Изплувам от дълбините на форумното небитие, защото ми трябва студентско мнение...
Съобщение до модовете, админите и пр.: Да, уважаеми, знам как се използва търсачката на форума! Използвах я и видях, че има подобна (НЕ идентична) на моята тема; прочетох я внимателно, което ми беше от полза, НО последното мнение в нея е с дата 10.02.2009 г. Нормално е да предположа, че изказалите се в нея хора са успели да завършат (поне семестриално) за 4 (четири) години, а на мен ми трябват по-актуални мнения. Освен това не ми хареса как е формулирана старата тема.
Отдавна исках да пусна такава тема, но все си казвах: "абе, какво ще занимавам хората с глупости". Наскоро обаче, пак бях въвлечен в разговор на тема СУ vs. НБУ и като взеха да ми обясняват, там, в НБУ, какви интерактивни модели на преподаване имали, как преподавателят си говори лично с всеки студент по време на лекция, пък, видите ли, ние в СУ, колко са ни закостенели методите, как всичко е по инерция от соца и пр., и пр. дивотии, все в тоя дух. Та реших да се допитам до вас, досежно мнението ви за методите на преподаване в нашия Университет. Искам да ви помоля да споделите, какви методи на преподаване одобрявате и какви не (питам основно за лекции, не за упражнения)? Какво предпочитате: преподавателят да диктува, да чете през цялото време, да чете само основната фактология, а през останалото време да говори или по време на цялата лекция да говори, без изобщо да чете? Това са само някакви насочващи въпроси. Давайте всякакви мнения. Пишете за всичко, за което се сетите. Споделете и опит (без да споменаваме имена на преподаватели).
P.S. Абе, две години и половина не съм писал в този форум и сега забелязвам някои стари юзъри, които вече са сериозни кандидати за наследници на форумния ми прякор...
по темата), има упражнения, където трябва да се работи с публикувани извори и да се чете литература. Полезни са по различен начин. Второто повече те учи на изследователската страна, а първото на анализ и осмисляне, но всичко си зависи от преподавателя. Невъзможно е на лекции пред курс от 100 човека да се прави нещо друго. Съществуват и т.нар. спецкурсове, където двете форми са слети и за мен те бяха най-добри. Топ-специалисти ти показват как се работи по техните теми, как се търсят извори, как се прави библиография, за историографски проблеми и т.н. Според мен точно тази форма трябва да се засили.
Into the endless we ride... 
Ясно е, че това не се отнася за всички студенти, но все пак има много, които не могат/не искат да работят с чуждестранни източници, а за някои дисциплини това е направо гибелно. 
смятам, че когато се работи с по-малка аудитория (аз не знам дали в друга страна по света се правят масовки като в 65-та и 272) е редно, накрая на всяка лекция, да се оставя време за въпроси. Лошото е, когато никой не иска да зададе въпрос... доста конфузна ситуация се получава тогава... 
). 
(на практикумите дължа 95% от реалните си знания по физика...)
