Ох, айде да съм и аз по темата, макар че то остана ли нещо, дето да не знаете за мене, ега'ти:
- мразя да пея
- мразя да рисувам
- мразя да трябва да представям нещо пред хора (в смисъл, да съм сама в центъра на вниманието и всички да ме слушат и гледат мене, особено пък във формална обстановка)
- тези дни ми се (и ще ми се) налага да правя и трите (айде, без рисуването, ама моментът е близо)
- винаги ме е привличала мисълта да видя Австралия, но като изключим това, не съм имала никакви мераци да пътувам извън Европа. Ама грам никакви.
- това последното вече стана публично достояние покрай скока на оня австриец от ръба на Космоса, ама явно някаква част от мозъка ми, която отговаря за впечатляването от някакви подобни събития, които приковават вниманието на целия свят, ми липсва по рождение. Ама избирателно, де - в смисъл, покрай 9/11 гледах ТВ денонощно, четях всякакви новини и прочее. Не пропускам откриване на Олимпиада (както и закриване, по време на което задължително рева
Into the endless we ride... 