Бихте ли се борили за...

[Търговецът на кристал]

Именно. Ама не знам аз ли на китайски пиша, вие ли йероглифи виждате...
Ако връзката ти не те устройва, не ти носи радост, тормози те и прочее - естествено е да си хванеш пътя. Всеки е свободен да търси щастието си (като в идеалния случай не наранява околните по пътя си).
Но - и тук не говоря конкретно за Клиникъл_Дед, но просто нейната история повлече крак - ако връзката ти е окей, за чий хикс ти е да гониш дивото, щото ти се е усмихнало загадъчно? И мислиш ли, че на въпросното диво не му миришат краката?

Най-естественото нещо е някой ден да срещнете човек, който ви изглежда по-... от половинката ви в дадено отношение. Дали ще е по-красив, по-харизматичен, по-атлетичен, по-сръчен, по-умен, по-богат, по-талантлив, по-привлекателен, по-интересен - изненада, такива хора има. Въпросът е дали всеки път, когато срещате такъв човек, сте готови да заложите работеща връзка, градена с време, емоции и усилия, за да си пробвате късмета с тоя, дето уж е по-... И какво правите, когато се появи следващият по-... И по-следващият.

[Jamesmagno]

Въпросът е дали всеки път, когато срещате такъв човек, сте готови да заложите работеща връзка

Не.

За справка.

Освен това, ако е работеща тая връзка, защо изобщо да ми хрумне да търся това "диво", от което толкова ви е страх? А и дивото е диво, само когато има и питомно, иначе е познато и се стремим към него. Обаче ако има нещо сигурно, всичко извън него е смъртна опасност. Като нямам пари, Гаврош ми е приятел. Като имам, е долна отрепка. Малко шизо, мен ако питаш.

Или става, или не. Ако не става, пробваш да го накараш да стане. Ако си се напробвал достатъчно и пак не става, по живо по здраво. А не да се мъча да се накарам да заобичам пача, 'щото само т'ва има готвено вкъщи. Харесваш си ресторант и действаш. Ако там всичко е по-гадно от пачата, връщаш се и пробваш да я ядеш пак. Може тогава да се получи, може и да не се. Това не означава, че не трябва да пробваш.

Малко насила вкарано в контекста: "It is a risk to love. But what if it doesn't work out? Ah, but what if it does.” (Peter McWilliams)

[Търговецът на кристал]

Бе не знам, ама много се надявам пачата, дето я оставяте вкъщи, за да ходите по ресторанти с идеята да се върнете пак при нея, ако не ви е вкусно, да има достатъчно акъл в главата и да ви подреди куфарите пред вратата/изхвърли дрехите ви през прозореца/смени бравите или просто ви тегли една и си продължи живота без вас. И без да се обръща назад.
Иво, това, което пишеш, е долно - не знам сериозно ли го мислиш или се опитваш просто да провокираш, но не е и мой проблем. А е долно, защото и пачата има чувства - като си тръгнал по курви, пардон... по ресторанти, поне имай доблестта да си признаеш, че пачата не я обичаш и толкова. А не после да се прибираш при нея и... оф, гнусно ми е само като си го представя.
И не знам накъде е изток тука (бая мислене трябва да му ударя, за да го сметна), ама трябва много да се кръстя и да се моля мъжът ми или да си обича пачата, или да има мъжеството да си каже, ако му се ходи по... така де, ресторанти.

[fak]

[invisible]

..

имай предвид, че ако пачата има брат или от ония най добри приятели /дето рядко се срещат но мн сме чували за тях/
има вероятност да се случи така че доста време да не стъпиш в ресторант

[FloWersOfEviL]

Тфа е.. най-метафоричната тема евър!

[Angel_N]

Пф Имам лош опит с "борбата" в по-ранните си етапи. На някои момичета самочувствието им пада сериозно докато са в по-продължителна връзка и обичат да държат по няколко жабока в близост, с които да се заиграват - кога сериозно, кога невинно...
Като се замисля какви неща съм правил и докъде съм падал само и само да запазя връзката; сега гледам на тях като най-полезните самоунижения, които съм извършвал, защото след като свърши всичко получих голямо прозрение и ценен опит, на който се опирам днес. Единственото нещо, за което съжалявам, е че в следствие на предишните драми, в които ме вкараха, се породи силното нежелание да влизам пак в подобни и станах доста мнителен и ревнив...
Приятелката ми веднъж повдигна тази тема за "борбата" и ме попита дали бих се борил за нея ако се появи някой друг, който да я сваля... То ставаше дума и за бъдещото й пътуване по Еразъм... Та казах й, че въобще не е познала и ако има намерение да се занимава с такива неща и да ме вкарва в някакви драми да си гледа работата, взимам си шапката и have a nice life. егати егоизъма - предвид нещата, които съм направил и правя за нея, просто ей така да вляза в някоя дълбока драма, от която само ще загубя самоуважението си за сметка на нейното самочувствие... Аре не. Ако не съм я спечелил с най-доброто, което имам в себе си и съм й го дал на сребърен поднос, то тогава да хваща пътя и да не ми губи времето.

