Напоследък съм забелязал един конфликт, който уж считах за решен - чуството за хумор срещу чувството за национален идентитет (it's a thing!) - като мерило за националното ни тесногръдие.
Много хора в България има чувство за хумор - факт.
Много повече обаче имат смахнато чувство за патриотизъм - факт.
Тези два факта се сблъскват, когато си направиш бъзик с "нещо мило и родно", например химна... знамето... или Цар Симеон Първи... или Мадарския конник... (има доста вицове за Хан Аспарух, учудващо за мен)
За мен не би трябвало да има объркване на степените, кое е на първо място - винаги шегите, хумора, сатирата, бъзиците, гаврите, иронията, сарказма и пародията са най-горе на пирамидата с ценности. Национални и исторически неща и личности заслужават уважение, но не и забрана да си правиш горе-изброените неща с тях. Напротив - това показва широка скроеност и отказ да робуваш на псевдопатриотизма, който е характерен за нациите с лошо самочувствие и комплекси. Стигането до там да отричаме това изконно право на шеги, значи има нещо сбъркано с народа ни. В мисленето ни. В манталитета ни. Мога да дам десетки примери за нации, които сами си гаврят герои и велики личности от историята си, национални символи и т.н. Най-лесния пример е да си намерите комикс за Астерикс. Другият вариант е Саут Парк.
Аз съм против ограниченията и табутата в сферата на шегите. Сега обещаната анкета...
