| Прочетете правилата на раздел КСК |
Какво представлява изпитът?
Тема, развива се в рамките на 4 часа.
Кои теми включва изпитът?
Линк към програмата за изпита (конспект)
От къде да се готвим за изпита?
Задължително си вземете това помагало. Учебниците от училище са крайно недостатъчни за изпита от гледна точка на фактологията, така че си набавете по-сериозна литература или теми. Можете да ползвате и някои безплатни ресурси в интернет като помагалото на доц. Петко Петков.
Още за самия изпит можете да прочетете тук: http://kandidatstvane-su.hit.bg/Istoria.html
Kaкви теми са се падали минали години?
Има специална тема посветена на този въпрос, която постоянно се актуализира от екипа на форума.
Как се структурира темата на изпита?
На изпита се теглят два варианта, всеки студент избира по кой от двата да пише.
Каква трябва да бъде структурата на темата:
1. Увод – първата част на темата по история е добре да бъде в обем около една страница. Не е задължително уводът да се състои само от един абзац. Обикновено историографията (имената на историците, работили по даденя въпрос) се представя в обособен абзац в края на увода. Историографията е задължителен компонент за темата по история. Единствено в СУ тя не се изисква и не дори и да я напишете, това няма да ви донесе дивиденти. Има различни варианти какво точно да съдържа уводната част на темата. Най-общо уводът трябва да представялва обобщено представляне на изводите от събитията от предходния исторически период и как те са повлияли на периода, за който ще се пише на изпита. Така ако темата, за която ще се пише, е за управлението на цар Петър и за падането на България под византийска власт, неизменно в увода ще присъства кратък анализа на резултатите (положителните и отрицателните) от управлението на цар Симеон от предходната тема. Обикновено заключението на предходната тема в хронологичен ред може да послужи за увод на следващата и ако на изпит се случи да забравите какво точно съдържа увода на темата, която се е паднала, винаги можете да използвате заключението (изводите) на предходната тема.
2. Изложение – това е същинската част от темата. Представяне на хронологично подреденото изложение на дати, събития, личности, на базата на които в края на темата ще бъде направено заключение за положителните и отрицателните страни на този исторически период. Максимално подробното изложение е в плюс, особено за СУ. Необходимо е и в самото изложение да се правят частични анализи на резултата от определени събития, например последиците от дадена битка. Например, в темата за управлението на Крум след изложението, посветено на битката при Върбишкия проход (811), следва да се направи оценка на резултатите, които се постигат чрез нея за българската държава. И резултатите не са просто, че ромеите били разбити и не успели да завладеят България. Битката при Върбишкия проход нанася невиждан удар по мощта на Византийската империя, избита е по-голямата част от ромейската армия, в битката умира един император, а наследникът му е смъртоносно ранен. Най-важният резултат от битката е, че Византия се отказва от намерението си да ликвидира българската държава, оценявайки го като невъзможно. Цели сто години ще бъдат нужни на Византия да се съвземе от този погром. През следващия век няма нито един сериозен поход на византийците срещу България с цел нейното завладяване, наблюдават са само малки сражения и краткотрайни военни конфликти. От този период са и най-продължителните мирни договори между България и Византия – първо Омуртаг, после и Борис I сключват траен мир с империята. Следващата голяма битка между България и Византия е повече от век след погрома при Върбишкия проход – на 20 август 917 г. при река Ахелой. Интересен е въпросът в какво глаголно време трябва да се пише темата? Сегашно историческо или минало? Още повече, че в различните учебници за 11. клас се среща употребата на две различни времена за един и същи исторически период. По принцип е по-правилно и по-естетически издържано да се употребява сегашно историческо време. Използването на минало време обаче също е допустимо, още повече, че по-голямата част от разработките по история са именно в минало време. Можете да използвате кое да е от двете времена – това няма да повлияе на оценката ви в никой ВУЗ. Важното е да се използва само едно глаголно време – или само сегашно историческо, или само минало. Смесването на двете времена е груба стилистична грешка и може да доведе до намаляне на оценката. Напоследък се забелязва възприемането от все повече автори на тенденцията темите от създаването на българската държава до руско-турската освободителна война да се пишат в минало време, а темите от следосовобожденския период да се представят в сегашно историческо време. Въпросът с обема на темата по история стои отворен. В общи линии, на кандидатстудентския изпит се пишат теми от по 6-7 страници, от 12-15 страници, от 20 страници, а някои рекордьори успяват с доста усилия и бърза ръка да изпишат и 30 страници. Последният вариант не е препоръчителен, тъй като няма да имате достатъчно време за обмисляне на въпроса и за проверка на работата си в края, а оценката не се влияе по никакъв начин от обема на работата. Проверяващите от СУ почти на всеки изпит натъртват, че има работи от по 20-25 страници с четворки и работи от по 8-10 страници, оценени в шестици. Обемът зависи в голяма степен и от почерка на кандидатите. Все пак има един минимален праг, под който не бива да се пада - 6 страници.