[clinical_dead]

Ресторанти..
Исках да ви дам действителен пример и успях. Съдете ме щом трябва. Не се сърдя, не се гордея с това.

[Плазмодий]

Въпросът е дали всеки път, когато срещате такъв човек, сте готови да заложите работеща връзка

Не.

За справка.


Или става, или не. Ако не става, пробваш да го накараш да стане. Ако си се напробвал достатъчно и пак не става, по живо по здраво. А не да се мъча да се накарам да заобичам пача, 'щото само т'ва има готвено вкъщи. Харесваш си ресторант и действаш. Ако там всичко е по-гадно от пачата, връщаш се и пробваш да я ядеш пак. Може тогава да се получи, може и да не се. Това не означава, че не трябва да пробваш.

Има разлика в това да разгледаш менюто в ресторанта и да пробваш нещо от манджите...Така казано, ти си за изневерите, но само докато имаш нещо сигурно под ръка. Пък чак когато набараш нещо сочно, крехко и обещаващо, изхвърляш старата гнявена пържола

Гадна е тая история с борбата, Ангел Н много добре е обобщил моето мнение по въпроса. Но от друга страна не бива да се изключва възможността двама човека да се харесат след н-брой години съществуване без взаимен интерес или интерес изобщо. Хората се променят. Това че в един фиксиран момент от живота и на двама ви не ви се получава, не значи, че и след няколко години чувствата ви един към друг ще са същите. Точно и поради същата причина една двойка, макар и безумно влюбена в началото, може да се раздели по грозен и мъчителен начин. Убеждението, че "щом ме не ще сега, няма да ме пожелае никога", носи само драми и безнадежност и възможност да изпуснеш влака на живота си в едно необозримо бъдеще.

[Kristo]

А общо правило е, че на ресторант винаги е по-вкусно отколкото вкъщи.

Просто човешката природа е такава, че винаги неизвестното е по-интересно. А и винаги чуждото е по-сладко. И винаги по-натруфеното и показното е по-примамливо.

В обратната ситуация, ако жената може да избира да иде на ресторант да си куса от специалитета на готвача, вместо да яде жалкия буламач на мъжлето вкъщи, тя какво би избрала? Женската психика е такава, че тя винаги трябва да бъде глезена и гледана, ако не получи това което иска от калпавия готвач вкъщи, естествено че ще кисне по ресторанти, закусвални, ст. столове и гостилници. Даже ще ги изрежда, ако е много гладна.

Дет се вика "Келнер, сложи всичко от менюто в 1 кофа и ми го дай за вкъщи" - и после БАМ! - не може да ходи правилно туй леке. Само защото вкъщи и се слага на гурме, а навън е швеска маса.

Но как да се "борим" за клиент, който е лаком и иска постоянно храна? Разбирам, всеки да е опитен готвач и вкъщи да върти жените като пилета на грил, но... Всяка жена ще иска да се избивате и унижавате за нея, това е факт и е хубаво да го приемем още в тази тема, за да нямаме проблеми в другите раздели. Но въпросът е, каква долна глупост или каква натруфена гозба ще забъркате за да стане на вашето... И накрая помнете - за всеки ресторант си има пътници...

[dismisstorka]

Кристо, последното ти мнение е най-голямата глупост, която си писал.

Успех ви в изграждането на дългосрочна връзка на всички, които си мислите, че винаги зад ъгъла се крие нещо по-добро.

[Kristo]

Кристо, последното ти мнение е най-голямата глупост, която си писал.

Ето това е пример за моята теза - винаги една жена ще знае, че "някой е написал по-як пост от вашия и ще се зачуди дали не е по-добре с него..."

[fak]

е, дългосрочни връзки.. те са на по 24..

[dismisstorka]

фак, 24 малко или много е според теб?

Ако не си убеден, че човекът, с когото си, е най-правилният, защо изобщо си с него? Да минава времето и да не ти е скучно и да си залъгваш егото, че не си сам и че си желан ли? А ако си убеден, защо трябва да ходиш по ресторанти? Това, дето можеш да си го сготвиш сам, никой не може да ти го сготви

Пък и аз не съм тръгнала да се съешавам с теб точно, Кристо, че да търся някой, който има по-яки постове от тебе

[fak]

24 за мен са много..
мъжете имат повече време


няма по-яки постове от Христовите