Коя книга би бил?

[FloWersOfEviL]

Прочетох аз "451 по Фаренхайт".. преди малко догледах и филма, който е доста зле, между другото и не е съвсем по книгата, но както и да е, в комбинация с нея ме накараха да се замисля.. ако трябваше аз да избирам коя книга бих наизустила, за да.. не бъде забравена. Още мисля, и не мога да стигна до заключние, предполагам, че ще се включа по-късно с отговор.

Вие как мислите, коя бихте избрали за себе си, коя книга бихте били? Една книга.

[Kristo]

Библията, логично.

[dismisstorka]

Пипи Дългото Чорапче

[Grigorov]

"Чужденецът"

[Bragi]

Принцът

[fak]

Библията, логично.

[Kristo]

Мария в този раздел, спамът не се толерира - или пиши по темата или недей. От името на всички литературни гении, съм ти обиден до кръв!

[Търговецът на кристал]

...естествено. Няма нужда да пиша заглавието, знаете го.
Но тъкмо снощи си мислех, че ако бях литературен герой по мой избор (щото не по мой избор се озовах като главен герой в "Следващия път" на Марк Леви, както съм разказвала и тук), бих била Жулиан Каракс. Така че ако бях книга, изборът е простичък и ясен...

"Винаги съм знаел, че някой ден ще се завърна по тези улици, за да разкажа историята на човека, който загуби душата и името си сред сенките на онази Барселона, потънала в неспокойния сън на едно време на пепелища и безмълвие. Тези страници са изписани с огън върху града на прокълнатите, думите са отпечатани навеки в паметта на онзи, който се завърна от мъртвите с обещание в сърцето и с товара на едно проклятие. Завесата се вдига, публиката притихва и преди сянката, надвиснала над съдбата им, да се спусне от декора, един хор от чисти души излиза на сцената. Настроени за комедия и с блажената невинност на онези, които вярват, че третото действие ще е и последно, те искат да ни разкажат една коледна приказка, без да знаят, че щом се обърне последната страница, мастиленият й дъх ще ги повлече бавно и неумолимо към сърцето на мрака."

Ми не, не ме домързя да го препиша това.

[Angel_N]

Arsene Lupin

[Търговецът на кристал]

Ууууу, много щях да те... чета, в такъв случай.

[FloWersOfEviL]

...естествено. Няма нужда да пиша заглавието, знаете го.

Ми... не. Поясни, моля.

[Търговецът на кристал]

Книгата, която съм, е "Сянката на вятъра" (мислех, че Каракс и Барселона ще са достатъчни подсказки, или ти май още не я беше чела? Ако не си, мамооооу, как ти завиждам, че тепърва ти предстои да я откриеш!), та затова не намерих за нужно да я пиша. То ако не я асоциирате с мен, значи малко съм опявала за нея и Сафон тук, пък гарантирам, че не е така. Дори си мисля, че съм минала границата на добрия тон.

А книгата, от която е цитатът, е "Затворникът на рая", последната, излязла на български (преди месец). Въпросният цитат е от книга на Жулиан Каракс, герой от "Сянката на вятъра", цитиран в "Затворникът на рая".

Ама не е само Жулиан, де - точно там е въпросът, че ако питането се изчерпваше с герой от книга, просто трябваше да съм Питър от "Следващият път": нямаше друг вариант. Но щом говорим за книга, то неминуемо съм "Сянката на вятъра": във всеки един ред, почти във всеки герой и всяка история. Наистина не мисля, че ще имам друга такава книга в живота си.

[Ер Малка]

"1984", Джордж Оруел

[FloWersOfEviL]

Ели, много силно го предполагах, но не бях сигурна. Не съм, да, чака на рафта.

[Търговецът на кристал]

О, Дид! Ако знаеш колко рядко съм завиждала някому през целия си живот! Но в момента искрено ти завиждам, честно. Започни я в ден, в който ти е щастливо, само това мога да ти препоръчам. Оф, наистина - и в друга тема съм го писала, но колкото и да го обожавам, дано някой ден Сафон си отиде от тоя свят преди мене.