3. Заключение/Обобщение – това е последната част от кандидатстудентската тема, препоръчително е обемът й да бъде равен на обема на увода. Тук се правят изводите от темата, обобщение на положителните и отрицателните страни на историческия период. Примерно в темата за Симеон, заключеният ще съдържа положителните резултати от управлението му: териториално разширение, политическа хегемония, културен разцвет, в резултат от успешната му външна политика, неговият син – Петър получава така жадуваната от баща му императорска титла и патриаршески сан за българския църковен предстоятел; но също така и отрицателните – стопанско и военно изтощение на страната, множество външни врагове, повишено социално напрежение, които довели след неговата смърт до постепенния упадък на българската държава. Задължителен компонент в темата по история са историческите извори. Понятията историография и исторически извори често биват бъркани от кандидат-студентите. Историческите извори са паметници, летописи, хроники, от които получаваме сведения за историческото минало. Историографията са съвременните историци, които са изучавали даден исторически период. Така например хрониките на Регинон, съчиненията на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, сведенията от Анонимния ватикански разказ са историчеки извори, докато трудовете и сборниците на В. Златарски, П. Мутафчиев, Иван Дуйчев са част от българската историография. Най-важното делене на историческите извори е в зависимост от това, къде са създадени. Те биват домашни и чужди. Домашните са Борилов синодик, надписите около Мадарския конник, съчиненията на Йоан Екзарх, Битолският надпис. Чужди исторически извори са съчиненията на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, хрониките на Скилица, лексикона „Свидас”, Анонимен ватикански разказ и т.н. Историческите извори могат да бъдат изброени в началото на темата в последния абзац от увода, но задължително се споменават в изложението към съответното събитие. Например, в частта от изложението, посветена на битката при Върбишкия проход, трябва да бъдат споменати историческите извори, от които черпим сведения за разигралите се събития. За тази цел може да се използва шаблонът „Подробности около събитията, разиграли се на 25 юли получаваме от....” или „За похода на Никифор I Геник в България черпим сведения от различни чужди извор, като....”. Изворите са задължителен компонент за всички теми от средновековието. За темите от възрожденския и следосвобожденския период от развитието на България исторически извори не се споменават.
Специални благодарности към Pisobella за оформлението на темата.
и на _sonrisa_ за постоянното й присъствие в целия раздел Често задавани въпроси:
1. Къде се пишат изворите - в увода или в изложението?
2. Кои са основните исторически извори?
ВАЖНО!!!
ТЕМАТА ОТ 2012 ГОДИНА
http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 71&t=20715ТЕМАТА ОТ 2011 ГОДИНА
http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 58&t=18428КАНДИДАТИ ЗА ПРАВО ОТ 2010 ГОДИНА
http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 0%B8%D1%8F- |Писането на кирилица е задължително!!! | Прочетете правилата на раздел КСК | Имаш въпрос, чийто отговор не намираш в темата?|
