Гледах "Дон Карлос", копродукция на оперите в Хелсинки и Прага, премиерата беше на 28 март, така че въпросното представление бешеееееее... четвърто поред, струва ми се. Да отбележа, че тук не карат на стаджоне принципа, наложен от Карталов в последните години, а като мине премиерата, заглавието си влиза в регулярния репертоар и се играе по 2-3 пъти всеки месец, а не 5 пъти едно след друго и после - от дъжд на вятър.
Залата обаче беше пълна на не повече от 70%, което доста ме учуди, но пък е факт, че билетите наистина са скъпи.
Оркестърът заглушаваше солистите в първата част - и, като се замисля, по-добре, че беше така. Наистина беше много силен обаче - форте/фортисимо и това е. А въпросните солисти пяха лошо (с едно изключение) чак до антракта: това Еболи, Елизабета, Карлос, Филип... не, че беше нещо фатално, но в операта в СтЗ съм чувала по-добри изпълнения. Любопитното е, че след антракта всички до един се разпяха и нататък мога да кажа, че особено двете дами в състава си пяха на световно ниво. Прекрасни гласове. Карлос така и не го харесах - фъфлеше досущ Косьо Андреев: "ла форефта ди Фонтеневльооооо" (съвсем не се шегувам), което такова мамата на иначе богатия му глас.
За Родриго специално подхващам нов абзац, защото това момче определено ще го следя. Съвсем млад, предположих, че е моя възраст и не сбърках с много - оказа се 1 година по-голям от мен. Като го погледнеш, не е типичният баритон - един такъв дребничък (не точно нисък, ама толкова хилав, че аха-аха и ще се скърши) и като че ли не се чувстваше много комфортно на сцената в моментите, в които явно нямаше поставени конкретни задачи от режисьора: все едно не знаеше какво да прави. Но пък има наистина хубав глас и - доста категорично - най-добрата и ясна дикция, която съм чувала досега (поне в изпълнение наживо). Наистина можеше да си разпишеш целия му текст, докато го слушаш, напълни ми душата. Колкото до сценичното му присъствие - хем пламенен, хем объркан на моменти: добре му се получи, ако и да беше по-скоро без да иска. Да, определено и категорично ще го следя (Иржи Брюклер се казва, не можах да намеря записи в Ютюб, но наистина има хубав глас).
Постановката бешеееееее... уф, твърде еклектична. Еболи приличаше на Кармен, Родриго - на Робин Худ, Елизабета - на русалка, женският хор бяха докарани като излезли от "Кармен" в първата си сцена, но пък със слънчеви очила, а на ауто да фе-то бяха облечени в подобия на коктейлни рокли. Пратениците от Фландрия - ах, как търсих снимки да ти покажа!!! - бяха някакви пънк-рокери, облечени в кожени дрехи с ужасно много вериги и прочее железария по тях, всички бяха руси и с безумни прически: с огромен обем, сресани нагоре, абе... трудно е за описване, а като го видиш, и те стяга сърцето. В костюма на Карлос пък бяха търсили някаква историческа коректност (поне относителна) и резултатът бе манджа с грозде.
На същия декор можеха да играят спокойно и "Трубадур", да речем, а сигурно и разни други заглавия. След антракта обаче бяха създали една доста апокалиптична картина, като се бяха оттървали от всички реалистични елементи от началото, което вече много ми хареса. По стълбите бяха наслагали някакви луминисцентни тръби, светещи в различни цветове, с които просто съсипаха картината, защото бяха много изкуствени, много натрапчиви и изобщо не играеха добре.
Гласът от небето го бяха персонифицирали (ужас, каква глупост бях написала преди малко) - една кака в бяло с дъъъълга бяла коса, която се появяваше в моментите на страдание и т.н.т. Само дето пропуснаха да я пуснат на сцената при смъртта на Родриго, което е абсолютно непростимо.
Накрая изобщо не стана ясно какво се случва с Карлос, претупаха финала изключително бързо.
И това са само част от нещата, които ми направиха впечатление.
http://www.narodni-divadlo.cz/en/show/5 ... 4-05-19-00 - като скролнеш надолу, има галерия с 11-12 снимки, та ще видиш част от нещата. Но мрачната атмосфера я бяха докарали, че даже беше бая готическа, наистина. Черепите ми харесаха (да не повярва човек), но и те играеха по-добре след антракта, че преди това хич не се връзваха с доста реалистичните дървета и т.н.т. по сцената.
Белокосата не се е появила в оня момент, тъй като не е имало страдание, а "щастие в сърцето" - "Io ..., ma lieto in core, ...". 
Into the endless we ride... 
