теб, имал си късмета да те забележат от един доста престижен вестник и не казвам, че нямаш талант, а просто, че си извадил късмет точно тогава да търсят човек като теб.Дали са ти поле за изява и ти си показал какво можеш. Но мисълта ми е, че в днешно време доста хора се "набутват" ако мога така да го нарека на мястото на други, само защото знаят, че ще имат изгода и много често се случва тези "другите" да останат боси и гладни.И веднага бих дала отново пример... известна наша "моделка" стана водеща.Сигурна съм, че има толкова много хора, които са чакали за такава възможност, стояли са до късно вечер, за да редактират, пили са безброй кафета и прочие, но разбира се, с хубави крака момичето влезе и в графата "журналист".
Доста се отклоних от темата, но тези дни, точно това ми се върти из главата, а като сме почнали да споделяме какво мислим, по - добре да е до край.
За мен да си журналист, значи да се интересуваш от страшно много неща, да обичаш да разбираш все повече новости не само за една сфера, а по принцип като цяло за живота,за случващото се в него, за хората.Мисля, че това е изкуството да взимаш от живота всичко, което той ти поднася и да умееш да го споделяш с други хора (разбира се, като пишеш)и точно заради това изпитвам до някаква степен страх какво точно да уча, защото ако попаднеш в среда близка до твоята, с хора близки до твоето мислене и цели, много по - лесно ще се реализираш.А ако се отдалечиш никога не се знае какво ще стане и накъде ще те отвее животът...
- phoebe
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3998
- Регистриран на: 04 Ное 2006, 15:17
- Специалност: арабистика
- Пол: Мъж
- Курс: завършил
- Skype: krassimir_yankov
- Местоположение: s-f
Re: Журналистика ли да следвам, за да стана журналист?
У нас го наричат връзки, дори и с цветистата дума "шуробаджанащина", а на запад просто - networking.
Да, признавам, че аз съм имал късмет, защото никого не познавах и наистина просто пратих CV в обява по интернет.
Обаче също така не смятам, че да влезеш някъде "с връзки" е нещо изцяло негативно. Нека ги разграничим на два типа - роднински и социални. Ако тате/мама/стринка те уредят на някаква позиция, за сметка на някой друг, по-кадърен от теб, който е бил в пряка конкуренция - тогава това е лошо. За кадърния има поне една добра новина - ако мястото, което е бленувал, се държи по този начин със служителите си, значи неговите умения нямат място там и няма и да бъдат оценени подобаващо, ако изобщо попадне. Та по-добре, че не е "влязъл".
Съществуват обаче и "социалните" връзки. Което ме навежда на втората ми мисъл за намиране на работа/стаж - ходете по семинари, конференции, публични лекции, дни на отворените врати. Предварително проучете хората, с които искате да си говорите. Направете го. Опитайте се да се запознаете с тях, но без да се натрапвате. След това follow up - по някакъв начин с имейл, обаждане или нещо подобно. Нека ви запомнят.
Всичко това освен, че е полезно в професионален (и личен понякога) план, е и много важно за самия журналист. Аз вярвам, че човек в тази професия трябва да поддържа възможно най-широка мрежа от контакти, да се интересува от всичко, да може да свързва точките. За повечето неща, които пиша, се допитвам до експерти в областта - просто защото не мога да разбирам в детайли характеристиките на противоракетната отбрана на Турция например или какви са отношенията вътре в руската опозиция. Ако те ме познават, ще ми вдигнат телефона и ще могат в 2-3 изречения да ми дадат есенцията на онова, което търся - вместо да прекарам часове или дни в четене, от което в крайна сметка може да си направя грешни изводи. Та освен многото писане, това ми е и другият съвет - контакти, контакти, контакти - говорете си с колкото се може повече хора, дръжте се естествено (много важно е да не правите пози) и поддържайте съществуващите си връзки, за да не ви забравят.
Да, признавам, че аз съм имал късмет, защото никого не познавах и наистина просто пратих CV в обява по интернет.
Обаче също така не смятам, че да влезеш някъде "с връзки" е нещо изцяло негативно. Нека ги разграничим на два типа - роднински и социални. Ако тате/мама/стринка те уредят на някаква позиция, за сметка на някой друг, по-кадърен от теб, който е бил в пряка конкуренция - тогава това е лошо. За кадърния има поне една добра новина - ако мястото, което е бленувал, се държи по този начин със служителите си, значи неговите умения нямат място там и няма и да бъдат оценени подобаващо, ако изобщо попадне. Та по-добре, че не е "влязъл".
Съществуват обаче и "социалните" връзки. Което ме навежда на втората ми мисъл за намиране на работа/стаж - ходете по семинари, конференции, публични лекции, дни на отворените врати. Предварително проучете хората, с които искате да си говорите. Направете го. Опитайте се да се запознаете с тях, но без да се натрапвате. След това follow up - по някакъв начин с имейл, обаждане или нещо подобно. Нека ви запомнят.
Всичко това освен, че е полезно в професионален (и личен понякога) план, е и много важно за самия журналист. Аз вярвам, че човек в тази професия трябва да поддържа възможно най-широка мрежа от контакти, да се интересува от всичко, да може да свързва точките. За повечето неща, които пиша, се допитвам до експерти в областта - просто защото не мога да разбирам в детайли характеристиките на противоракетната отбрана на Турция например или какви са отношенията вътре в руската опозиция. Ако те ме познават, ще ми вдигнат телефона и ще могат в 2-3 изречения да ми дадат есенцията на онова, което търся - вместо да прекарам часове или дни в четене, от което в крайна сметка може да си направя грешни изводи. Та освен многото писане, това ми е и другият съвет - контакти, контакти, контакти - говорете си с колкото се може повече хора, дръжте се естествено (много важно е да не правите пози) и поддържайте съществуващите си връзки, за да не ви забравят.
medicate, medicate
Re: Журналистика ли да следвам, за да стана журналист?
phoebe написа: контакти, контакти, контакти - говорете си с колкото се може повече хора, дръжте се естествено (много важно е да не правите пози) и поддържайте съществуващите си връзки, за да не ви забравят.
Първата стъпка към това, да се превърнеш в журналист, напълно съм съгласна с теб и се местя на ЛС
- Geri.A
- Форумозавър Рекс
- Мнения: 700
- Регистриран на: 18 Мар 2012, 15:04
- Специалност: ВО
- Пол: Жена
- Курс: първи
- Адрес в галерията на СУ: -
- Skype: -
Re: Журналистика ли да следвам, за да стана журналист?
phoebe написа:У нас го наричат връзки, дори и с цветистата дума "шуробаджанащина", а на запад просто - networking.
Напълно нормално е ако мама и тате познават Х да се опитат да те набутат при него... и не виждам нищо нередно или неестествено в това. Не говоря от личен опит, просто разсъждавам. Такава битка е, докато си намериш хубава работа => като искаш някаква позиция, ще използвяш всички връзки, които имаш, а няма да разчиташ само на собствените си "умения и компетенции"... И ако си кадърен, ще се задържиш на работата, ако не си, ще те изритат веднага, щом дойде някой, който е.
Друг е въпросът, че много често се случва някой да е на определена позиция, само защото е "връзкар" и за нищо не става. Това обаче го има навсякъде, не само у нас.
Както и да е, исках да се включа само в подкрепа на коментара Фийби с някои добавки
Когато тя беше склонна, той не искаше. Когато той пък искаше, тя се дърпаше. А когато и двамата искаха, се спусна завесата!